Определение № 102 от 22.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20263000600116 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 839/202 г. по описа на Районен съд Разград, подадено от името на изпълняващия функциите Главен прокурор на Република България.

От данните по делото се установява, че искането е изготвено и подписано на 20.03.2026 г. от Магдалена Лазарова – заместник главен прокурор, действаща въз основа на Заповед № РД-08-720/09.03.2026 г. за заместване на Борислав Сарафов в качеството му на изпълняващ функциите Главен прокурор.

С образуване на производството съдът дължи служебна преценка относно допустимостта на искането като процесуална предпоставка за възникване на надлежно съдебно производство, включително относно процесуалната легитимация на подателя.

Съгласно чл. 420 и сл. от НПК правомощието да се иска възобновяване на наказателно производство принадлежи на Главния прокурор. Процесуалната легитимация на лице, изпълняващо функциите на Главен прокурор, се определя при условията и в границите на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт.

С Решение № 6/2026 г. по к.д. № 2/2026 г. на Конституционен съд на Република България, обнародвано в Държавен вестник, бр. 36 от 17.04.2026 г.

1 и влязло в сила на 21.04.2026 г., е прието, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ е конституционосъобразна, като са дадени задължителни разяснения относно нейното приложение.

В мотивите към решението, както и в придружаващото го становище, Конституционният съд приема, че разпоредбата е приложима и спрямо заварени правоотношения, като урежда действието си занапред и допуска прекратяване на изпълнението на функциите след изтичане на предвидения срок, включително след 21.07.2025 г. В становището са развити основните съображения относно характера на уреденото действие – като допустима несъщинска ретроактивност, насочена към преустановяване занапред на правните последици от продължаващи правоотношения, без да се засягат придобити права. Подчертано е, че въведеното със закона времево ограничение на изпълнението на функциите на главен прокурор цели гарантиране на принципите на правовата държава и правната сигурност, като не допуска неопределено във времето упражняване на тези функции от едно и също лице.

С оглед задължителното тълкуване на приложимата правна уредба, произтичащо от посоченото решение, чиито правни последици са задължителни за всички държавни органи съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ подлежи на непосредствено прилагане, включително по отношение на заварени правоотношения.

От това следва, че след изтичане на предвидения срок – 21.07.2025 г. – правомощията за изпълнение на функциите на главен прокурор се прекратяват по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление или акт. При това положение всяко действие, извършено след тази дата от лице, което продължава да се позовава на това качество, е лишено от необходимата правна опора, включително упражняването на правомощието по чл. 420 НПК за искане на възобновяване на наказателни производства.

Тези изводи не се променят от обстоятелството, че искането е подадено чрез заместник на главния прокурор по силата на заповед за заместване.

Заместникът упражнява предоставени му правомощия в рамките на заместването, което има вътрешнослужебен характер и не може да създаде или разшири материална и процесуална компетентност извън пределите, 2 установени със закон. При положение че след 21.07.2025 г. самият изпълняващ функциите главен прокурор не разполага с правомощие да осъществява тези функции, включително да сезира съда с искане по чл. 420 НПК, то такова правомощие не може да бъде валидно упражнено и чрез негов заместник.

С оглед на изложеното съдът намира, че към момента на подаване на искането неговият подател не е притежавал надлежна процесуална легитимация.

Липсата на процесуална легитимация представлява абсолютна процесуална пречка за развитие на производството и обуславя неговата недопустимост.

По тези съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по НДВ № 116/2026 г. по описа на Апелативен съд – Варна, поради недопустимост на искането за възобновяване, вследствие на липса на процесуална легитимация на подателя – изпълняващия функциите Главен прокурор на Република България към момента на депозиране на искането.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3