Определение № 346 от 31.01.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 25/2019
- Вид
- Определение № 346
- Подписан
- 31.01.2019
- Състав
- ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА, НЕВИН РЕДЖЕБОВА ШАКИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в в закрито заседание на тридесет и първи януари 2019г
Председател: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
НЕВИН
ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 25 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 4392/30.07.2018 подадена от адв.Янка Станева като процесуален представител на ищеца Х.Г.Г. против решението на Провадийски РС № 201/24.11.2018 по гр.д.№ 1283/2017г в ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени предявените от него против С.К.С. искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- за заплащане на наем в размер на 300лв месечно за месеците от м. ноември 2016г до м.юни 2017г, дължими по Договор за наем от 01.09.2015г и Анекс към него от 28.07.2016г, сключен между страните за недвижими имоти, находящи се в землището на с. Венчан, Община Провадия, Варненска област, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 5-то число на следващия месец до окончателното изплащане на сумата;
- за заплащане на сумата в размер на 1426,35лв, представляваща консуми рана и незаплатена електроенергия за периода 01.09.2015-31.07.2017г за наетите недвижими имоти, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите;
- за разликата над 342,17лв до претендирания размер от
1055,47лв,, представ ляваща консумирана и незаплатена вода за периода 30.09.2016г–30.06.2017г за наетите от ответника недвижими имоти, описани в горепосочения договор за наем, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 4.10.2017г до окончателното изплащане на сумите,
- за заплащане сумата от 666лв, представляваща причинени вреди при ползването на наетите недвижими имоти по договора за наем, на осн.чл.233 ЗЗД, както и обезщетение за забава от датата на предявяване на иска, както и
- разноските сторени от ответника за първата инстанция съразмерно на отхвърлените претенции на ищеца, общо в размер на 1068,23лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Счита решението на РС за незаконосъобразно и необосновано в отхвърлителните му част и затова моли за неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени изцяло претенциите му.
В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в следното: съдът не е приел като доказателство по делото представените от ищеца в последното с.з. на 11.07.2018 писмени доказателства - 16бр квитанции за получени от ищеца месечни наеми от по 300лв за периода 01.2016-10.2016г.
Впоследствие, е депозирана и жалба вх.№ ВП-1710/25.10.2018 /л.22-78 от делото/, подадена лично от ищеца Х.Г.Г., в която се съдържа пространно изложение и анализ на постановения от РС съдебен акт, което съдът възприема като оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Отправено е и искане за приобщаване към доказателствения материал множество писмени доказателства
Въззиваемата страна С.К.С. в срока по чл.263 ГПК е депозирал писмен отговор /л.102/ със становище за неоснователност на жалбата на адв.Я.Станева и недопустимост на жалбата на самия ищец.
Няма отправени доказателствени искания от въззиваемата страна.
СЪДЪТ по изразените от двете страни становища и отправени доказателствени искания от въззивника съобрази следното:
По отношение на горния документ, подаден от ищеца Х.Г. и наименован жалба, съдът намира, че не следва да бъде разглеждан като самостоятелна такава, още повече, че е подадена извън срока, а се възприема като допълнение и уточнение към подадената от адв.Я.Станева въззивна жалба в срок, както и предвид съвпадащите предели на въззивното обжалване според жалбата на адв.Станева с очертаните в уточняващата молба на ищеца. Освен това, същата е постъпило преди връчването на преписите на ответника и преди подадения от него писмен отговор.
По изложените съображения съдът намира, че дължи произнасяне по заявените доказателствени искания, които съдът обсъжда подробно по-долу.
Първият от предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца дължимите и незаплатени месечни наемни вноски за обектите-предмет на договора за наем, по 300лв месечно, за периода м.ноември 2016 – м.юни 2017г.
Следва да се отбележи, че както в проекто-доклада, изготвен с определение от з.з. на 1.03.2018, така и в протокола от с.з. на 4.04.2018, липсват указания на съда за разпределянето на доказателствената тежест – коя от страните кои релевантни за спора факти следва да докаже.
Предвид, че наведеното в исковата молба твърдение на ищеца е за отрицателен факт - не е получил насрещната престация от наемателя, поради което същият се явява неизправната страна по договора и по тази причина договорът за наем бил прекратен с едностранно изявление от наемодателя, в тежест на ответника-длъжник е да установи чрез главно и пълно доказване своята изправност по договора, т.е., че е заплатил дължимата наемна цена за процесните месеци.
В тази връзка последният се е позовал само на гласни доказателства – показанията на разпитаната в с.з. на 23.05.2018 свид.Йорданова /баба на ответника/, която е заявила, че ищецът никога не издавал квитанции за получения от него наем.. и че внукът или тя му давали парите на ръка без документ.
За опровергаването на това изявление процесуалният представител на ищеца – адв.Я.Станева още в същото с.з. е поискала да представи квитанции за получените от наемателя суми за предходен период – от м.01.2016 до м.10.2016г, като е посочила, че доверителят й е смятал същите за изгубени и едва наскоро узнал, че кочанът с тези квитанции се съхранявал при счетоводителката до м.май 2018г, на която възложил изготвянето на ГДД за 2016.
По повод на това искане РС е дал възможност да бъдат предоставени в сл.с.з.. Същото е било проведено на 11.07.2018г, когато адв.Я.Станева е представила кочана, съдържащ квитанции под №№ от 1 до 16 с наем в размер на 300лв за периода м.01.2016–м.10.2016 и които РС е отказал да приеме като доказателство по делото.
