Определение № 927 от 25.11.2019, Окръжен съд - Ловеч

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №…..

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на двайсет и пети ноември през две хиляди и деветнайсета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№

640/2019г., за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт К.Е.С., против Разпореждане №1976/26.09.2019г., пост.по ч.гр.д.№ 715/2019г.на РС-Тетевен, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираните вземания за възнаградителна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Счита,че е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не са приложени правилно разпоредбите на заповедното производство,като съдът е превишил правомощията си.

Сочи, че съгласно т.2,б.„б" от ТРеш.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, заявлението е необходимо да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. Отново тама е посочено,че съдът не събира доказателства и не може да прави изводи от приложените документи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което се претендира, тъй като целта на производството по чл. 410 ГПК е не установяване на самото вземане, а само проверка дали е спорно. Въпреки това, съдът по заповедното производство е коментирал подробно основателността на вземането и се е произнесъл по съществото на спора, което счита за недопустимо. Мотивира,че в производството по чл.410 и следващите от ГПК не се представят доказателства за вземането или поне не съществува такова задължение. Съответствието на твърдяните факти с действителното правно положение може да се установи само в евентуалния исков процес, в случай, че длъжникът оспори вземането. Като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи, съдът е превишил своите правомощия, обсъждайки по същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство. Позовава се на съдебни актове на окръжни съдилища и моли да отмени разпореждането в атакуваната му част като незаконосъобразно и като вместо това се издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания за договорно възнаграждение, възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

В условията на евентуалност, в случай че съдът счете, че има правомощието да се произнесе по същество на спора в заповедното производство, моли да се съобрази,че при произнасянето на първоинстанционния съд са налице и други пороци.Твърди,че съдът грешно е мотивирал позицията си, като не е възприел правилно фактическата обстановка и/или е достигнал до погрешни изводи за прилагането на законовите разпоредби. По отношение на Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги излага,че при подписване на искането за отпускане на потребителски кредит и стандартния европейски формуляр длъжникът предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и е бил запознат с възможностите, които предоставя дружеството. Имал е възможност да прецени дали параметрите на уговорения кредит отговарят на финансовите му възможности. От друга страна Договорът, Споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги и Общите условия са подписани на всяка една страница от длъжника по процесния договор, което свидетелства, че е запознат със съдържанието на всеки един от тях. Видно от условията на договора и ОУ, които са неразделна част от него, сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита. Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е възможност, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля. Поради това счита,че не може да става дума за неравноправна клауза - Споразумението е подписано по искане на клиента, а кредиторът по никакъв начин не го е задължил да го подпише. Дори напротив - изрично на няколко места в документите е посочено, че закупуването на пакета от допълнителни услуги не е задължително за сключването на договора и за отпускане на исканите суми. В процесния случай клиентът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.

Съгласно т.14 от ДР на Закона за защита на потребителите услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ".

От това правило се заключава, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице- кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни. Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.

Излага,че в българското действащо право в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл.9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те представляват обхвата на т.н. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат Договор за потребителски кредит № ********** и подписаното към него Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, не е обективирал и нежелание да се откаже от сключения договор , погасявал е месечни вноски. Нормално е, когато едно лице иска да получи определени средства или услуги, да заплати възнаграждение или тяхната цена. За получената по заема сума /главница/, клиентът дължи възнаграждение, което се изразява в договорената между страните в рамките на законовите изисквания възнаградителна лихва.

Споразумението от своя страна дава възможност на клиента през целия живот на договора да влияе на неговите най-съществени характеристики - да отлага вноски, да намалява вноски и др. Това, освен че улеснява длъжника, създава и несигурност по отношение на кредитора относно очакваните плащания, тъй като последният не може да бъде сигурен дали ще получи всички плащания на посочените в първоначалния погасителен план дати, не знае дали няма да получи вноски с по-малък размер и други. Когато тази несигурност се възпроизведе в по-голям мащаб – н-р при множеството кредити, които отпуска „ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, това може да доведе и до финансова нестабилност.

Твърди,че този факт се взема предвид при преговорите относно условията, при които ще се подпише Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги между страните. Клаузите от общите условия, свързани с пакета от допълнителни услуги, уреждат отношенията между страните само в случай, че клиентът е пожелал и сключил Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги. В противен случай тези клаузи от ОУ не се прилагат, тъй като остават безпредметни и по никакъв начин не обвързват клиента.

Сочи,че

„ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД,като кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да сключи и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Тази възможност през клиента се явява една възможност. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Предвид това следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Позовава с не съдебна практика –

По изложените съображения не споделя изводите на съда, че е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК.

Твърди,че предлаганите допълнителни услуги са само възможност,поради характера им те са извадени от годишния процент на разходите по кредита,а Споразумението между страните е сключено по искане на клиента, направено при информиран избор от негова страна. Твърди,че това е клауза, която не се прилага автоматично за всички сключени от дружеството договори и за всички негови съдоговорители, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и договорили конкретни условия. Позовава сена съдебна практика на районни съдилища.

Допълва, че са налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в договора биха били неравноправни. В такива случаи чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143-148 от ЗЗП. Така чл.143 от ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора. Твърди,че Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл. 143 ЗЗП. Всички суми по договора са индивидуално уговорени клаузи, а именно -каква сума клиентът желае да му бъде отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР по договора, както и дали да бъде подписано споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за него.

Затова счита за неправилен изводът на съда за недействителност на споменатите клаузи от Договора за потребителски кредит и съответно за недължимост на възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги.

По отношение претенцията за договорно възнаграждение, излага,че от приложените по делото документи става ясно,че годишният процент на разходите (ГПР) отговаря изцяло на законовите изисквания. Съгласно чл.19,ал.4 ЗПК „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България". Като се съобразят разпоредбите на Постановление №100/29.05.2012г. и Постановление №426/18.12.2014г. на МС, във.вр.с чл.86 от ЗЗД, става ясно, че ГПР, уговорен между страните, е в пълно съответствие със нормативните изисквания като и този ангажимент не надвишава въведеното ограничение. Затова не може да се говори за наравнопоставеност или противоречие с добрите нрави, тъй като са спазени нормативните рамки. Разсъждава,че законодателят е счел, че винаги когато ГПР е под установения максимум, той няма да нарушава правата на икономически по-слабата страна, няма да представлява неравноправна клауза и ще е в съответствие с добрите нрави.

Позовава се на съдебни актове на районни съдилища. Счита,че принципно за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10,ал.2 от ЗЗД. С ПМС №72/08.04.1994г. е определен само размер на законната лихва. Със заключителната разпоредба §1 е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014г. Следователно към датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото изискване, третиращо размера на ГПР.

Разпечатката съдържа 28 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba25b1f3-68d9-4668-952f-a85c27cabdb8