Решение № 169 от 12.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200148 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. П. Г., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Л. Л. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление № 25-1006-002761 от 18.12.2025 г. издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева (511.29 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП.

В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения на материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска неговата отмяна. С жалбата е направено и искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище НП да бъде отменено като незаконосъобразно на основанията, изложени във въззивната жалба, а именно че нарушението не е извършено, тъй като случаят представлявал едно от предвидени в чл.58 т.3 от ЗДвП изключения. Пледира в 1 полза на жалбоподателя да се присъдят сторените от него разноски, като излага и съображения за неоснователност на направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени аргументи за правилност и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата възражения и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 21.11.2025 г. в 17:20 часа, в община Пазарджик, на АМ Тракия, км 83 в посока на движение към гр.

Пловдив, е управлявал товарен автомобил ***, собственост на „АЛЕКС-11“ ЕООД гр. Пловдив, като се движи в лентата за принудително спиране от км 80 до км 83 в посока към гр. Пловдив.

Горното било установено от екип на Група „КПДГПА“ към ОДМВРПазарджик, в чиито състав бил св. А. С.. Така установеното съставлявало нарушение на чл.58 т.4 от ЗДвП, за което св. С. съставил на водача АУАН в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. При предявяване на АУАН нарушителят не възразил срещу направените в него констатации, което било отразено в акта.

Въз основа на съставения АУАН на 18.12.2025 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено на санкционираното лице лично на 16.01.2026 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е подадена от адвокат, надлежно упълномощен от наказаното лице (виж пълномощно на л.5), чрез наказващия орган до съда на 27.01.2026 г., когато била входирана в деловодството на ОДМР- Пазарджик, поради което съдът я намери за процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

2

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. А. С., които като еднопосочни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението и в присъствието на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи (Виж т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л.12-13).

По-нататък, в АУАН и НП е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушението и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочени са дата, час и място на нарушението, посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, пълни данни за ПС, както и обстоятелствата- елементи от фактическия състав на нарушението, като е посочено че МПС е управлявано в лентата за принудително спиране, посочена е посоката на движение.

На следващо място дадена е правилна правна квалификация на нарушението. АНО е приложил и правилната санкционна норма, съответстваща на вмененото нарушение.

От правна страна съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е осъществено и доказано, като не споделя доводите изложени във въззивната жалба и поддържани от пълномощника на въззивника в съдебно заседание, че нарушението не е извършено, тъй като случаят представлявал едно от изключенията, предвидени в чл.58 т.3 от ЗДвП. Съображенията са, че управляваният от жалбоподателя служебен автомобил се движил заедно с друг служебен автомобил, управляван от негов колега, като другият автомобил бил 3 проявил технически проблем. Това наложило да се консултират с управителя на дружеството-собственик на автомобилите, който ги посъветвал да карат бавно до отбивката за гр. Пловдив и да се приберат внимателно по стария път.

Това наложило двамата автомобила да се придвижват в лентата за принудително спиране на АМ, докато стигнат до въпросната отбивка.

Тези твърдения на жалбоподателя се установиха и от разпита на св. С. в с.з., който заяви, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил в лентата за принудително спиране, като се е придвижвал заедно с друг автомобил, за който водачите заявили, че имал технически проблем. Св. соев посочи, че автомобилите са се движили с скорост под минималната скорост от 70 км/час установена за движение по АМ. Посочи също, че той и колегата му са констатирали това движение на двата автомобила от кв80 до кв 83 на АМ, където са били спрени за проверка. Заяви също, че водачите на двата автомобила са посочили, че се движили по този начин в лентата за принудително спиране от 67-68 км на АМ, защото автомобилът, управляван от колегата на жалбоподателя имал технически проблем.

Въз основа на събраните доказателства по безспорен начин е установено, че жалбоподателят е управлявал цитирания в НП товарен автомобил в лентата за принудително спиране на процесната дата и място.

