Протокол № 715 от 13.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 715 гр. Пазарджик, 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Елена В. Петричева при участието на секретаря Мария К. Петкова и прокурора С. Б. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно административно наказателно дело № 20265200600679 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-обвиняем Н. Б. Н. се явява лично, редовно призован. За него се явява като защитник адв. Л. М., редовно упълномощен отпреди.

За Окръжна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор С. П..

По хода на делото:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.

Адв. М.: - Поддържам жалбата. Представям и моля да приемете Решение за прекратяване на гражданския брак – развод, платежни нареждания, от които е видно, че Н. редовно плаща издръжка още преди самия развод. Предоставям и скрийншотове на кореспонденция между страните, 1 удостоверяващи, че между страните има изградени отношения, които продължават и до днес. Двете страни кореспондират не само по Вайбър, но и между тях.

Прокурорът: - Считам, че жалбата е неоснователна. Относно доказателствата, ако се представят с оглед естеството на делото считам, че същите са неотносими. Ако се представят с оглед някакви характеристични данни нямам възражения. Като цяло считам, че тези доказателства не са относими към настоящото производство. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ счита, че следва да се приемат представените днес от защитата писмени доказателства, като съдът ще ги обсъди в крайния си акт, предвид възраженията, които се правят от прокуратурата, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като доказателства по делото заверено ксерокопие на решение на Районен съд Пазарджик от 19.06.2026 г., заверени ксерокопия на изходящи преводи СЕПА и заверени ксерокопия на скрийншотове от електронна кореспонденция.

Страните /поотделно/: - Нямаме други искания по доказателствата.

Съдът счита, че следва да се приключи съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: - Считам, че въззивната жалба е неоснователна, съответно решението на Районен съд Пазарджик намирам за законосъобразно и обосновано. Извършеното от подсъдимия деяние е категорично доказано чрез показанията на пострадалата, както и на нейните родители, на които тя се е обадила в момент, когато подсъдимият е причинявал телесни наранявания чрез бутане, стискане на ръката, за да изтръгне телефона. Конкретните охлузвания и кръвонасядания, които е получила пострадалата се доказват и със съдебно-медицинското удостоверяване, извършено на следващия ден след деянието.

Показанията на пострадалата за механизма на нанасянето на телесните увреждания се потвърждават и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Категорично е доказана и предпоставката за престъплението е именно влошените конфликтни семейни отношения между подсъдимия и неговата съпруга – пострадалата Алис Н.а към момента на деянието, а и преди това. Обстоятелствата, при които е бил подаден сигнал до тел. 112, както и необходимостта пострадалата да бъде убеждавана да инициира настоящото производство показват, че е напълно необоснова версията за цялостна 2 инсценировка на ситуацията. Такава хипотеза има възможност да бъде проверена. Доказателства в тази насока - за липса на такава инсценировка са категорични, а освен това по делото е установено, че не въпросната проява не е била инцидентна. Налице са и други прояви от страна на подсъдимия в предходни моменти, сочещи на упражняване на психически изразено и физически домашно насилие. Считам, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението са категорично доказани.

Първоинстанционният съд е наложил глоба, която е напълно достатъчна за реализиране на административно-наказателната отговорност. Моля да потвърдите изцяло обжалваното решение като обосновано и законосъобразно.

Адв. М.: - Уважаеми г-н Председател, уважаеми окръжни съдии, в качеството на защитник на обвиняемия Н. Н., моля да постановите решение, което на основание чл. 378, ал. 4 във вр. чл. 304 от НПК да признаете подзащитния ми за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т.

5 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и изцяло да го оправдаете. Съображенията ми за това са следните:

На първо място налице е липса на съставомерност от субективна страна или липса на умисъл. От разпита на всички свидетели и обясненията на пострадалата се установи по безспорен начин, че действията на Н. са били насочени единствено към отнемане на мобилния телефон с цел да преустанови чуждо присъствие в интимен семеен разговор. В действията на Н. липсва умисъл за причиняване на телесна повреда. Обвиняемият не е имал за цел нито пряко, нито косвено да нарани или да причини физическо страдание на съпругата си. Пострадалата Алис Н.а изрично заяви в залата „Не ме е скубал и не ме е душил, не ме е удрял“. Относно механизма на получаване на зачервяването всички свидетели описват ситуацията като „боричкане за вещ, при която телефонът е изпуснат под леглото“, евентуално зачервяването на ръката е в резултат на дърпане на предмета, а съгласно българската съдебна практика болката, причинена като страничен ефект при борба за вещ не изпълнява субективния състав на престъплението телесна повреда.

На второ място обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 5 от НК не е доказано по несъмнен начин. Присъдата не може да почива на предположения. Вещото лице д-р П в съдебно заседание категорично заяви, че експертизата не може да установи как точно е причинено увреждането и кой е неговият автор. Като в производството също така липсват и преки очевидци – свидетели.

Служителите на МВР и съседът П. не са присъствали в апартамента на Н.и по време на размяната на документи и телефони. Техните възприятия са за последващ етап, на който обвиняемият проявил пълно съдействие, бил е абсолютно спокоен и не е демонстрирал никаква агресия.

На следващо място показанията на свидетелите са противоречиви.

Свидетелските показания на родителите на пострадалата почиват изцяло на преразказа на чути от тях писъци по телефона при тъмен екран, което ги прави 3 косвени и недостатъчни за осъдителното решение. Свидетелят У – баща на Н.а, разказва, че от комшиите разбрал, че на място има полиция и няма насилие. Свидетелката У – майка на Н.а разказа, че на процесната дата, когато дъщеря й се е обадила е чула да казва: „Остави ме на мира, остави ме“, докато свидетелят У каза, че Н.а вика „Дай ми телефона“. Тези показания на свидетелите взаимно си противоречат.

