Решение № 86 от 10.02.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 86 гр.Плевен, 10.02.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов Членове:

Елка Братоева

Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 15 по описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 260126 от 5.11.2020 г., постановено по нахд № 1878/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3823606 на ОД на МВР – Плевен, с който на Й.М.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 27.07.2020 г. в 08,45 часа извън населено място, път І-3 (Бяла-Ботевград) км.108+675, с посока на движение към гр.Д. Д., с лек автомобил ***с рег.№ ***, чийто собственик е Д., е извършено нарушение за скорост, като при разрешена стойност на скоростта 90 км/час е установена 122 км/час – превишена стойност на скоростта 32 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Й.М.Д., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, както и при неправилно възприемане на фактите и неправилно тълкуване на събраните и надлежно приобщени по делото доказателства. Поддържа изцяло наведените в първоначалната жалба подробни доводи, като добавя, че съгласно чл.13, ал.1 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, съдът, в пределите на своята компетентност, е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Намира, че районният съд е нарушил това изискване, тъй като е постановил процесното съдебно решение без да се е съобразил с доказателствата, приложени от АНО към преписката по делото, както и при отказ да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Твърди, че оспорваното съдебно решение не почива на събраните и представени по делото доказателства, установяващи безспорни обстоятелства за неспазване на материалния закон и процесуалните правила от АНО при издаване на атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство с-я К № 3823606 на ОДМВР - Плевен, и в този смисъл следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Сочи, че извън пределите на своята компетентност въззивният съд е „допълнил“ атакувания административен акт по отношение на един от съществените му реквизити, а именно - местопроизшествието. Намира за напълно необяснимо анализирането на доказателството Протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол СПУКС (ARH CAM SI) № 11743cd. Сочи, че липсват каквито и да е данни към датата, на която му се вменява да е извършил нарушението, същото да е било годно. Според касатора изцяло в тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.

84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) би трябвало да се счита за невиновен до доказване на противното. Твърди, че несъбирането на всички доказателства, спомагащи за разкриване на обективната истина, водят до незаконосъобразност на проведеното производство, налагащо отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че електронният фиш не отговоря на изискванията на чл.189, ал. 4 ЗДвП, който регламентира изрично необходимите елементи, които съдържа последния, а именно „Електронния фиш съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби....”. Сочи, че в случая, видно от обжалвания електронен фиш, на гърба на който липсва снимка с координати на мястото, на което е било поставено използваното автоматизирано техническо средство, не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението, както и не е направено описание на нарушението, което ограничава правото му на защита, тъй като е лишен от възможността да разбере на кое място се твърди, че е извършил вмененото му нарушение и обстоятелствата, при които е извършено последното, както и основното обстоятелство: движил ли се е с констатираната скорост в зона на ограничение на скоростта, като твърди, че това не е така. Изразява несъгласие с фактическите констатации, приети в Електронния фиш за налагане на глоба, където е посочено, че МПС л.а. ***, с peг. номер ****на 27.07.2020 год. в 08:45 часа в „Главен път 1-3 (Бяла - Ботевград) км. 108+675, с посока на движение гр.***, се е движило с превишена скорост от 122 км.ч. Посочено е, че скоростта е установена с техническо средство СПУКС (ARH CAM SI) № 11743cd, а по делото АНО е представил писмени доказателства относно техническо средство с друго наименование и обозначение. В заключение моли съда да отмени решението и да отмени електронния фиш или да върне делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на Д. е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 3823606 за това, че на 27.07.2020 г. в 08:45 часа извън населено място, път I-3 (Бяла – Ботевград) км.108+675 с посока на движение към гр. Д.Д.. Нарушението е установено и заснето с АТСС СПУКС ARH CAM S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч. с МПС „***” вид лек автомобил рег. № ****е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743cd. Разрешената стойност на скоростта е 90 км/ч., установената стойност на скоростта е 122 км/ч., превишаването на разрешената скорост е 32 км/ч.

Съдът приел за установена описаната в

ЕФ фактическа обстановка въз основа на писмените доказателства по делото.

В конкретния случай административното производство според въззивния съд е било проведено в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Изложил съображения, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, разписани от закона, както и че не са ангажирани доказателства Д. писмено да е декларирал, че установеното на 27.07.2020 год. движение на автомобила с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице, каквато възможност е предвидена с разпоредбата на чл.189, ал.5 от закона. Направил извод на това основание, че правилно е ангажирана отговорността на Д., по аргумент от чл.188, ал.1 от ЗДП, в качеството му на собственик на МПС, което установил от Справка АИС „Регистрация МПС“ относно собственост на МПС.

Съдът приел, че скоростта на движение на автомобила на Д. е установена с помощта на “средство за измерване” по смисъла на §1, т. 27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията, техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства, каквото средство представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. №11743cd. Позовал се на приобщеното към доказателствената съвкупност по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на БИМ, според което процесното удостоверение е със срок на валидност до 07.09.2027 год. , и на протокол за използване на АТСС рег.

№316р-24693/31.07.2020г., съобразно който процесното АТСС е годно за използване до 16.10.2020г. и съответно към датата на установяване на процесното нарушение - 27.07.2020 год., резултатите от направеното с посоченото средство за измерване приел за необорени. Изложил доводи, че нарушението е установено и заснето с АТСС по смисъла на §6, т.65. от ЗДвП , в случая с АТСС СПУКС ARH CAM S1 с фабр.№11743cd, което съставлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която съставлява одобрен тип средство за измерване и е годно за експлоатация до 16.10.2020 г., видно от протокол №66-С- ИСИС от дата 16.10.2019г. Съдът посочил, че изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване местата за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, чрез поставяне на пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на правилата за движение, чрез автоматизирани технически средства или системи, с изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017г. е отпаднало, тоест преди датата на констатираното нарушение. Съдът изложил доводи, че в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г., изм. и доп. бр.6 от 16.01.2018г., в сила от 16.01.2018г., АТСС е правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя чрез издаването на ел.фиш, е протекло при спазване на установените процесуални правила. Констатирал, че по делото е приложен протокол съобразно изискването на чл.10 от Наредбата , според който протокол процесното АТСС е функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 08.30 до 15.00 ч., в рамките на който е извършено и процесното нарушение, като изрично е записано общо ограничение за скоростта 90 км., с посока на движение на контролираните МПС от с. Г. Д. към гр.***. От този протокол съдът установил, че АТСС е монтирана в режим на измерване стационарен, на 1 К – първокласен път. В момента на заснемане на процесното нарушение техническото средство е работело в режим, при който се измерва скоростта на приближаващия се трафик. На снимка №11743СD/01365 /клип №34754/ от 27.07.2020г. лек автомобил „***”, с рег. № ****е заснет като приближаващ се към обектива на камерата. Автоматизираното техническо средство или система е преминало метрологична проверка – Протокол №66-С-ИСИС от дата 16.10.2019г. и е годно за експлоатация до 16.10.2020г. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория „В“ за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., по автомагистрала – 140 км/ч., а по скоростен път 120 км.ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В процесния случай приел за безспорно установено от приобщените по делото доказателства, че процесният лек автомобил се е движил в извън населено място със скорост 122 км/ч., тоест с 32км/ч. над допустимата скорост.