Решение № 1721 от 13.10.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1721 гр. Пловдив, 13.10.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение XXVII състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от

Председателя адм. дело № 1821 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

2. Образувано е по жалбата на И.К.А., с адрес: ***, представлявана от адвокат Е.К., срещу Заповед №РД-09-238 от 18.02.2019 г. на кмета на община Марица, с която е забранен достъпът и ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж “жилищна сграда”, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №*** по Кадастралната карта и Кадастралните регистри (КККР) на с. Войводиново, община Марица, общинска собственост; наредено е прекъсване на захранването на обекта с електрическа енергия и вода в тридневен срок, считано от връчване на заповедта.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Поддържа се, че сградата е търпим строеж, a забраната за ползването и достъпът до същата е в нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

С решение №

1107/20.05.2019 г. по адм. дело № 697 по писа за

2019г. на Административен съд – Пловдив оспорената заповед е прогласена за нищожна. Решението е отменено с решение № 9785/16.07.2020 г. по адм. дело № 9389/2019г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане, с указания да се изложат мотиви за вида на административното производство, спазване на процедурата и наличието на визираното в заповедта правно основание по ал.6, чл.178 от ЗУТ, както и дали строежът отговаря на изискванията за търпимост в хипотезите на § 16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В касационното производство е представено решение № 1046/14.05.2019г. по адм. дело

№ 310 по описа за 2019г. на

Административен съд – Пловдив, с което по отношение на процесния строеж е отхвърлена жалба на оспорващия срещу заповед № РД-09-81/16.01.2010г. на кмета на община Марица, издадена по реда на чл. 225а от ЗУТ.

3. Ответникът – кмета на община Марица, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение 4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. На 08.02.2019г. работна група от длъжностни лица при община Марица е извършила проверка на строеж: “Паянтова сграда”, находящ се в ПИ с идентификатор №17.20 по КК на с.

Войводиново, одобрена със Заповед №РД-18-99 от 12.11.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт №20 от 08.02.2019г., в който е отразено, че имотът е собственост на община Марица, за което е съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ №61 от 15.12.2003г. Посочено е, че възложител и собственик на строежа е И.К.А.. Строителят на строежа е неизвестен. За строежа няма строителен надзор. Строежът е описан като: „паянтова постройка на един етаж, с размери 6,00/3,50 м., с височина от 2,20 м. Тухлени зидове, без колони и пояси. Покривът е с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди“. Прието е, че строежът е от V-та (пета) категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1). Строежът се ползва с предназначение “жилищна сграда” в отклонение от чл.178, ал.1 от ЗУТ. Не са представени документи за въвеждане на строежа в експлоатация. При тази фактическа обстановка е прието, че са налице основания за започване на административно производство по реда на чл.178, ал.6 от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с електрическа и топлинна енергия, вода и др.

Съдържанието на констативния акт не носи информация дали проверката е извършена в присъствието на жалбоподателят, както и дали констативният акт е съставен в негово присъствие. Липсват констатации относно годината на изпълнение на строеж, наличието и разположението на стаи и санитарни помещения, както и за това дали е свързан с електропреносната, водопроводната и канализационната мрежа на населеното място.

Според протокол от 08.02.2019г., със съобщение от 08.02.2019г., по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ, жалбоподателят е уведомен за съставянето на Констативен акт №20 от 08.02.2019г., чрез поставеното му на таблото за обявления в сградата на община Марица, в гр. Пловдив, бул. “Марица” №57А. Също така с протоколи от 08.02.2019г. е удостоверено поставяне на съобщението от 08.02.2019г. на таблото за обявления в сградата на кметство Войводиново и на процесния строеж.

7. Според АЧОС с

№61 от 15.12.2003г., община Марица е собственик на имот с №000017, с НТП (начин на трайно ползване) - нива; с площ от 1,633 дка, находящ се в землището на с.

Войводиново, местност “Када пара”.

Съгласно скица №29231 от 09.10.2012г. в КК на с. Войводиново е заснет ПИ с идентификатор №17.20, с номер по предходен план 000017, площ от 1624 кв.м., с трайно предназначение на територията (ТПТ) - земеделска; с НТП- нива. В имота са заснети 5 броя едноетажни еднофамилни жилищни сгради, съответно с идентификатор №17.20.1, със застроена площ (ЗП) от 23,00 кв.м., с идентификатор №17.20.2, със ЗП от 15,00 кв.м., с идентификатор №17.20.3, със ЗП от 70,00 кв.м., с идентификатор №17.20.4, със ЗП от 24,00 кв.м., с идентификатор №17.20.5, със ЗП от 55,00 кв.м.; както и 1 брой едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №17.20.6, със ЗП от 16,00 кв.м.

8. Срещу

Констативен акт № 20/08.02.2019г. е подадено възражение вх. № ЖС-41/15.02.2019 г., в което оспорващия излага съображения за допуснати при проверката процесуални нарушения, които са ограничили правото му да вземе участие в производството. Заявено е, че постройката е изпълнена преди 30 – 40 години, търпима е и отговоря на всички нормативни изисквания.

9. Със заповед №РД-09-238 от 18.02.2019 г. кметът на община Марица е забранил ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в ПИ *** по КК и КР на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив, общинска собственост, съгласно Акт № 61/15.12.2013г. В мотивите си административният орган е посочил, че възраженията на оспорващия са неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация. Последният съобразно данните в Констативен акт № 20/08.02.2019г. е приет за строеж пета категория, който не може да се характеризира като търпим.

10. Видно от извадка от действащия план за регулация и застрояване на с. Войводиново (лист 47), одобрен със Заповед №РД-09-409 от 27.09.1995г. на кмета на община Марица (лист 49) и извадка от действащия план за регулация на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409 от 27.09.1995г., както и според становище на главния архитект на община Марица (лист 39), дадено във връзка със Заповед №РД-09-238 от 18.02.2019г., ПИ с идентификатор №20.17 се намира извън границите на населеното място - с. Войводиново. В становището на главния архитект на община Марица за ПИ с идентификатор №20.17 е посочено също, че няма създаден урегулиран поземлен имот, за който с подробен устройствен план да са определени граници, достъп до улица, конкретно предназначение и режим на устройство, респ. не се установява статут на търпим строеж за установеното в Констативен акт № 20/08.02.2019г. строителство.

Според

Общия устройствен план на община Марица ПИ с идентификатор №17.20 попада в урбанизирана територия, считано от 10.12.2010г., като същият е с НТП- нива (неурегулирана територия по смисъла на §5, т.3 от ДР на ЗУТ), предвид липсата на влязъл в сила ПУП по отношение на имота.

За удостоверяване местоположението на процесното строителство, в хода на съдебното дирене, е представена скица към Констативен акт №20 от 08.02.2019г. (лист 58), върху която е заснета процесната “жилищна сграда”. Видно от скицата, контурите на процесната сграда (6,00/3,50 м.) попадат приблизително в контурите на сграда с идентификатор №17.20.4 (със ЗП от 24,00 кв.м.) по КККР на с. Войводиново.

11. С решение №

16153/27.11.2019г. по адм. дело № 8163/2019г. на

Върховния административен съд е оставено в сила решение № 1046/14.05.2019г. по адм. дело № 310 по описа за 2019г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на И.К.А. *** против Заповед № РД-09-81 от 16.01.2019г. на Кмета на Община Марица, с която й е наредено да премахне незаконния строеж - „жилищна сграда” с размери 6,00м./3,50м., с височина 2,20м., намиращ се в поземлен имот – частна общинска собственост, с идентификатор *** по КККР на с.Войводиново. В хода на това съдебно производство, развило се между страните в настоящото дело, е установено, че незаконният строеж представлява „жилищна сграда” в ПИ 17.20 по КК на с.Войводиново - паянтова постройка с тухлени зидове, без колони, без пояси, с размери 6,0м./3,5м., височина 2,20м., дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Строежът е индивидуализиран до сградата с идентификатор *** по КККР на с.Войводиново. За строежа е установено, че представлява жилищна сграда, която не отговора на изискванията за търпимост в хипотезите на § 16, ал.1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което подлежи на премахване.

IV. За правото:

12. Според чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Съгласно ал. 2 не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. При нарушения по ал. 1 на строежи от четвърта и пета категория, по реда на ал. 6, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост на незаконен строеж следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. По правилото на посочената норма търпимите строежи не подлежат на премахване или забрана за ползване.