Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 483 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2012/2025
Вид
Решение № 483
Подписан
04.05.2026
Състав
Нейко Симеонов Димитров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Д. при участието на секретаря Галина Сл. С. като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело № 20253100102012 по описа за 2025 година

Предявени са искове от С. Я. Ж. и Ж. Б. Ж. и Ж. Я. С. срещу К. Д. С. за отричане правото й на собственост върху ПИ *** по КККР на г***, с площ от 1182 кв. м, по чл. 124 ГПК.

Ответницата оспорва исковете и идентичността на имота по НА № 101, т. ХХХII, д. № 11842/94 г. ВН с процесния. Твърди, че е придобила правото на собственост по давност чрез владение, упражнявано в периода от 2011 г. до настоящия момент. Уточнява, че имотът бил изоставен и след като никой не й посочил собственици, тя го заела (л. 109).

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Правен интерес:

От представения заверен препис (л. 7) се установява, че е сключен договор с НА № 101, том XXXII, дело № 11842/94 г. ВН, чрез който С. А. и Д.

А. е следвало да прехвърлят на ищците С. Ж. (по време на брака й с Ж. Ж.) и Ж. С. лозе с площ 1000 кв. м имот пл. № 1277, 1277а, включено в парцел № XIX-1277, 1277а срещу платена цена.

По КП от 1979 г. имотът е заснет с пл. № 1277, а след това разделен на имоти пл. №№ 1277 и 1277а, но още по-късно имотната граница между тях е заличена (л. 145). Имот пл. № 1277 е записан на Д. А. и Н. Г., а пл. № 1277а – временно на С. и И. И. (л. 154).

По ПКП и ПНИ процесният имот е неидентифициран (л. 132-138), а в таблицата за разпределение на площите имот пл. № 1277 по стария план е записан на Д. А. и Н. Г. (л. 141).

1

От представения заверен препис (л. 8) се установява, че е издаден НА № 29, том II, рег. № 11882, дело 208/2011 г. ВН № 212, вписан в СВ-Варна акт № 187, том LII, дело № 11133, вх. рег. № 18308/18.08.2011 г., с който са поправени местността и площта на продадения имот – на 1182 кв. м (скица л.

9).

От скиците към заключението на вещото лице инж. Х. (л. 238 и 239) се установява, че границите на имота не са променяни.

Свидетелят М. П., посочен от ответницата сочи, че от месец не е ходил в имота (л. 255, гръб), а свидетелят И. Н. – че седмица преди разпита видял ищците в имота (л. 254).

Съдът приема, че ищците упражняват фактическа власт върху имота, а намерението им за своене произтича от договора от 1991 г.

Продавачите са се легитимирали с актове от 1975 г. т.е. чрез основания, чието действие може да бъде оспорено или да е било заличено от ЗСПЗЗ.

Ищците имат правен интерес да предявят именно отрицателни искове.

Исковете са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представения заверен препис (л. 25) се установява, че е издаден НА № 6, том III, рег. № 6585, дело № 406/2024 г. ВН № 124, вписан в СВ-Варна акт № 7, том XCV, вх. рег. № 36932/18.11.2024 г., с който е признато правото на собственост на ответницата върху процесния имот, придобито по давност.

От показанията на свидетелите И. Н. (л. 253, гръб и сл.) и П. С. (л. 254) се установява, че от 2012 до 2020 г. само С. С. и свидетелката са обработвали имота с разрешението на ищците. Показанията са убедителни и могат да бъдат проверени.

Обратно впечатленията на свидетеля Г. К. (л. 256) са моментни, а показанията на свидетеля М. П. (л. 255) – изолирани.

Съдът приема, че констатациите на нотариуса са опровергани.

Ответницата не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот.

По намерението за своене:

Ответницата сочи, че не е успяла да намери собствениците и е решила да обработва (и свои) имота.

Съдът приема, че според ЗС субективният елемент на владението се състои не в намерение за властване, а в намерение за своене (за разликата Гай.

Институции. Текст с превод и коментар. И. Д., т. I. С.: Сиела, 2025, с. 465-466).

Съдебната практика по въпроса е противоречива (решение № 138 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 348/2019 г., I г. о., ГК).

Държател, който след като е окупирал имот, вложи значителни средства в подобрения и увеличената стойност надхвърли стойността на земята, може да предупреди собственика, че ако не му плати, ще счита, че изоставя имота в негова полза.

Ако собственикът не плати в дадения от подобрителя разумен срок, може да се приеме, че държателят започва да свои.

2

Положението на лицето, окупирало чужд имот е съществено различно, поради което не може да му бъде признато намерение за своене.

Дори да бе прието, че ответницата е упражнявала фактическа власт, тя не би била владение.

Ответницата не притежава правото на собственост.

Приема се, че отмяната на констативен нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на ответника може да бъде последица и на предявен отрицателен установителен иск (решение № 717 от 2.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4665/2023 г., I г. о., ГК).

Ответницата следва да заплати на ищците сторените разноски в размер 1388.61 евро по списък (л. 264).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Д. С. ЕГН ********** от *** не притежава правото на собственост върху поземлен имот идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, пет хиляди и четиристотин и едно, три хиляди и сто и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на г***, с площ от 1182 (хиляда и сто и осемдесет и два) кв. метра, по исковете, предявени от С. Я. Ж., ЕГН ********** и Ж. Б.

Ж., ЕГН **********, двамата от *** и Ж. Я. С., ЕГН ********** от *** срещу К. Д. С., с. ЕГН, с. а., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОТМЕНЯ нотариален акт № 6, том III, рег. № 6585, дело № 406/2024 г.

ВН № 124, вписан в СВ-Варна акт № 7, том XCV, вх. рег. № 36932/18.11.2024 г., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

ОСЪЖДА К. Д. С. да заплати на С. Я. Ж. и Ж. Б. Ж. и Ж. Я. С., с. ЕГН, с. а. сумата 1388.61 евро (хиляди и триста и осемдесет и осем евро и 61 ц.) – сторени разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3