Определение № 25470 от 29.10.2019, Софийски градски съд

П Р

О Т О

К О Л гр.

София, 29.10.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

І-25 състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

Секретар: Радослава Манолова сложи за разглеждане докладваното от съдия АНГЕЛОВ гр.д. № 6749 по описа за 2018 г.

На именното повикване в 15:26 часа се явиха:

СТРАНИТЕ са редовно призовани.

ИЩЕЦЪТ М.В.К. – явява се лично и с адв. Г.с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.Б.А.З.“ – за него адв. К.с днес представено пълномощно.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА определение от 29.10.2019 г., с което е изготвен проект на доклад и съдът се е произнесъл по доказателствата, а също така са дадени указания на ищцата във връзка с установяване на допустимостта на иска. адв. К.: Възражението ни относно допустимостта на иска е свързано с това, че в случая Бюрото не действа като компенсационен орган и не следва да отговаря по този иск, докато не е проведена рекламационната процедура пред кореспондента на чуждестранния застраховател. Дори да е имало вътрешна комуникация между Бюрото и кореспондента, не считам, че това означава редовно уведомяване на кореспондента от страна на ищцата. адв. Г.: Считам, че уведомяването е извършено, тъй като сме подали уведомление до Бюрото, което то има задължение да препрати към кореспондента и това е видно от приложения към отговора на исковата молба имейл. Поради това считам, че липсва отговор от страна на кореспондента и следователно е налице хипотеза, при която следва да отговаря Бюрото съгласно чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ. Друго уведомление до кореспондента „Б.В.И.Г.“ АД не сме отправяли.

СЪДЪТ намира, че в процесния случай не е налице някоя от хипотезите на чл.515, ал.1 КЗ, тъй като съгласно чл.515, ал.2 КЗ обезщетения в хипотезите на чл. 515, ал.1 КЗ може да се претендира, ако са налице кумулативно изброените условия на чл. 515, ал. 2 КЗ, като в т.3 е посочено, че застрахователното събитие следва да е настъпило извън територията на Република България. Единствено в този случай Бюрото може да отговаря като компенсационен орган и в този случай е приложима процедурата на чл. 516 КЗ, която урежда реда, по който се процедира, когато Бюрото има качеството на компенсационен орган. В случая, според твърденията на ищцата е налице хипотезата на чл. 511, ал. 1 КЗ, тъй като застрахователното събитие е настъпило на територията на България и е причинено от МПС, което обичайно се намира в друга държава, участваща в системата „Зелена карта“.

Същевременно, видно от представеното с исковата молба писмо от Гаранционния фонд до ищцата от 14.11.2017г., швейцарското застрахователно дружество, при което е застрахована гражданската отговорност на причинилия ПТП водач, има кореспондент за България и това е „Б.В.И.Г.“ АД. Поради това съгласно чл. 511, ал.1, т.1 КЗ поначало претенцията на ищцата следва да бъде обработена от „Б.В.И.Г.“ АД.

Според чл. 513, ал.1 КЗ Бюрото е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по иск за обезщетение в хипотезите на чл. 511, ал. 1 КЗ, но само ако е спазено предвиденото в чл. 511, ал. 3 КЗ рекламационно производство. А според чл. 511, ал. 3 КЗ, за да може да бъде предявена претенцията на увреденото лице пред съда, е необходимо първо тя да бъде предявена пред кореспондента на чуждестранния застраховател в случая, когато има такъв (както е и в настоящия случай), и да липсва произнасяне в законовия срок или да е постановен отказ за плащане от страна на кореспондента, или да не е постигнато съгласие по размера на обезщетението.

В случая по делото липсват доказателства за това ищцата да е отправила претенцията си пред „Б.В.И.Г.“ АД. Тя самата посочва в днешното заседание, че е предявила претенцията си само пред Бюрото. Това дали Бюрото е уведомило, или не „Б.В.И.Г.“ АД е без значение, тъй като задължение на ищцата е да сезира организацията, която има задълженията по закон да обработи претенцията й. В случая съгласно чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ това е „Б.В.И.Г.“ АД, а не Бюрото.

Освен това следва да се има предвид, че задължение на Бюрото да уведоми представителя на чуждестранния застраховател съществува само в производството по чл. 516 КЗ (чл. 516, ал. 3, т. 1 КЗ), когато Бюрото действа като компенсационен орган в качеството си по чл. 506, ал. 3 КЗ. В случая, както беше посочено, Бюрото не действа като такъв орган, тъй като е на лице хипотезата на чл. 511, ал. 1 КЗ.

Поради изложеното съдът намира, че ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 511, ал. 3 вр. с чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ да отправи претенцията си към кореспондента на швейцарския застраховател на водача, причинил ПТП, с оглед на което предявеният иск е недопустим.

По тези съображения

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА исковата молба на М.В.К. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от днес.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:58 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: