Решение № 295 от 11.12.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Елин Пелин, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. М.а като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20221820100891 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.София 1784, бул. „..“ № 159, район .., Бенч Марк бизнес Център представлявано от Х.Б.Б. и К.К. чрез пълномощника си адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори“ представлявано от адв.Р. Д. срещу ответника Ц. М. Б., ЕГН 6********** от с.Б., Община Горна Малина, Софийска област, за установяване съществуването на вземането на ищеца в размер на 796,69 лева за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 07.12.2019 г. до 05.12.2021 г.; сумата от 21,39 лева законна лихва за забава за периода от 17.11.2021 г. до 24.02.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които задължения е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 355/20.05.2022 г. по ч.гр.д. № 505/2022 г. по описа на РС Елин Пелин. Претендира стоР.те по двете производства разноски.

Излагат се твърдения, че ищецът се намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия по 1 договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество и са общоизвестни, тъй като са публикувани в редица издания за периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно Общите условия „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 07.12.2019 г. до 05.12.2021 г., но ответникът не е изпълнил своето задължение да заплати доставената електрическа енергия по издадените от ищеца фактури.

„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.. Дружеството е доставяло на ответника ел.енергия за електроснабден имот находящ се в с.Б., Община Горна Малина, Софийска област с ИТН 310263045305 за периода от 07.12.2019 г. до 05.12.2021 г., в която връзка е издал отделни фактури, в които са посочени дължимите суми, а именно: фактура № 327180317 от 09.12.2021 г. на стойност 27,26 лева за периода от 05.11.2021 г. до 05.12.2021 г.; фактура № 325403564 от 10.11.2021 г. на стойност 4,82 лева за периода от 06.10.2021 г. до 04.11.2021 г.; фактура № 325227869 от 31.10.2021 г. на стойност 403,68 лева за периода от 07.12.2019 г. до 05.01.2020 г.; фактура № 325227870 от 31.10.2021 г. на стойност 106,72 лева за периода от 06.01.2020 г. до 05.02.2020 г.; фактура № 325227871 от 31.10.2021 г. на стойност 239,71 лева за периода от 06.02.2020 г. до 07.03.2020 г.; фактура № 325227872 от 31.10.2021 г. на стойност 14,50 лева за периода от 08.03.2020 г. до 04.04.2020 г.

Отразените задължения в посочените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно принудително изпълнение по съдебен ред. В чл.19, ал.8 от Общите условия изрично е постановено, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

2

На основание чл.107 от Закона за енергетиката, ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд Елин Пелин въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 505/2022 г. Длъжникът не е открит на известните по делото адреси, поради което на основание чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си по смисъла на чл.415 ал.1 от ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.

В срока на чл.131 от ГПК ответникът Ц. М. Б. чрез назначения си особен представител адв.В. М. – САК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е бил в облигационни отношения с ищеца и няма сключен договор за присъединяване към електропреносната мрежа. Ако съдът прецени друго, твърди, че средството за измерване на потребената електроенергия е неизправно. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното по делото частно гражданско дело № 505/2022 по описа на РС Елин Пелини и съдържащите се в него писмени доказателства Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, Разпореждане от 14.07.2022 г. и съобщения – става ясно, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и във връзка с дадени указания на заявителя, последния е предявил в указания му едномесечен срок настоящия иск.

Видно от представената по делото Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-409-17/01.07.2013 г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ищеца “ЧЕЗ Електро България” АД е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към цитираната по-горе лицензия.

По делото са представени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България” АД. Същите са 3 общоизвестни и съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Абонатът разполага с десетдневен срок за заплащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. В чл.19, ал.8 от Общите условия е посочено, че неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от заплащане в срок на дължимата от същия сума за потребена електрическа енергия.

Видно от заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди от 02.11.2021 г. Ц. М. Б. е поискал от ищцовото дружество да бъде клиент на ищцовото дружество за обект находящ се в с.Б., Софийска област.

По делото е представена и справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания на името на ответника.

Представени са и завеР. копия от следните фактури: фактура № 327180317 от 09.12.2021 г. на стойност 27,26 лева за периода от 05.11.2021 г. до 05.12.2021 г.; фактура № 325403564 от 10.11.2021 г. на стойност 4,82 лева за периода от 06.10.2021 г. до 04.11.2021 г.; фактура № 325227869 от 31.10.2021 г. на стойност 403,68 лева за периода от 07.12.2019 г. до 05.01.2020 г.; фактура № 325227870 от 31.10.2021 г. на стойност 106,72 лева за периода от 06.01.2020 г. до 05.02.2020 г.; фактура № 325227871 от 31.10.2021 г. на стойност 239,71 лева за периода от 06.02.2020 г. до 07.03.2020 г.; фактура № 325227872 от 31.10.2021 г. на стойност 14,50 лева за периода от 08.03.2020 г. до 04.04.2020 г..

От заключението на изслушаната по дело съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице Р. С. се установява, че счетоводство на ищеца е водено редовно и в него надлежно са осчетоводени процесните фактури като вземане, като няма отразявани плащания по тях. В счетоводството на ищцовото дружество е открита партида на името на ответника Ц. М. Б. с клиентски № 310263045405, в която се отразява извършеното снабдяване с ел.енергия за обекта намиращ се на адрес с.Б., Софийска област, като за консумираната ел.енергия в периода от 07.12.2019 г. до 05.12.2021 г. са издадени шест броя фактури на обща стойност 796,69 лева.

Лихвата за забава за всяка една фактура за процесния период от настъпване 4 на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали задължения – 24.02.2022 г. е в размер на 21,63 лева. Общият размер на задължението включващо главница и лихва е в размер на 818,32 лева.

По делото бе изслушана и приета и съдебно-техническа експертиза според която в имота на ответника Ц. М. Б. с клиентски № 310263045405 има открита партида на адрес с.Б. с еднотарифно мерене и абонатен № 0507909050. През процесния период електроенергията е измервана със средства за техническо измерване електромери с № 10158743 и № 1012659360 и отчитането е извършено в съответствие с нормативната уредба, като дължимата сума за процесния период за потребена електрическа енергия възлиза на 796,69 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Установява се от представените по делото доказателства, че ответникът Ц. М. Б. е клиент на ищеца с оглед доставяне на електрическа енергия на адрес с.Б., Софийска област, като има открита партида за обслужване на ползвания имот с клиентски № 310263045405 и абонатен № 0507909050, а измерването на консумираната ел.енергия на обекта се извършва със средства за техническо измерване електромери фабр. № 10158743 и № 1012659360. Безспорно между страните са възникнали облигационни отношения по договор за предоставяне на услуга – доставка на електрическа енергия, като по горното правоотношение ответникът е имал задължението ежемесечно да заплаща потребената електрическа енергия въз основа на издадена от дружеството фактура, в която е отразена паричната равностойност на потребената електрическа енергия.

Спорният момент между страните е по повод обстоятелството изразходвана ли е действително отразената в представените фактури ел.енергия и правилно ли са начислени претендираните от ищеца лихви, предвид твърденията на на ответника, за недължимост на претендираните суми от ищеца.

По силата на създаденото правоотношение между ищеца и ответника, ищцовото дружество е разкрило партида на името на ответника по негово искане, по която да се отчита консумираната от нея ел.енергия. Това е довело 5 до задължението на ответника да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия на имота му в сроковете и по начините, определени съгласно чл.11, т.1 от общите условия. Ако клиентът не стори това, то дружеството-ищец може да иска заплащане цената на доставената ел.енергия съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката крайният снабдител, какъвто е ищцовото дружество, продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и и съгласно общите условия ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа. според чл.4, т.2 потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Ето защо по делото несъмнено се установява, че ищецът е доставил на ответника в периода от 07.12.2019 г. до 05.05.2021 г. електрическа енергия на обща стойност 796,69 лева. Чл.35 от Общите условия регламентира, че при забавено плащане на дължими суми за потребена електрическа енергия, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден т.е. от датата на падежа по всяка от фактурите до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, като случая се дължи лихва в размер 21,63 лева.