Решение № 338 от 07.07.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Гражданско дело 402/2025
- Вид
- Решение № 338
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 29.07.2025
- Състав
- КРАСИМИРА ИВАНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405 · Граждански процесуален кодекс
- чл.406 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.121-чл.127 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.65 ал.1 т.2 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 338 гр. Търговище, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря С. Ст. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530100402 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск от ищец: А. Ю. А. от гр.
Опака, общ. Опака, обл.Търговище против ответник: „ЕОС Матрикс“ ЕООД – гр. София, по реда на чл.439 ГПК във вр. чл.124 ал.1 ГПК, че не дължи вземане за сумата в размер на 24856.31 лв. представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит, тъй като вземането е погасено поради изтичане на 5-годишна давност.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е получила на 26.03.2019 г. постановление от 26.03.2019г. на Държавен съдебен изпълнител - М.М. по изпълнително дело № 85/2011г. с което е уведомена, че на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК е прекратено изпълнителното производство по ИД №85/2011г. по описа на СИС при ТРС за 2011 г. със страни -взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и длъжници: „БИЛД- 1828“ЕООД, З. М. З. и А. Ю. А..
Постановлението е влязло в сила на 04.04.2019 година.
След това ищцата направила необходимите справки в канцеларията на ДСИ, запознала се с документите по изпълнителното дело и установила, че по делото е приложен изпълнителен лист издаден № 913 от 07.06.2011г. по описа за 2011 г. по Ч.гр. дело № 913/ 2011 г. по описа на РС-Търговище, на основание чл.404, чл.405 и чл.406 от ГПК и Заповед за изпълнение на парично 1 задължение от 07.06.2011г. на РС-Търговище, по Ч.гр.д. № 913/2011 г. по описа на РСТ, с който е осъдена да заплати на „ПроКредит Банк/България/ЕАД" заедно с „БИЛД-1828" ЕООД и З. М. З. следните суми:
- Главница в размер на 29 394.13 лв., със законната лихва, считано от 06.06.2011г. до окончателното изплащане на задължението;
- наказателна лихва върху просрочената главница за периода 20.01.2011 г. до 01.06.2011 г. в размер на 1833.35 лв.;
- просрочена лихва за периода 07.02.2011г. до 01.06.2011 г. в размер на 847.44 лв., както и сумата от 641.50лв., представляващи разноски по делото.
Така също по изпълнителното дело е приложена молба вх.№ 4031/26.08.2016 година от ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с която ответника уведомява ДСИ за сключен договор за цесия между „ПроКредит Банк/България/"ЕАД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
На 13.09.2016 година с вх.№ 4708/05.10.2016г. до Държавен съдебен изпълнител, приложена по изпълнителното дело, ответникът уведомява ДСИ, че актуалният размер на дълга към дата 13.09.2016 година е 24 856.31 лева /двадесет и четири хиляди осемстотин петдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/, от които: 13 976.63 главница, 8 676.13 лева лихва, 2 201.55 лева разноски; 2.00лева такси.
За времето от 05.10.2016 година до 26.03.2019г. по изпълнителното дело не са постъпвали молби от взискателя за извършване на справки или изпълнителни действия, нито пък са извършвани такива от държавния съдебен изпълнител.
Задълженията, визирани в изпълнителния лист и описани като актуален размер на дълга към дата 13.09.2016г. - обективирани в молба № 4708/05.10.2016 на взискателя „ЕОС МАТРИКС"ЕООД в полза на ищцата е изтекла общата погасителна давност установена в чл.110 от ЗЗД, а именно:
Изпълнителният лист издаден на 07.06.2011 г. от Районен съд гр.
Търговище на основание Разпореждане, Заповед за изпълнение от 07.06.2011г. по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д.№ 913 от 2011 г.на ТРС, давността съгласно чл.114 от ЗЗД е започнала да тече от 07.06.2011 г. Счита, че дори и от 05.10.2016г., поради изтичане на общата 5-годишна давност на осн. чл.110 ЗЗД, задължението и е погасено по давност.
2
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи установените с влязла в сила заповед за изпълнение по Ч.гр.д.№ 913/2011 г. на РСТ, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 07.06.2011 год., а именно:
- 13 976.63 лева по договор за кредит със законната лихва от 16.06.2011г. до изплащане на вземането, както и
- 8 676.13 лева лихва;
- 2 201.55 лева разноски;
- 2.00 лева такси, поради погасяване им по давност и респективно на възможността за принудително изпълнение.
