Решение № 175 от 01.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Пловдив, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОППловдив) като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300602035 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда №260043/18.02.2021 г. по НОХД №5551/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II н.с. подс. М.Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5 и т.12 вр. чл.130, ал.2 НК, като на осн. чл.78А, ал.1 НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност и му е НАЛОЖЕНО административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

Същият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М.Ч. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени й от указаното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието 13.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер на претенцията за обезвреда искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подс.Б. са възложени следните суми: 60 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 300 лева - разноски по делото, платими по сметка на ПдРС; 1000 лева - разноски по делото, които да заплати 1 в полза на гражданския ищец и частен обвинител, както и 304,60 лева разноски от досъдебното производство, платими в полза на на ОД на МВРПловдив. Относно вещественото доказателство - 1 брой компактдиск е постановено същото да остане по делото.

Недоволни от присъдата са останали повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв.К. и прокурорът, депозирали срещу същата въззивна жалба, съотв. протест, ведно с допълнение към последния. С първата се претендира отмяна на съдебния акт в наказателно-осъдителната му част касателно приложението на чл.78А НК и налагане на наказание при отегчаващи отговорността обстоятелства относно посегателството, за което подсъдимият е признат за виновен, както и ревизирането му в гражданската част в насока уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск в пълния размер от 15 000 лева. Държавният обвинител претендира също отмяна приложението на института, регламентиран в нормата на чл.78А НК, както и налагане при условията на чл.54, ал.1 НК на наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 НК да бъде отложено за срок от три години, уважаване на гражданския иск в пълен размер, като алтернативно се иска изменение на присъдата в насока увеличаване размера на наложеното административно наказание, което да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание поддържа протеста и допълнителния такъв, но само в частта, с която се иска осъждане, но не и относно приложението на чл.78А НК.

Гражданският ищец и частен обвинител М.Ч. не се явява в съдебно заседание. Повереникът й адв.К. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.

Подс.Б. се счита за невинен по повдигнатото му обвинение, а защитникът му адв.К. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивната жалба, протеста и допълнителния такъв оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:

2

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:

Подс. М. Д. Б. е *** б., български гражданин, със средно образование, разведен, неработещ, осъждан, ЕГН **********.

Приятелките свид. М.Ч. и свид. М.В. решили да отпразнуват рождения ден на последната на 12.01.2018 г. като отидат на заведение. Първоначално били в „Ескейп“, като след полунощ, вече на 13.01.2018 г. посетили „Планета пайнер“ в гр.Пловдив, където се забавлявали сред многото други посетители в дискотеката. По това време в същата бил и редовният му клиент подс.Б. с прякор „Б.“, когото всички познавали. За въпросната вечер той бил наел свид.А.Т. да го пази. Последният работел като **** в „Планета пайнер”, като съществувала практика срещу определена парична сума клиент да наеме ****, който да стои неотлъчно до него по време на пребиваването му в заведението.

Около 03.00 часа на 13.01.2018 г. подс. Б. посетил тоалетната в заведението заедно с приятелката си свид. Т.М.. След влизането им в същата, се заключили. По това време и свид. Ч. решила да отиде до тоалетните в заведението, като тръгнала сама. В санитарното помещение имало три тоалетни клетки, пред които чакали реда си и други клиенти. След като почакала известно време, което й се сторило твърде дълго, свид.Ч. започнала да тропа последователно на всички врати, но се оказало, че всички са заети. В една от тях били подсъдимият и приятелката му, като раздразнен, че някой го притеснява, той отворил врата и започнал да крещи и обижда свид.Ч.. Тя знаела името му, тъй като го познавала бегло от свой приятел. Между двамата възникнал скандал.

Междувременно, след като свид. Ч. тръгнала към тоалетната, натам се насочила и приятелката й свид.В.. На място видяла да чакат няколко човека, сред които и свид.Ч.. Станала свидетел на началото на скарването между последната и подс.Б., чувайки, че то е заради тропане по вратата от страна на свид.Ч.. Видяла как подсъдимият посегнал да удари последната, като я хванал за носа и дръпнал за врата, опитвайки се да я вкара в тоалетната. Свид.В. се уплашила, тъй като подс. Б. й се струвал в неадекватно състояние и изглеждал твърде агресивен, поради което започнала да дърпа приятелката си, успявайки да я измъкне от тоалетното помещение, към което я дърпал подс.Б.. Той обаче 3 започнал да удря гражданската ищца по лицето с шамари, след което я стиснал за гушата, опитвайки се отново да я завлече в тоалетната въпреки опита на намиращите се в близост лица да разтърват двамата. Свид.Ч. от своя страна също се защитавала, като с цел да се предпази посегнала към подс.Б., докато той я дърпал. Изпуснала мобилния си телефон на земята, при което дисплеят му ес счупил, но същият продължил да работи.

За възникналия при тоалетните помещения скандал било съобщено на диджея в заведението, който обявил относно случващото се по телефона.

****ите в нощния бар свид.Б.Р. и свид.А.Т. отишли към тоалетните. По това време танцьорката в бара свид.Й.М. след кратка почивка излязла от служебното помещение, като видяла, че в коридора на тоалетната имало струпани много хора и разбрала, че е имало скандал. Сред тях разпознала подс.Б., когото знаел с прякора „Б.”. Свид. М. заедно със своя колежка влязла в тоалетната, като се намесили, за да разделят подсъдимият и свид.Ч.. На мястото пристигнали и свидетелите Б.Р. и А.Т.. Дошли и други ****и, както и ** на заведението свид.К.К.. За изясняване на случая и успокоявана на обстановката, свид.КОЛЕВА заедно с подс.Б. и свид.Ч. влезли в помещението за почивка на персонала срещу тоалетните. След кратък разговор всички напуснали помещението. Уверявайки се, че всичко е наред, ****ите се върнали по работните си места, а подс.Б. - на своето място в заведението.

Свидетелките В. и Ч. останали в нощния бар, като изчакали подс. Б. да си тръгне от последния, след което и те го напуснали. За случилото се свид.Ч споделила с баща си.

На 16.01.2018 г. частният обвинител посетила отделение на Съдебна медицина, където била прегледана и освидетелствана, като й било издадено СМУ № 65/2018 г., удостоверяващо, че прегледа й било установено кръвонасядане по шията. На следващия ден сезирала компетентните органи относно случилото се, като представила и указания медицински документ. С протокол за доброволно предаване е бил приет от полицейските служители предаден от нея CD – R Ridata фабр.№RFD80M-80991, като при възпроизвеждането му пред първостепенния съд в хода да проведеното съдебно следствие е установена идентичност между съдържанието му и отразеното в протокола за оглед на ВД, изготвен на досъдебната фаза.

След инцидента гражданската ищца започнала да посещава психолога 4 свид. Т.В., като първата среща се състояла на 15.02.2018 г. Стартирала терапия поради симптоматика „паник атака”, като посещенията продължили до 01.05.2018 г. Свид.В. споделила с бащата на пострадалата, че е овладяла моментната ситуация, но препоръчвала срещите с психолог да продължат.

Съгласно заключението по извършената при разследването съдебнотехническа експертиза, горецитираният CD съдържа 3 броя видеофайлове, които са цифров презапис от оригинален файл на записан върху твърдия диск на видео****на система видеозапис. Не се установени следи от манипулации/намеса при записаната информация.

Експертното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза сочи, че констатираните кръвоносядания по шията на пострадалата М.Ч. са причинени от действието на твърд тъп предмет – удар или притискане от такъв, както и че по време и начин те са причинени така, както е отразено в представените по досъдебното производство материали.

Било е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 НК, което е в пряка причинно – следствена връзка с инцидента от 13.01.2018 г., при който е пострадала свид.Ч..

В съдебно заседание вещото лице д-р ДОБРЕВ разяснява, че прякото въздействие върху шията на пострадалата се изразява в стискане с ръце – душене, което води до механична асфикция, чийто морфологичен израз са установените по време на прегледа кръвонасядания по шията на пострадалата.

Недостигът на кислород в следствие на душенето се изживява мъчително от пострадалите, като те изпитват мъчително чувство на задух, което само по себе си води до значителни по интензитет страдания.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно и категорично установена от събраните по делото:

I писмени доказателства и доказателствени средства , прочетени и приети по реда на чл.283 НПК: СМУ, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД, характеристична справка и справка за съдимост;

I I заключения по съдебно-техническа и съдебно-медицинската експертизи, които коректно са ценени като обективно и компетентно изготвени. Същите заемат самостоятелно място в системата на доказателственото право, като по своята същност не представлява нито 5 доказателство, нито доказателствено средство, както твърди първостепенният съд. Те са извод, който експертът прави въз основа на специалните си знания по въпросите, които са му поставени. В този смисъл погрешно е категоризирането им от контролираната инстанция като писмени доказателства.

I I I веществено доказателство – един брой CD – R Ridata фабр.

№RFD80M-80991.

I V гласни доказателствени средства – частично от обясненията на подс.Б. относно пребиваването му в нощното заведение на инкриминираната дата и срещата му с пострадалата пред тоалетните помещения, както и от показанията на свидетелите: М.Ч., Т.В., Т.М., П.К., А.Т., Ю.К., Б.Р., дадени от последния пред съда и тези от досъдебната фаза, приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК относно възникналата разправия между Ч. и „Б.“, стоейки един срещу друг на инкриминираната дата, като са си крещели нещо, а свидетелят си мислил, че е заради телефон, М.В., П.П. Й.М. и К.К., дадени пред съда и приобщените от досъдебното производство на осн. чл.281, ал.4, т.2, предл.2 НПК за първата и третата, чл.281, ал.1, т.2, предл.2 НПК за втората, съотв. чл.281, ал.4, т.1 НПК за последната показания на всяка една от тях касателно конкретиката на възникналата разправия между подсъдимия и свид.Ч. на инкриминираната дата, които показания като обективни, логични, последователни и хармониращи помежду си, както и намиращи опора в писмените доказателствени материали по делото съвсем правилно са кредитирани. Правилно са възприети и цитираната част от показанията на описаните свидетели, депозирани на досъдебната фаза, доколкото са дадени в един по-близък до процесното събитие момент, като същевременно кореспондират с останалата част от доказателствената съвкупност. Нападение от гражданската ищца спрямо подсъдимия, свеждащо се до ритането му в областта на корема, не се установява от наличните по делото информационни източници, поради което тази част от обясненията на подс.Б. не следва да бъде кредитирана.