Възраженията за наличието на изключение от забраната на чл.58 т.4 от ЗДвП, визирани в чл.58 т.3 от ЗДвП, съдът намира за неоснователни. Посоченото изключение за движение в лентата за принудително спиране на АМ при възникнала повреда на ПС, би било приложимо в случаите преди влизането в сила на изменението в разпоредбата на чл.58 т.3 и т.4 от ЗДвП с ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г. и то единствено по отношение на водача на МПС с техническа неизправност, но не и по отношение на жалбоподателя, който е управлявал технически изправно МПС.

С цитираното изменение в закона, влязло в сила преди датата на процесното нарушение актуалната редакция на чл.58 т.4 от ЗДвП гласи: „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране“. Тоест движението в лентата за принудително спиране е абсолютно забранено, като наличието на здравословен проблем у водача или пътниците или повреда по ППС не са извинителни обстоятелства. В такива случаи на водача е позволено 4 да спре в лентата за принудително спиране, но не и да се движи по нея. Тази законодателна промяна е продиктувана от това, че при движение на МПС в т. нар. „аварийна лента“ се създава изключително опасната ситуация с риск за здравето и живота на участниците в движението, особено движещи се и с скорост под минималната установена за движение по АМ. Още повече настоящият случай допълнително се квалифицира като по-тежък, тъй като уравняваното от жалбоподателя МПС не е имало никаква техническа повреда, както и самият водач не е имал здравословен проблем. В допълнение, жалбоподателят не е възразил при предявяване на АУАН за направените от актосъставителя констатации. Действително той не е длъжен веднага да се брани срещу повдигнатото му административно обвинение, но когато е имал тази възможност и е заявил, че няма възражения и това е било отразено в АУАН, то това е първата индиция, че той е извършил вмененото му нарушение и тя служи за преценка на по-нататъшното му процесуално поведение и достоверност на твърдените обстоятелства.

С оглед на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.

Както се посочи по-горе не е налице и уважителна причина по чл.58 т.3 от ЗДвП, тъй като тези обстоятелства не са взети предвид от законодателя, като изключващи спазването на забраната за движение в лентата за принудително спиране на АМ. Те не могат и да определят и случая като маловажен, предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е имал каквато и да е причина да не продължи движението си по АМ в скоростните ленти.

Конкретният случай не представлява маловажен такъв по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, т.к. нарушението е с висока степен на обществена опасност. Изхождайки от причините и обстоятелствата при извършване на нарушението- това, че същото е извършено по време, когато трафикът по магистралата е бил интензивен, а с движението си в лентата за принудително спиране и то заедно с още един товарен автомобил, управляван от друг водач, жалбоподателят е можел да създаде затруднения за другите участници в движението да я ползват при реално възникнала за тях необходимост да спрат, а също така и за движението на автомобили със специален режим на движение, ако се наложи поради възникнало ПТП или друг неотложен случай за оказване на помощ, като линейки, полицейски патрули, автомобил на 5

РСПАБ и т.н. Освен това следва да се отчетат и данните за личността на дееца и по-конкретно неговият статус като водач, който е обременен със санкционирането му за извършени преди настоящето деяние адм. нарушения на ЗДвП с 6 НП и 2 фиша. По делото не е налице нито едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение. Като взе предвид всичко това и изхождайки и от подбудите за извършване на нарушението, съдът прецени, че случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

Следва да се каже също, че законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици от неправомерното поведение, поради което явно се касае за формално нарушение и липсата на реален вредоносен резултат не може да води автоматично до малозначителност на деянието. През последните години изключително много зачестиха подобен вид административни нарушения, а е общоизвестно, че такова поведение на водачите води до образуване на задръствания и в лентата за принудително спиране или предпоставки за ПТП, когато там са спрели правомерно други МПС, което пък от своя страна повишава сериозно обществената опасност, понеже при необходимост екипи на спешна помощ, пожарна, полиция и гражданска защита не биха могли да стигнат до мястото на евентуално произшествие навреме, за да окажат помощ на пострадалите лица. По този начин се затруднява и бързото транспортиране на евентуално пострадали от ПТП лица до най-близкото болнично заведение, тъй като линейките не могат да преминат през лентата за принудително спиране, която е предназначена да се използва само в извънредни случаи.