Редовно призована ищцата не се яви лично и няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. С молба от пълномощника и – адв.Р. Д. Вх.рег.№ 5200/10.06.2025г. са представени писмени бележки, в които поддържа предявения иск по допълнително изложените аргументи, и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска изцяло за неоснователен.
Посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с нарочно Постановление на съдебния изпълнител от 26.03.2019г.
Последващи действия по принудително изпълнение не са предприемани, изпълнителният лист се намира по делото и няма намерение от страна на кредитора да се образува ново изпълнително дело срещу ищеца.
Относно допустимостта на предявения иск:
Към настоящия момент не е налице висящо изпълнителното производство по описаното задължение в исковата молба. Изпълнителното производство, което е било образувано за задължението, въз основа на изпълнителен лист от 07.06.2011г., издадени по ЧГД № 913/2011г. по описа на Районен съд - Търговище, е прекратено с нарочно постановление на държавния съдебен изпълнител на дата 26.03.2019г. Вземането, предмет на изпълнение, като материално право се удостоверява в изпълнително основание. Давността не засяга това право, а само възможността на кредитора да упражни принуда. Съответно на твърденията, изложени в исковата молба, 3 ищецът, предявявайки иск по чл.439 от ГПК, търси отричане на правото на принудително изпълнение, което има процесуална природа и се удостоверява в изпълнителен лист. Ето защо, за да бъде легитимиран да отрича процесуално право, то ищецът следва да е страна и в процесуално отношение и законът да предвижда съответния иск. Именно такъв е иска на длъжника срещу предприетото спрямо него изпълнение, като по реда на чл. 439 ГПК длъжникът може да се позове на отпадането поради новонастъпили факти както на материалното право, така и на упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния лист. Затова само ако е налице процесуалното правоотношение по принудително изпълнение длъжникът може да предяви насрещното си възражение чрез специалния отрицателен иск срещу правото на изпълнение. Без такова правоотношение обаче липсва интерес от защита по общия ред. От страна на кредитора, не е налице намерение да образува ново изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист. При тези факти следва да се приеме, че към датата но депозиране на исковата молба ответникът не е дал повод за завеждане на делото.” Определение № 478 от 30.08.2023 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 382/2023 г.
След прекратяване на изп.дело не са предприети действия по принудително изпълнение, поради което не е налице и правен интерес от предявяване на иска - така Определение № 128 от 11.03.2024г. по ВЧГД 114/2024 ОС Пазарджик: Решение № 158 от 13.02.2024г. на PC Плевен по ГД № 2335/2023г. Определение № 724 от 21.03.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 364/2022 г. Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. В процесния случай не е налице една от абсолютните процесуални предпоставки, а именно - правен интерес, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство и предприети действия по процесуална принуда.
Правната сфера на ищеца не е накърнена поради това, че съществува изпълнителния титул. В закона липсва ред и процедура, която да задължава кредитора да унищожи или върне изпълнителния лист при изтекла давност.
Преценката дали ответникът е дал повод за иска , е поведението му след, а не преди погасяване на вземането по давност. Кредитор който продължава активно да търси принудително изпълнение след като е изтекла давност, е приемливо да понесе и отговорност за разноски по иска, за разлика от настоящия случай, при който ответникът добросъвестно е преустановил 4 всякакви действия след настъпване на давността. - така в мотивите на Определение № 744/18.04.2023г. по ч.гр.д.№ 1170/2023г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото.
Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.;
Относно основателността на предявения иск:
Следва да се има предвид, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД.
Давността не погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време законодателят свързва друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на давност предметът на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., Ill г. о., ГК.
В процесния случай в исковата молба не се оспорва неизпълнението по сключените договори за кредит, нито дължимостта на сумите, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение, което не следва да се приравнява на несъществуване на вземането.
5
Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответното дружество процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е неоснователен, защото вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане. Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи“, категорично противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност.
По изведените правни въпроси е налице трайна преобладаваща практика на ВКС, изразена постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. I г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., Ill г. о. на ВКС и др. В цитираните съдебни актове е прието, че чрез отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл. 118 ЗЗД/.
Ето защо така предявеният иск е недопустим, поради липсата на положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес в настоящото производство, както и липса на предмет, тъй като не е налице активно изпълнително производство за събиране на вземането, поради което производството да бъде прекратено.
Разпечатката съдържа 44 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba291bd2-1c08-4914-b384-7918e3e5e955