Решение № 288 от 02.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Кюстендил, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500136 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото има за предмет разглеждане на въззивна жалба вх.№11421/20.12.2022г., подадена от Община К., гр.К., пл.„************, чрез определената да изпълнява функциите на кмет за периода от 17.12.2022г. до 21.12.2022г., съгласно заповед с №РД-00-1786 от 16.12.2022г. на кмета на Община К., срещу решение с №873/07.12.2022г. , постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.№812/2022г. по описа на същия съд.

С посоченото решение, КнРС е: 1/ осъдил Община К., гр.К., пл.„************, представлявана от кмета П.П., да заплати на Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.

„**************, сумата от 1 700.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му на 17.03.2022г., около 13.45 ч., на пресечката между ул.„З.“ и ул.„ С.Л.“ в района на плажа в гр.К., когато бил ухапан от безстопанствено куче, при което получил телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица, от което търпял болки, страдания и тревожност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.05.2022г., до окончателното изплащане, и е оставен без уважение иска за разликата до пълния предявен размер от 2000.00 лева, като неоснователен и недоказан; 2/ осъдил Община К. да заплати на Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„**************, сума в размер на 91.06 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени лекарства и един леглоден в МБАЛ „*************“ АД – гр.К., поради ухапване от безстопанствено куче в областта на дясната му подбедрица, станало на 17.03.2022г., около 13.45 ч., на пресечката между ул.„З.“ и ул.

„С.Л.“ в района на плажа в гр.К., при което получил здравословни увреждания; 3/ осъдил Община К. да заплати на Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„************** сумата от 954.18 лева – разноски в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковете и 4/ осъдил Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.

1

„************** да заплати на Община К. гр.К., пл.„************ сумата в размер на 14.35 лева – юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от исковете.

Решението се обжалва в частите, в които Община К. е осъдена да заплати на Д. З. М., сумата от 1 700.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 17.03.2022г. в гр.К. и сумата от 954.18 лева – разноски в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковете, с доводи за неговата неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон.

Въззивната община навежда съображения в подкрепа на становището си, че в случая фактическият състав на чл.49 от ЗЗД не е осъществен, доколкото не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно: бездействие от страна на Община К., както и липсват безспорни доказателства, че кучето, причинило ухапването, е безстопанствено.

Твърди, че общината не е собственик на безстопанствените кучета, намиращи се на нейната територия, респ. на причинилото ухапването куче. Същевременно акцентира върху предприетите от нейна страна мерки за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, съобразени със ЗВМД и ЗЗЖ, респ. счита, че не е налице бездействие от страна на общината във връзка със задължението й за изолиране на безстопанствените кучета в определените места, както и същата е предприела всички необходими мерки за предотвратяване на възможността от вещта да произтекат вреди.

Смята, че събраните по делото доказателства не са преценени в съвкупност. Оспорва обстоятелството, че се касае за ухапване от безстопанствено куче, като допълва, че по делото неизяснен останал въпросът дали пострадалия с поведението си не е допринесъл за въпросното нападение.

Счита, че при постановяване на решението КнРС е нарушил принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, тъй като не е преценил правилно релевантните обстоятелства, относими към репариране на понесените от ищеца вреди, с оглед на което оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като завишен.

Подчертава, че районният съд не е отчел естеството на страданията, интензитета и продължителността им във времето, като акцентира върху заключението на вещото лице, сочещо период на възстановяване от порядъка на 1.5-2 месеца и липса на настъпили последващи усложнения.

Искането, формулирано във въззивната жалба и уточнено в молба с вх.

№2951/04.07.2023г., е решението на КнРС да бъде отменено в обжалваните части, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. З. М., чрез пълномощника му адв.П. В., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея възражения срещу първоинстанционното решение, което се приема за правилно и законосъобразно. Въззивавемият счита, че са налице предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на въззивната община, доколкото тя не е предприела всички необходими мерки за предотвратяване възможността от вещта да произтекат вреди, а именно: не е спазено задължението злонравните и агресивни кучета да се подлагат на евтаназия. Навежда подробни съображения, свързани с естеството, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца страдания, като приема присъдения от КнРС размер на обезщетението за неимуществени вреди за правилно определен и в съответствие с принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските по делото.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че 2 въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, при съобразяване на наведените оплаквания във въззивната жалба, намира следното от фактическа страна:

РС-Кюстендил е бил сезиран с предявен от Д. З. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.„************** против Община К., гр.К., пл.„************ иск за осъждане на ответната община да заплати на М. сумата от 2 000 лева, търсена, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ухапване от безстопанствено куче на датата 17.03.2022г. около 13.45 часа в гр.К., на пресечката между ул.„З.“ и ул.„Ст.Л.“, както и на сумата от 91.06 лева, представляваща обезщетение за претъпените от М. имуществени вреди, изразяващи се в разходвани средства за лечение, поради горепосоченото ухапване, ведно със законната лихва върху сумата от 2 000 лева, считано от датата на предявяване на иска – 16.05.2022г., до окончателното й изплащане.

Претендирано е присъждане и на сторените по делото разноски.

От приетите от районния съд доказателства, установени, чрез приобщените документи, разпита на свидетелите П.Н., С.С. и П.В., както и от заключението по назначената СМЕ на вещото лице д-р В.Н. и от заключението по назначената СПЕ на вещото лице С.М., е установено, че на 17.03.2022г. след 13.30 часа Д. М. се намирал в гр.К., в района при входа на градския плаж, когато срещнал няколко кучета, които имали поставени ушни марки. При разминаването му с тях едното от кучетата внезапно го ухапало по подбедрицата на десния крак, при което той изпитал силна болка и уплаха и започнал да вика. По това време в близост минавали движещите се в автомобил свидетели Н. и С., които чули викове за помощ, видели, че това е познатият им Д. М., който бил заобиколен от 3-4 кучета, спрели, изгонили ги и видели, че от крака на М. тече кръв. Свидетелят Н. превързал раната с парче плат и откарал ищеца до болницата. И двамата свидетели твърдят, че кучетата видимо били улични и имали поставени ушни марки.

В Спешното отделение на МБАЛ „*************“ АД бил извършен преглед на М., като в последствие е бил насочен към Хирургично отделение. В съставения допълнителен лист към лист за преглед на пациент била вписана анамнеза – „около 13.45 ч. бил ухапан от улично куче“. Направена била щателна обработка на раната с кислородна вода и йодасепт, превръзка и противобясна ваксина (първа доза), инжектиран ТАП и изписани медикаменти.

В последствие, поради поява на зачервяване и оток в областта около раната, М. бил насочен за хоспитализация и в периода от 04.04.2022г. до 08.04.2022г. бил хоспитализиран в ХО на МБАЛ „*************“ АД, с диагноза „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“. Проведено било лечение с обезболяващи и антибиотик.

На 05.05.2022г. М. се е явил на преглед при съдебен медик, за извършването на който е било издадено медицинско свидетелство с №29/22г., в което е отразено, че при прегледа се констатира наличие на приблизително лентовиден белег от зараснала рана с размери около 4.5см/0.3см -0.5 см, с тъмнокафеникав цвяти леко неравни ръбове, находяща се по предната повърхност на дясната подбедрица в долната й трета. Посочено е, че белегът е от разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица; същият не води до функционални нарушения, нито до съществени изменения на вида на крайника, при развил се възпалителен процес в меките тъкани в последващия инцидента период. Посочено е, че е възможно увреждането и усложненията да са получени по време и начин, за които е съобщено – ухапване от куче на 17.03.2022г.

Констатациите в описаното медицинско свидетелство са потвърдени и в приетото по делото заключението на в.л. д-р В.Н., според което при процесния инцидент ищецът е получил увреждане - разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, усложнено с 3 възпалителен процес в меките тъкани около раната и е направен извод, че е възможно раната да е в резултат на събитията, посочени от ищеца. Срокът за възстановяване на М. е бил около 1,5 – 2 месеца, като през него пострадалият е търпял болки и страдания от нараняването, възпалението и лечението – по-силни през първата половина от лечението и постепенно затихващи.

По делото е приет амбулаторен лист от 04.05.2022г., издаден от психиатър – д-р П., от който е видно, че на посочената дата М. се е явил на преглед при психиатър и при анамнезата е посочил, че след ухапване от куче страда от нарушения в съня, общо безпокойство, липса на апетит, чести моменти на тревожност, сърцебиене, световъртеж, чувство за недостиг на въздух. Отразеното обективно състояние в резултат на прегледа е: тревожност, лабилност, с множество невротични оплаквания, чести психогенни кризи и с актуални психотравмени преживявания. Предписана е била медикаментозна терапия с „****“ и „****“.

От назначената съдебно-психологична експертиза, заключението по която е изготвено от в.л. Сн.М., е установено, че към момента на инцидента и непосредствено след него основното преживяване на Д.М. е такова на емоционален стрес със значим интензитет, до степен да отхвърли всяка възможност да има благополучен изход за здравето и живота му, поради силния страх, че кучетата са били болни и са го заразили с бяс. Последствията след острата реакция на стрес, се изразяват в тревожност и страх, съпроводени с вегетативни реакции като безсъние, невъзможност да си поеме въздух, сърцебиене, липса на апетит, което е особено характерно за първата седмица след случката. Към момента на експертизата вещото лице е констатирало, че у М. е налице невъзможност да се справя със страховете, свързани със здравето му, станал апатичен, започнал да избягва занимания, свързани с ежедневни битови ситуации, които извършвал без проблем преди инцидента. Според вещото лице, налице е обусловена от коментираната случка и възрастта на ищеца продължителност на негативните преживявания, свързани със страх за живота и здравето. Това състояние на посттравматично стресово разстройство и разстройство в адаптацията може да продължи до 6 месеца след ситуацията, предизвикала остър стрес, но с оглед възрастта и характерната за нея ригидност, при М. описаните симптоми могат да продължат и до година и половина след инцидента.