Решение № 50 от 02.07.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Балчик, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20253210200118 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Я. Й. А. срещу Наказателно постановление №**** г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл.

6, ал. 1, т. 6, б. “в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Оспорва се компетентността на актосъставителя. Сочи се, че в АУАН не са описани номер и сертификат на везната, с която е извършено измерването. Излага се, че са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че подобен тип нарушение може да бъде вменено на превозвача или собственика на извънгабаритно ППС, но не и на водача.

Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност за намаляване на размера на наложеното административно наказание до предвидения в закона минимум.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна не се явява, не се представлява.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич не се явява, не се представлява.

С молба вх. № **** г. се прави искане за потвърждаване на НП, поддържайки аргументите, 1 изложени в становището по преписката.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На **** г. около 17.07 ч. в обл. Добрич по РП I-9 пред бензиностанция Лафи в посока гр. Каварна въззивникът Я. Й. А. управлявал товарен автомобил марка „****“ с рег. № **** от кат. **** с четири оси, две от които управляеми, извършващ обществен превоз на 30300 кг. фракция по маршрут С. - Д. когато бил спрян за проверка от служители на РУ - Балчик, сред които свид. М. Х. С..

В хода на проверката водачът представил на полицейските служители само кантарна бележка, без товарителница, поради което същите се усъмнили за нередност и поискали съдействие от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич .

В присъствието на свид. Т. С. Т. - гл. инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич по представените от въззивника товарителница № ****/**** г., кантарна бележка № ****/**** г., и пътен лист № ****/**** г. за маршрут С. - Д. било установено, че водачът извършва превоз на 30 300 кг фракция с МПС с четири оси, две от които управляеми, с обща маса 47320 кг, която надвишава допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 32 000 кг с 15 320 кг.

На място свид. Т. С. Т. съставил на въззивника АУАН в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “в“ от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ.

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивникът не е депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН.

На **** г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свид. С. Д. М. и свид. Т. С. Т. и писмени доказателства: заповед № 317/01.06.2015 г. на основание чл. 82, ал. 3 от Закона за държавния служител за преназначение на С. Д. М. на длъжност началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич“; заповед № **** г., издадена от Министъра на транспорта и съобщенията; разпечатка от дигитална карта; товарителница № ****/**** г.; пътен лист № ****/**** г.; кантарна бележка № ****/**** г.

Авторството на деянието и субективната му страна на първо място се установява от показанията на свид. С. Д. М. и свид. Т. С. Т., които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и поконкретно на представените кантарна бележка, пътен лист и товарителница. От показанията 2 на свидетелите се установява, че на процесната дата и място въззивникът е управлявал моторно превозно средство с четири оси, две от които управляеми, с обща маса 47 320 кг.

Посочените по-горе писмени доказателства съдът оценява като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Видно от цитираните правни норми РД „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН, впоследствие въз основа на него и НП.

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени, че въззивникът е извършил нарушението, за което е санкциониран с НП.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата е бланкетна, като бланкетният състав е запълнен с нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б.”в” от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която въвежда допустима максимална маса от 32 тона за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси.

3

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в” от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като въззивникът е управлявал МПС с четири оси, две от които управляеми, с обща маса 47320 кг.

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Въззивникът е съзнавал общото тегло от 47320 кг на управляваното от него МПС (с оглед бележката, която сам е подписал) и въпреки наличните представи е предприел управлението му.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. В тази връзка следва да бъде посочено, че претоварването на ППС винаги е източник на повишена опасност.

Следователно правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Наведеното възражение, че контролните органи е следвало да измерят масата на управляваното от въззивника МПС не се споделя от съда. На първо място законодателят не е въвел задължение за контролните органи да измерват масата на проверяваното ППС.

Разпоредбите на чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП и чл. 167, ал. 3 ЗДвП регламентират право, но не и задължение на контролните органи за измерване на масата на проверяваните ППС.

На следващо място в случая общата маса на натоварване е установена въз основа на документ, представен от самия въззивник, който той лично е подписал без възражение досежно извършеното претегляне и резултата от него. При това положение именно в тежест на въззивника е да опровергае съдържанието на документа като в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока не са ангажирани. В този смисъл са Решение № 2173 от 03.10.2014 г. по к.н.а.х.д. № 2117/2014 г.; Решение № 1883/17.07.2012 г. по к.н.а.х.д. № 2000/2012 г.; Решение № 2098/27.10.2016 г. по к.н.а.х.д. № 1971/2016год.; Решение № 1796/19.09.2016 г. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и др.

Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е неприложима в конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито в настоящия случай не са били издавани.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът счита, че съдържанието на кантарната бележка е достатъчно основание да се приеме, че въззивникът е осъществил от обективната и субективна страна административното нарушение.

На следващо място според настоящия съдебен състав е спазено от страна на 4 административнонаказващия орган изискването на чл. 42, ал. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на санкционирания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че на **** г. около 17.07 ч. в обл. Добрич по РП I-9 пред бензиностанция Лафи в посока гр. Каварна е управлявал товарен автомобил марка „****“ с рег. № **** от кат. **** с четири оси, две от които управляеми с обща маса 47320 кг.

Възражението на въззивника, че в наказателното постановление изрично е следвало да бъдат посочени номер и сертификат на везната, с която е извършено измерването е неоснователно. Няма изискване в закона за описанието им, поради което и съдът намира, че не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на наказаното лице.

По отношение на наказанието:

Приложима в случая се явява санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Анализът на разпоредбата сочи, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника в качеството му на водач на процесното ППС въз основа на санкционната норма, която предвижда конкретното нарушение в диспозицията си и сочи като негов субект – водачът на превозното средство. Без значение за съставомерността на деянието е чие е задължението за заплащане на такса за движението на тежкото ППС и/или за издаването на разрешително. Законодателят изрично е посочил водачът на тежкото ППС като административно-наказателно отговорно лице за деянието управление на ППС с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред.