Решение № 141 от 31.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пазарджик, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора В. М. М. като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба с вх.№17901/01.11.2024 г. (по регистъра на Административен съд-Пловдив), подадена от „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД (ЦПЗ-Пловдив), с ЕИК 000463386, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ №68, представлявано от управителя д-р М.Г.Г. чрез адв. К. Г. М., против Окръжен съд – Пловдив, ЕИК 000471760, гр.Пловдив, бул.

„Шести септември“ №167, представляван от председателя Р. Ш. с която са предявени следните претенции:

1/ за обявяване нищожността на решение №260028/27.02.2022г., постановено по гр.д.№2673/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и признаване нищожността на решение №540/11.09.2024 г. на ВКС, постановено по к.д.№893/2023 г., ІІ г. о., с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК;

2/за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по реда на чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, поради допуснато нарушаване правото на ЕС от ответника в развилото се производство по гр.д.№2673/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Първоначално исковата молба е подадена до Административен съд - Пловдив, който с определение №1705/20.02.2025 г., постановено по адм.д.№2490/2024 г., е прекратил производството по това дело и е изпратил последното на Окръжен съд – 1

Пловдив.

С определение №588/04.03.2025 г. по гр.д.№553/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив е прекратено производството по делото и на основание чл.118, ал.1 и 2 от ГПК вр. с чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, е изпратено за разглеждане в Окръжен съд – Пазарджик, при което е образувано настоящето дело.

С определение №609/09.09.2025 г., постановено по настоящето дело, съдът е прекратил производството в частта относно претенцията, с която е поискано от съда обявяване нищожността на решение №260028/27.02.2022 г. по гр.д.№2673/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив и решение №540/11.09.2024 г. на ВКС по к.д.№ 893/2023 г., ІІ г.о., като е изпратил производството по делото в тази част за разглеждане от РСПловдив. Този акт е потвърден с Определение №446/28.10.2025 г. по в.ч.гр.д.

№543/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив и така предмет на разглеждане в настоящото производство е остава единствено претенцията по реда на чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер на 731 705,74 лева, поради допуснато от ответника нарушаване правото на ЕС в развилото се производство по гр.д.№2673/2020 г. по описа на Окръжен съд -Пловдив.

В исковата молба се твърди, че съгласно решение №260028/27.02.2022 г., постановено по гр.д.№2673/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив ищецът бил осъден на основание чл.49 ЗЗД да заплати на всяка от ищците в това производство А.А. и З.К., сумата от по 140 000 лв., ведно със законната лихва от 28.03.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка със смъртта на баща им М.С.А., починал при пожар на 27 срещу 28 март 2019 г. в мъжко отделение на „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, след приемането му в там за провеждане на лечение, както и сумата от 11 400 лв., представляваща държавна такса и 6 790 лв. – адвокатско възнаграждение.

Така постановения акт на първата инстанция бил отменен с решение №210/02.12.2022 г. по в.гр.д.№259/2022 г. по описа на Апелативен съд –Пловдив.

С решение №540/11.09.2024 г. по гр.д.№893/2023 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., въззивното решение било отменено, като ЦПЗ-Пловдив отново бил осъден за заплащане на задължения по реда на чл.49 от ЗЗД, като с крайния съдебен акт в полза на А.А. и З.К. били присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв., от които по 100 000 лв. в лично качество и по 100 000 лв., в качеството им на правоприемник на починалите в хода на процеса ищци Ш.В.А. и Ж.М.А., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2019 г. до окончателното заплащане; както и сумата от 8 885 лв. - разноски за всички инстанции за осъществявано безплатно процесуално представителство и сумата от 17 400 лв. – държавна такса по сметка на ВКС.

Ищецът твърди, че решение №260028/27.02.2022г. по гр.д.№2673/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив и решение №540/11.09.2024 г. на ВКС, ІІ г.о, 3-ти с-в, по к.гр.д.

2

№893/2023 г., страдали от съществен порок - издадени били без да се вземат предвид всички доказателства във връзка с доводите на ЦПЗ-Пловдив и без да се направят собствени правни изводи от страна на съдебните състави по възраженията и доводите на тази страна, имащи значение за решението по делото, до степен напълно незачитане на установени факти, обстоятелства и доказателства по спора, изключително грубото им манипулиране, което се равнявало на отказ от правосъдие.

Сочи се, че в предявената искова молба, въз основа на които са постановени горе цитираните решения, били въведени твърдения, обосноващи наличието на противоправно поведение от страна на лечебното заведение - нарушаване принципите на безопасност и сигурност на пациента, за качеството на медицинската помощ, както и липсата на създадена организация за осигуряване на тази безопасност, включително изискванията за пожарна безопасност, довело до смъртта на пациента, в резултат на термична травма. В отговора си ЦПЗ – Пловдив оспорил извършването на противоправното деяние, посочил, че не носи отговорност за настъпването на пожара, както и че дежурният персонал предприел дължимото поведение, изразяващо се в евакуация на пациентите и гасене с пожарогасители.

Описани подробно са установената в производството пред Окръжен съд – Пловдив конкретна фактическа обстановка по казуса, констатациите на приетите единична и тройна пожаро-технически експертизи относно причините за пожара, както и правните изводи на всяка от инстанциите в хода на делото във връзка с установените факти и обстоятелства.

Установено било, че на 24.02.2019 г., М.С.А., страдащ от „*******“ е постъпил за лечение в „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД.

От приложените материали по ДП № 217/2019 г. по описа на ІІ РУ на ОДМВР Пловдив се установявало, че на 27 срещу 28.03.2019 г., в мъжкото отделение на ЦПЗПловдив, в сградата, находяща се в гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №68, възникнал пожар, при който същият е загинал.

Според приетата съдебно-медицинска и химическа експертиза причина за смъртта на пациента била термична травма, причинена от висока температура (пета степен на изгаряне от суха висока температура), като при възникване на пожара пострадалият М.А. е бил жив.

Според единичната и тройната пожаро-технически експертизи било установено, че причина за пожара била небрежност/невнимание при боравене с открит източник на огън/пламък, като запалка, цигара или клечка кибрит, като пожарът не е възникнал вследствие на „късо съединение“ или „високо преходно съпротивление в местата на съединенията в проводниците в токовия кръг“ на осветителната инсталация в болничната стая, нито е резултат на умишлени действия - палеж. Установено било, че 3 всеки от описаните по-горе, като вероятна причина за пожара открити огнеизточници цигара, пламък от запалка или от клечка кибрит е бил в състояние да развие достатъчно висока температура при горене, за да доведе до запалването им, като време от около 4-5 минути след запалването им е било достатъчно, за да се стигне до интензивно горене с бурно димоотделяне, каквито са били обективните данни за начина, по който пожарът се е изявил.

В настоящата искова молба се твърди, че в решението си ВКС посочил, че съобразно нормата на чл.202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото и когато за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, съдът е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача, а при наличие на противоречия в събраните експертизи и обясненията на вещите лица, същите трябва да бъдат обсъдени във връзка с доводите на всяка от страните, наведени във въззивната жалба и отговора (цитирани са конкретно и мотивите в крайния акт на ВКС).

Развита е тезата от ищецът, че в решението на първоинстанционния съд и в окончателния акт на ВКС не били съобразени конкретните факти и обстоятелства във връзка с възникналия пожар, като съдебните състави на първата и касационната инстанции по делото достигнали до напълно погрешен извод за наличие на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в несъздаването на организация за осигуряване противопожарната безопасност на пациента - наследодател на ищците в съответното производство, довела до неговата смърт в резултат на термична травма, както и съществуваща причинна връзка между противоправното бездействие на лечебното заведение и настъпилата смърт на починалия М.А.. Напълно погрешен бил и изводът, че са били налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД.

Освен това при определяне размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, в противоречие е разпоредбите на чл.172 от ГПК, съдебните състави на първоинстанционния съд и на ВКС, изцяло и безкритично кредитирали свидетелските показания на свидетелите Р.С.А. - *** на ищците, Ж., А. и З. и *** на починалия при пожара, както и на Г.Р.К. - *** на ищцата З.К., отразени в протокол от 22.06.2021 г. по гр.д.№2673/2019 г. по описа на ОС-Пловдив (“...установяващи както дълбоката и емоционална връзка между ищците и баща им, така и тази между починалите ищци и наследодателя”), без да се вземат предвид наличните доказателства по делото, напълно опровергаващи тези свидетелски показания, както и фактът, че разпитаните свидетели били пряко заинтересовани от изхода на спора и от тази гледна точка показанията им били ненадеждни.

4

В тази връзка, пояснява, че като доказателство при разглеждане на делото от Окръжен съд – Пловдив била приложена пълната преписка по ДП №217/2019 г. по описа на II РУ при ОД на МВР-Пловдив, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.07.2022 г., което също не било взето предвид от решаващия съд. Мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство не били взети предвид от съда, въпреки че този краен акт не бил обжалван от наследниците на нито един от пострадалите.

Сочи се, че в рамките на посоченото ДП били извършени множество експертизи, от които категорично се стигало до извода, че нито болницата, нито нейните служители са причина за станалото произшествие, като противопожарните и др. изисквания били спазени, а пожара евентуално бил причинен напълно възможно от самия наследодател на ищците или от някое от другите три починали лица, обитаващи същата стая с него.

Несъобразяването на тези факти и с многобройните експертизи, които се подкрепяли, в т.ч. и от изводите на тройната пожаро-техническа експертиза, изготвена в производството пред първата инстанция, според изложеното в исковата молба, представлявало грубо нарушение на основни правни принципи и правила, заложени в гражданското съдопроизводство по чл.9 ГПК, чл.12 ГПК, чл.5 ГПК, чл.10 ГПК и др.

Конкретно се описва, че въпросното ДП било образувано на 28.03.2019 г. за престъпление по чл.330, ал.3 вр.ал.1 НК, за това, че на 28.03.2019 г. е запалена сграда, находяща се в гр.Пловдив, бул.„Пещерско шосе“ №68, със значителна стойност и е последвала смъртта на лицата М.С.А., ЕГН **********, С.Й.П., ЕГН ********** и Д.М.Г., ЕГН **********, когато деецът не е искал и не е допускал това. Установено било, че в стая № 17 в „Мъжко отделение“ в ЦПЗ гр. Пловдив, което било с лек режим, около 23:50 часа преди полунощ възникнал пожар. В посочената стая били настанени на лечение лицата М.С.А., С.Й.П., Д.М.Т. и Б.М.И.. Първите трима пациенти били с диагноза *******, а при Б.И., била налице умерена ******, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение и епилепсия.