Както се изложи по-горе, главното и пълно доказване за установяване изпълнението на задължението за престиране на наемната цена е върху ответника-наемател, а не върху ищеца. Да се мисли противното е в противоречие и с правилата на формалната логика, тъй като, ако ищецът бе получил наемната цена за процесния период, то би липсвал и правен интерес от търсената защита.
В случая събирането на сочените доказателства /квитанции/ като косвени такива се свежда до оборване свидетелските показания или най-малко за внасяне на съмнение в тяхната обективност. При това положение не става реч за събиране на доказателства, ограничени със срок – каквито са поискани с ИМ или посочените с ПО на отв.страна, или за събирането на които специално е предвиден преклузивен срок. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът своевременно е направил искането си и своевременно ги е представил пред съда. Що се отнася до дадените от ищеца обяснения, че коментираните квитанции били новооткрити и събраните в тази връзка доказателства /като удостоверението на л.127/, то същите могат да бъдат ценени в тяхната съвкупност в окончателния съдебен акт относно преценката датите на издадените квитанции дали могат да се приемат за достоверни по смисъла на ГПК.
Изложеното обуславя крайния извод на съда, че с така предприетите действия РС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, лишавайки страната от адекватна защита и възможността да представи доказателствата си по делото.
Следва да се отбележи и това, че като е постановил отказа да ги приеме, РС е върнал документите, вместо да ги прикачи към корицата на делото с оглед преценката им от въззивната инстанция при евентуално обжалване. Ето защо приложените към уточняващата молба на въззивника заверени копия на 10бр квитанции за платен наем за м.01..2016-10.2016 за 300лв месечно /л.79-88 от делото/ следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.
Съдът констатира, че липсва произнасяне на РС и по отношение на представеното от адв.Я.Станева в с.з. на
11.07.2018 удостоверение, издадено от „Кати Консулт К енд Х“ЕООД /л.126-І/, което същото следва да бъде приобщено към доказателствата по делото.
Не се налага изготвянето на нова доклад съобразно дадените задължителни указания с т.2 от ТР № 1/9.12.2013 по тълк.д.№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС : „Съдът дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, в случай, че оплакванията в жалбата са основателен“.
Що се отнася до отправеното с уточняващата молба искане от страна на ищеца, съдът съобразява следното:
Част от тях, а именно: л.39,40-Договор за наем; л.41-Анекс към договора; л.45-Предизвестие от 26.06.2017; л.54-Констативен протокол, изд. от ВиК на 31.07.2017 са били вече представени и прието в първата инстанция и затова не се налага повторното им приемане.
Представените разпечатани на ксерокс снимки на л.42,43, същите се явява недопустимо доказателствено средство и затова не следва да бъдат приобщавани към док.м-л.
Като недопустимо доказателство по делото не следва да бъде приобщавана и декларация, изходяща от ИВАН ВАСИЛЕВ ХРИСТОВ с нот.заверка на подписа от 11.01.2018г /л.46/, тъй като същата обективира в писмен вид изявленията на трето за спора лице, т.е. свидетелски показания, чието събиране в писмен вид е недопустимо. При това, посоченото лице е разпитано като свидетел в първата инстанция
Не следва да бъде приобщавано като доказателство предизвестие от 16.02.2016 /л.44/ като неотносимо към спора доказателство–не касае спорните вземания.
Неотносимо към предмета на спора е и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Провадийска РП от 29.06.2018 /л.47,48/, тъй като от съдържанието му е видно, че касае други отношения между настоящите страни-оплакване за изчезнали от имота на ищеца строителни материали и 30бр железобетонни оградни стълбчета втора употреба
Не следва да бъдат приобщавани като доказателство по делото молбите, отправени от ищеца до ВиК, както и писмото, издадено от ВиК /л.50-53,56/, тъй като същите обективират изявления на страната по спора за изгодни за нея факти.
Въз основа на подадените от Хр.Г. молби, действията на служителите са били обективирани в съставените Констативни протоколи /л.54 и л.55/ , които имат качеството на официален свидетелстващ документ. Първият от тях на л.54 вече е приобщен като доказателство по делото. Вторият КП /л.55/ може да бъде приет доколкото служи като косвено доказателство за опровергаване твърденията на ответната страна.
Не следва да се приемат и 2бр писма
– едното изходящо от ищеца до Община Провадия с дата 11.09.2017 /л.58/, тъй като обективира изявленията на страната за изгодни за нея факти, и отговор, изходящ от Община Провадия с дата 29.09.2017 /л.57/, тъй като последното вече е било прието като доказателство по делото.
По отношение на останалите доказателства, а именно: заверени копия от коментираните по-горе квитанции /л.л.79-88/ – следва да бъдат приобщени, тъй като такова искане е била обективирано и в жалбата, подадена от адв.Я.Станева, към която липсва приложение.
Следва да се приеме като доказателство по делото и сл.бележка, издадена от „Изипей“ /л.49/ за заплатени суми към „ЕНЕРГО ПРО“, обхващаща периода от 26.09.2015 до 27.07.2017, която се явява обобщаваща на представените в първата инстанция отделни разписки–дубликати, издадени също от „Изипей“ и фактури, издадени от „Енерго-про“/л.л.9-27,28-32 от І-инст.д./.
По аналогични съображения следва да бъде приобщена и представената разпечатка от Банка „ДСК“АД /л.л.62-78/ за удържани от сметката на ищеца суми и превеждани по сметката на „Енерго Про“АД и на „ВиК-Варна“ООД доколкото не се явяват нови доказателства, а служат за онагледяване и систематизиране на представените от ищеца още в първата инстанция първични счетоводни документи – разписки за заплатени ток и вода
Разпечатката съдържа 51 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba28474b-a09a-4fd0-941d-eb5971be3b61