Решение № 137 от 21.08.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Ел.П., 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ел.П., I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20261820200072 по описа за 2026 година

„Б.Т.“ ЕООД-Ел.П., с ЕИК ********* чрез упълномощения от управителя на дружеството адвокат, е депозирало жалба против Наказателно постановление № 232500690/11.02.2026г., издадено от директор на Д“Инспекция по труда“ София област, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 800.00 евро“ на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 КТ за нарушение на чл.128, т.1 от КТ.

С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на издаденото НП.

Поддържа се, че НП е съставено след изтичане на едногодишния срок по чл.34 ЗАНН.

Претендира за разноски по делото.

АНО, чрез процесуалния си представител юрисконсултско възнаграждение. оспорва жалбата. Претендира

РП-Ел.П., редовно призована за с.з. не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

По делото е приобщена в цялост административнонаказателната преписка образувана във връзка с обжалваното в настоящото производство НП.

От показанията на св.К. е видно, че по постъпил в Дирекцията сигнал от Б.Б. през месец юли 2025г. са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „Б.Т.“ ЕООД. В хода на проверката са изискали ведомости за периода от март 2025г. до датата на 1 извършваната проверка. Устно са били дадени указания на работодателя да представи ведомости за месеците юни и юли на 2024г. , както и самото начисление. Трудовото възнаграждение било платимо до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се дължало. До приключване на проверката доказателства не били представени за .

В показанията си св. Г. твърди, че през месец юли на 2025г. в Инспекцията постъпил сигнал от Б.Б., че не му е изплатено трудово възнаграждение за период от шест месеца юни до ноември на 2024г.. това било повод за иницииране на проверка на дружеството и връчили призовка на управителя. Последният представил частично документи, но не и ведомости за месеците юни и юли на 2024г.. Работодателят дал писмени обяснения, че нямал документи удостоверяващи начисляване на трудовото възнаграждение на Б.Б., за което бил съставен АУАн и връчен на управителя на дружеството.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното.

Жалбата е допустима, като същата е депозирана от надлежна страна и в установения от закона срок.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. на разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.

НП е издадено за това, че за месец юли на 2024г. работодателят не е начислил на работника Б.Б. – „шофьор тежкотоварен автомобил“, трудово възнаграждение за месец юли на 2024г..

Съгласно чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. За неначисляване и неизплащане на трудовото му възнаграждение работникът Б. е сезирал “Инспекция по труда София област”, която е инициирала провека на дружеството – жалбоподател и указала представяне доказателства за начисляване от страна на работодателя на дължимото трудово възнаграждение.

Управителят писмено е потвърдил в декларация от 12.12.2025г. във връзка с извършваната проверка от Ипспекцията, че нямал ведомост за месеците юни и юли на 2024г. за изплащане на трудовото възнаграждение на работника Б.Б., за което и не представя съответната / л.29 от делото /. Бездействието на работодателя е обосновало нарушение на чл.128, т.1 от КТ. И в АУАН и в НП е отразено, че нарушението е извършено на 27.08.2024 г., респ. на датата до която работодателят е следвало да начисли във ведомости и да изплати на работника Б.а трудовото възнаграждение за месец юли на 2024г.. Това бездействие продължава до момента на прекратяването му с изпълнение на задължението за начисляване във ведомост за заплати дължимото трудовото възнаграждение за положения от Б. труд за месец юли на 2024 година. Доказателства за такова начисляване жалбоподателят не е ангажирал и към датата на приключване на проверката – 12.12 25 г.. Тогава е и декларирал невъзможност за представяне на ведомост за м. юли 24г. поради липса на такава и тогава е съставен процесния АУАН № 23- 2500690. При тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за изтекъл едногодишния срок по чл.34 ЗАНН от извършване на нарушението.

Неизпълнението на произтичащото от цитираната норма задължение влече санкционните поледици по чл.414 ал.1 от КТ/ „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и 2 безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв….”, като наказанието е определено с обжалваното НП при минимума установен в закона. Конкретното бездействие от страна на работодателя се потвърждава, както от показанията на изслушаните по делото свидетели, така и от декларираните в Инспекцията от управителя на дружеството обстоятелства на 12.12.2025 година. / декларация на л.29 от делото/.

По изложените съображения съдът счита, че като законосъобразно обжалваното НП следва да се потвърди.

По разноските

При този изход на спора по делото, съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ са установени границите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН. Преценката относно размера на дължимото се по конкретното производство юрисконсултско възнаграждение се извършва съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, като съдът намира, че следва в полза на АНО да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 97.15 евро .

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2500690/11.02.2026г., издадено от директор на Д“Инспекция по труда“ София област, с което на „Б.Т.“ ЕООД-Ел.П., с ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 800.00 евро“ на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 КТ за нарушение на чл.128, т.1 от КТ.

ОСЪЖДА „Б.Т.“ ЕООД-Ел.П., с ЕИК 205122152, да заплати на Д “Инспекция по труда“ София област юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Ел.П.: _______________________

3