Решение № 560 от 13.06.2022, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2141/2021
- Вид
- Решение № 560
- Подписан
- 13.06.2022
- В сила
- 30.06.2022
- Състав
- Мирослава Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.115 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.234в · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 560 гр. Добрич, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230102141 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от Ш. А. Х., ЕГН **********, гр. Д., ул. „***” №*, чрез адв. Г.П. от ДАК срещу „ Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК ********, представлявано от изп. директор инж.
Т. Г., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”***” №**. Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от: 3604.14 лева, представляваща главница по неплатено задължение за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в гр.
Д., ул. „***” №*, кл. №***** за периода от 19.09.2005г. до 26.03.2019г., за което са издадени 138 фактури от ответното дружество, както и сумата от 3434.10 лв., представляващи начислени обезщетения за забава върху главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня, следващ 30тия ден на плащане на фактурирането на задължението, до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021г.
Ищецът навежда твърдения, че е абонат на ответното дружество. От 2015г. той и семейството му живеят в Германия. През 2019г. се е върнал в България за кратко и е отишъл в ответното дружество, за да подаде молба, че имотът е необитаем. След депозирането на молбата, представител на ответника пристигнал в дома на ищеца и отрязъл тръбата, като по този начин 1 било прекъснато водоподаването в жилището му.
Наскоро /2021г./ Ш.А. се върнал от Германия и отишъл във ВиК Д., за да му пуснат водата. Без служител на ответното дружество да направи проверка и да посети имота на потребителя, му било написано предписание да си постави водомер, но вода нямало да му пуснат, защото не си е плащал водата и имал натрупани стари сметки.
Ищецът поискал да му бъде направена справка, за какъв период дължи пари на ответника, но му било отказано издаването на справка. Тогава А. се регистрирал в сайта на водното дружество и от там видял, че претендираната сума от 3604.14 лв. – главница е за начислявани служебно кубици вода за периода от 19.09.2005г. до 26.03.2019г. Х. отказва да плати, защото твърди, че не е консумирал процесното количество вода, а и вземането на ответника било погасено по давност.
Така, към момента е прекъснато водоснабдяването в дома на ищеца.
Задължението на А. вече възлизало на 7038.24 лева общо /главница – 3604.14 лв. и обезщетение за забава в размер на 3434.10 лв./.
С разпореждане от 07.07.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от юрисконсулта на ответното дружество К. К. на 12.07.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като сочи допустимост на исковите претенции, но ги оспорват по основание и размер, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Излага, че възражението за изтекла погасителна давност на вземането, съгл. чл.11, б. „в” от ЗЗД е неоснователно, тъй като, съгласно чл.120 от Закона за задълженията и договорите давността не се прилага служебно; не били изпълнени дадените от дружеството предписания от 02.05.2019 г. за промяна на името на партидата, за изграждане на шахта и за монтирането на водомер, че ищецът за периода от 2015 до 2019г. не е подал заявление до ответното дружество, че имотът е необитаем. Това той е сторил на един покъсен етап, едва на 02.05.2019г. и тогава е преустановено водоподаването в дома му, като същевременно му е било издадено предписание от 02.05.2019г., с което му се указва да плати досегашните си задължения към ответника на стойност 6339.62 лв., да промени името по партида с кл. №***** за обект в гр.Д., ул. „***” №* като представи документи за собственост и да изгради шахта до 2 м от оградата на имота и да монтира водомер. Протоколът и предписанието от 02.05.2019г. са подписани от ищеца без възражения.
На 19.07.2021г. служители на ответното дружество са посетили имота на Ш.А. и са констатирали, че същият е водоснабден, вследстие на неправомерни физически действия от страна на Х., което е наказуемо деяние по разпоредбата на чл.234в от НК.
Ответникът сочи, че служебно е била начислявана вода на ищеца, поради липса на водомер, съгл. чл.25, ал.8 от ОУ.
2
Към датата на подаване на отговор по исковата молба, ищецът не е изплатил задълженията си към ответника.
С отговора по ИМ, ответникът е представил писмени доказателства и е направил относими и своевременни доказателствени искания. Претендират се сторените съдебни разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на процесните суми. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В настоящия случай допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника сочените суми. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са найшироко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими. С оглед, характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – е да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД е да докаже, че в действителност процесните услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води през посочения период са доставени в процесния обект на ищците.