От показанията на свидетеля П., който е съсед на Н.и се установи, че никога не е ставал свидетел на семеен скандал между тях. На процесната дата 09.02. също не е видял да има физическо насилие между страните. Свидетелят разказа, че е разбрал от подзащитния ми, че документите, които държи в ръцете си били за напускане на работа от страна на Н.а. Свидетелят Й заяви, че на място цитирам: „Господинът оказа пълно съдействие и не сме имали проблем“. Н. е бил напълно спокоен, изчакал е органите на реда полицията на площадката.

Относно правната квалификация – налице е един семеен конфликт по повод на прекратяване на трудови и брачни отношения, който е придобил повисока степен на динамика, но не е прераснал в престъпление по НК.

Осъждането не може да почива на предположения поради пълната несъставомерност на деянието от субективна страна и липса на категорично доказателство за умишлено увреждане, моля изцяло да оправдаете Н..

От показанията на свидетелката Г. се установи, че подзащитният ми е добър съпруг и баща. Грижил се е финансово за семейството си, работи, оказвал е нужното внимание на съпругата си и децата си. Отношенията между съпрузите се влошили, тъй като Н.а не искала да работи. В същото време не искала да уреди документално този въпрос. Всички знаем, че глобите за нарушение на трудовото законодателство са доста сериозни. Свидетелката Г. има непосредствени впечатления, тъй като и тя е работила във фирмата на подзащитния ми разказа, че знае от Н.а, че на 09.02. той й е дал документи или да подпише молба за отпуск или предизвестие за напускане на работа. Явно това е причината за конфликт между страните.

Свидетелката Г. разказа също така, че вечерта на 09.02. е разговаряла с подзащитния ми на телефона, който бил изумен и разказал как съпругата му е инсценирала, че спрямо нея е осъществено домашно насилие. Разказала е, че телефонът на Н. е паднал и той се опитвал да го вземе. Подзащитният ми бил притеснен, защото това се случвало в присъствието на децата. Свидетелката Г. не установи на Н.а да й е причинена лека телесна повреда в условията на домашно насилие.

От разпита на свидетелката Благова също не се установи на Н.а да й е причинена лека телесна повреда в условията на домашно насилие. Същата разказа, че Н.а не е споделяла с нея да е била насилвана по някакъв начин от съпруга си. Според нея отношенията на подзащитния ми със съпругата му били нормални. Цитирам: „Не ми е споделяла той по никакъв начин да е имал 4 физическо насилие спрямо нея, дори и в най-лека форма“.

Свидетелката разказа също така, че през месец февруари майката на Н.а й се обадила да отиде в дома с дъщеря й, защото нещо се случвало. Когато отишли с годеника си в дома на Н.а там били полицаите и подзащитния ми свидетелката не установи също така да е присъствала на акт на насилие от страна на Н., дори напротив тя разказа, че същият бил много спокоен. Освен това разказа, че бил много добър съпруг и грижовен баща.

От показанията на свидетелката Н.а – майка на подсъдимия се установи, че същият е грижовен съпруг и добър баща. Разказа, че през годините не е присъствала на случаи, при които синът й да е упражнявал домашно насилие над съпругата. За процесната дата сподели, че знае от сина си, който й се е обадил по телефона, че е отишъл да помоли Н.а да подпише молба за напускане на работа и когато Н. й дал молбата, тя се обадила на родителите си и започнала да вика по телефона, при което подзащитният ми се опитал да вземе телефона, тъй като не желаел родителите на Н.а да стават свидетели на разговора за техни семейни неща.

Свидетелката разказа, че синът й не е осъществил домашно насилие спрямо Н.а на процесната дата и изобщо , откакто са семейство.

Считам, че по делото се установи едно тенденциозно поведение от страна на Н.а, имащо за цел да очерни подзащитния ми, може би във връзка с предстоящото дело за развод, каквото се установи, че тя е инициирала.

Същата е поставила условия на Н. във връзка с настоящия развод за издръжка за нея и децата, да остане тя да ползва семейното жилище. Н.а целенасочено е искала всички разговори между нея и Н. да бъдат в присъствието на нейните родители, може би точно да бъдат свидетели на инициираните от нея производства.

Считам, че е налице едно чисто гражданско и семейно пререкание, което неправилно е реализирало като престъпление от общ характер. Всъщност подзащитният ми е искал да вземе телефона на Н.а, за да не стават за пореден път свидетели на разговорите нейните родители. Това е съвсем нормално, тъй като отношенията между съпрузите следва да си уреждат те двата, тъй като умисълът на дееца не е бил насочен към увреждане на телесния интегритет на пострадалата, деянието е несъставомерно. В този смисъл моля за вашия съдебен акт.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДС. Н. Н.: - Съгласен съм с това, което каза моят адвокат. Уважаеми съдии, на първа инстанция казах, че предвид създалата се ситуация мъжете са несправедливо обвинявани в много такива ситуации. Имам предвид, че никога не съм имал за цел да наранявам бившата ми съпруга по какъвто и да бил начин. Може би това е един семеен проблем, който е бил под ефекта на напрегнатите ни отношения. Сега нещата са много по-различни. Съгласих се да й предоставя жилището, да й плащам 5 издръжка, каквато тя искаше. Плащам издръжка още преди да се разведем доброволно, за да се грижи за децата ми. Всеки ден ходя да ги взимам, карам ги на училище. Взимам ги, когато е нужно. Уточнихме кога аз ще имам личен контакт с децата. Нямаме конфликти. Децата прекарват спокойно времето си с мен. Моля ви единствено, понеже издръжката не е малка за мен, сумата, която сте ми определили като глоба – също не е малка за мен, ако може да ме признаете за невинен.