Акт от 19.11.2019, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 595/2019
- Подписан
- 19.11.2019
- В сила
- 04.08.2020
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предложение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.186, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.81, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, б. "д" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.18, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за Националната агенция за приходите
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 427 19.11.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 595 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Заводска” № 6, ет.6, ап.18, подадена чрез пълномощника му адв. Г.Д. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП. С оспорената заповед, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „ВАЙС ГРУП -
1” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар и динар „Момо”, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „д” от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД „Финансов контрол” проверка и установеното като допуснатото нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от „ВАЙС ГРУП -
1” ЕООД търговски обект, но поддържа, че това нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „д“ от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай не може да обуслови налагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви не кореспондират нито с вида на установеното в обекта нарушение, нито на останалите констатирани в хода на проверката обстоятелства. Счита, че доколкото от обуславящото налагането на ПАМ нарушение не са произтекли никакви вредни последици за фиска, обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 17.07.2019г. служители на ГД „Финансов контрол”, Отдел „Оперативни дейности”, са извършили проверка на търговски обект - бар и динар „Момо”, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар
Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0271014/ 17.07.2019г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, констатирано е, че към момента на проверката в обекта не е бил наличен паспорта на фискалното устройство - монтиран и регистриран в НАП ЕКАФП модел DAISY MICRO C-01 KL с ИН на ФУ: DУ 296921 и ИН на ФП: 36558342.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бар и динар „Момо”, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар
Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „д” от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 17.07.2019г. оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бар и динар „Момо”, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, стопанисван от „ВАЙС ГРУП -
1” ЕООД, при която е установено, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е нарушил разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като в обекта не се съхранява паспорта на ФУ/ИАСУТД. Въз основа на констатациите е направен извод, че „ВАЙС ГРУП - 1” ЕООД не е спазило реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Извършеното нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „д“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „ВАЙС ГРУП -
1” ЕООД е наложена принудителна административна мярка –– запечатване на търговски обект - бар и динар „Момо”, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 2, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„д” от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.69 по делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС № ФК-301-0271014 от 25.07.2019г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности”, ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП правомощие и фактическото основание за осъщественото публично право за налагане на ограничителната административна мярка от гл.т на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В случая на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „д“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства.
Условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл.18, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата/. В разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е регламентирано, че лицето по чл. 3 /което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/, със стационарен търговски обект, следва да съхранява в търговския обект паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на изискванията по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за съхраняване в търговския обект на паспорта на ФУ, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „д“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда /начина/ за съхраняване на документи, издавани във връзка с фискалните устройства.