Налице е облигационно правоотношение между страните при публично известни общи условия, за предоставяне на ВиК услуги, т.е., регулирано от Закона за водите, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от ДЕКВР с решение от ОУ-09/11.08.2014г. В цитираната Наредба са посочени санкциите при неизпълнението на приетите изисквания, като видът, границите на гражданската отговорност и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност в частност са законово определени и в наредбата те не са променени. Според разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Закона за водите водата в Република България е публична държавна собственост, а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество – чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост „оператори”. В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че ответното дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира 3 водопроводната и канализационна системи на територията на Област – гр. Д.
Съгласно чл. 5, т. 9 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В и К“ ЕООД гр. Д., понастоящем АД, потребителите са длъжни да изпълняват направените в съответствие със закона предписания за подмяна на индивидуален водомер съобразно техническите изисквания.
Според чл. 5, т. 6 от същите ОУ, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги, съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. В случаите, при които липсват реални показания на водомера за консумация на питейна вода, каквато безспорно е и настоящата хипотеза на „липсващ” водомер в процесния обект, съгласно цитираните по-горе ОУ, месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м. – при нетоплофицираните жилища за всеки обитател. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ищцовото дружество е приложило правилно разпоредбите на ОУ, съобразно конкретната хипотеза.
По делото са събрани доказателства, че ищецът е адресно регистриран на обекта на водоподаване – гр.Д., ул. „***“ №* от 2002г., видно от представените на л.277-278 справки за постоянен и настоящ адрес на лицето.
Съпругата му З. И. Х. /л.263, л.275-276/ е регистрирана на адреса от 1997г., както и още едно трето лице - Ш. Н. Д., рег. през 1997г. /л.279-280/. И трите лица непрекъснато, без промяна и до сега са адресно регистрирани с постоянен и настоящ адрес на горепосочения адрес.
Ищецът е титуляр на партида с кл. №***** за обект с адрес: гр.Д., ул.
„***“ №*. На 02.05.2019г. Ш.А. /с предишни имена Ш. А. Р./ е подал заявление до ответното дружество за временно преустановяване ползването на ВиК услуги, като на същия ден е било спряна водата в имота на ищеца и е му било издадено Предписание №**** /232/, в което ответникът му е дал 3дн. срок да: изплати задълженията си към ответното дружество в размер на 6339.62 лв., да промени името по партидата с кл. №***** за обект с адрес: гр.Д., ул. „***“ №*, като представи документ за собственост на имота, или удостоверения за идентичност на имената и да изгради шахта до 2 м от оградата и да монтира водомер.
Пак на същата дата – 02.05.2019г. ответникът е съставил в присъствие на ищеца КП №**** /л. 266/, подписан от последния, без възражения, с което е удостоверено прекъсване на водоподаването в обекта.
На 19.07.2021г. служители на ответното дружество са извършили проверка на процесния обект /в присъствие на ищеца/, за което е бил съставен КП №****** и Предписание №****** /л.47-48/, с които е установено, че в имота на Ш.Х. има водоподаване, вследствие неправомерни физически действия от страна на лицето-потребител /а именно: незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи/.
Тъй-като исковете на ищеца са оспорени от ответника по основание и размер, съдът е назначил ССчЕ, като от заключението на вещото лице по нея /л.293-310/ се установява следното: счетоводството на ответното дружество е водено редовно. Процесните 138 броя фактури са осчетоводени от ответника за процесния период от 19.09.2005г. до 26.03.2019г. Осчетоводените 4 задължения на Ш. Х. към „Водоснабдяване и канализация Д.” АД за предоставените ВиК услуги за обекта на ищеца в гр. Д., ул. „***“ №* с кл.
№***** за горепосочения период са в размер на общо 3694.56 лв., за отчетена служебна консумация от 1652 куб.м вода, подробно описани по количества и времеви период в констативната част на заключението. За периода от 19.08.2014г. до 23.06.2016г. няма никакво отчитане на вода в обекта, съгласно представените на вещото лице карнети.
Ищецът е извършил плащания в размер на общо 114.40 лв., от които: 20 лв. на 07.07.2018г., осчетоводени за частично погасяване на задължение по фактура с №****/****г., 40 лв. на ****г., осчетоводени за частично погасяване на задължение по фактура с №****/****г., 40 лв. на ****г., осчетоводени за частично погасяване на задължение по фактура с №****/****г. и 14.40 лв. на ****г., осчетоводени за частично погасяване на задължение по фактура с №****/****г.
Обезщетението за забава в изплащането на главното задължение, до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021г. е в размер на общо 3002.02 лв., а за всяко едно задължение е посочено в приложение от 1 до 138 към заключението в таблица 3.