Определение № 331 от 18.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 18.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600355 по описа за 2023 година С протоколно определение от 18.07.2023 г. по НОХД № 615/2023 г., Старозагорският окръжен съд e оставил без уважение искането на подсъдимия Ш. М. П. и неговия защитник адв. Ч. за прекратяване на съдебното производство по делото поради нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснати в досъдебното производство – правото на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество.

Недоволен от протоколното определение от разпоредително заседание в частта му, в която искането за връщане на делото на досъдебното производство е оставено без уважение, е останал подсъдимия, който чрез своя защитник адв. С. Ч. е подал жалба с искане то да бъде отменено, а делото върнато на прокурора.

В жалбата на адв. Ч. се атакува и протоколното определение на първия съд в частта му, в която е била изменена мярката за неотклонение на подс. П. от домашен арест в задържане под стража.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в жалбата доводи и след като провери атакуваното определение, прие че жалбата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение на ОС-Стара Загора е било прието, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия.

Във връзка с нарочно искане на държавното обвинение в подкрепа на което са били представени докладни записки за констатирани отклонения на подсъдимия при изпълнението на мярката му за неотклонение домашен арест, 1 първият съд е изменил същата в задържане под стража.

В жалбата на адв. Ч. се оспорва представените докладни записки, като намира че нарушенията не са документира по съответния ред. Счита, че в случая не е било съобразено процесуалното поведение на подсъдимия, който се е явявал в насрочените съдебни заседания, като няма данни да е нарушавал мярката си регулярно или спрямо него да има други висящи производства.

Настоящият съд намира, че НОХД № 615/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора е било образувано след внасяне на материалите по досъд. пр. № ****** г. по описа на РУ– К., водено срещу обвиняемия Ш. М. П., с обвинителен акт в съда. Спрямо същия са били повдигнати обвинения за две престъпления. Първото – по чл. 354а, ал. 1 НК за това, че на 25.11.2022 г. В К. без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество с цел разпространение – 12,90 грама метамфетамин. Второто обвинение, повдигнато на Ш. М. П. е за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 25.11.2022 г. в К. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден по 140, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движени е пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда да предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Правилно в атакуваното определение, първият съд е приел, че обвинителният акт съдържа в достатъчна степен данни за всички елементи на вменените на подсъдимия престъпления, като не са били констатирани противоречия и неясноти, които затрудняват правото на защита. Правилно първият съд е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са били посочени всички факти, които са пряко свързани с обективните признаци на деянията, които са предмет на обвиненията. По отношение на един от пасажите в обвинителния инструмент, който съдържа характеристични данни за подсъдимия, действително държавното обвинение е отбелязало, че сведенията, получени от полицейски служители, са били придобити след прилагането на законови способи, които не са били уточнени.

Този подход, макар и правилно квалифициран като „неуместен“, от страна на първия съд, доколкото се отнася до характеристични данни за личността на подсъдимия, с оглед съдържащите се в кориците на делото доказателства, тези обстоятелствата следва да бъдат преценени от съда. В частност, ако тези твърдения не са подкрепят с доказателства, съответно и не би следвало да бъдат възприети от съдебния състав. Ето защо, визирайки цитираният от адв.

Ч. пасаж – на стр. 2 абзац 2 от обстоятелствената част на обвинителния акт, с основание първият съд е приел, че прокурорът не е допуснал нарушение на нормата на чл. 246 ал. 2 НПК.

Досежно останалите доводи на защитата, окръжният съд мотивирано е приел, че изложението на фактите покрива в пълнота всички обстоятелства, свързани с престъплението по чл. 354а ал. 1 НК.

Пред настоящата инстанция се релевират доводи, че в обвинителния акт са били изложени доводи във връзка със субективния елемент на деянието въз 2 основа на неизвестни на защитата доказателства, въз основа на които са били отправени твърдения относно действия на подсъдимия. Въпросната неяснота, според защитата, касае обосновката на прокуратурата за правната квалификация на деянието. Същите несъмнено подлежат на доказване в хода на съдебното следствие, при което подсъдимият ще може в пълнота да организира защитата си. Настоящият съд намира, че всъщност се касае за оплакване, свързано с нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, което не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. В принципен план евентуално ненадлежно събрани доказателства, следва да бъдат изключени от доказателствените материали, които могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това подобни нарушения не водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. В този смисъл доказателствените пропуски са отстраними в съдебната фаза, която е централна в наказателния процес. От друга страна в рамките на съдебното следствие съдът е длъжен да събере необходимите доказателства за установяване на обективната истина.

В съответствие със събраните по делото материали съставът на първоинстанционния съд е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „домaшен арест“ в „задържане под стража“, предвид установеното в докладната записка от 10.06.2023 г. допуснато от подсъдимия нарушение на мярката за неотклонение „домашен арест“. Споделил е доводите на защитата, че първата докладна записка не следва да бъде ценена, доколкото същата не е подписана от изготвилото я лице. Докладната записка от 10.06.2023 г. е с поставен в горната част входящ номер и не е необходимо същата да бъде изготвена на бланка. Същата съдържа подробни обстоятелства във връзка с установеното нарушение на мярката за неотклонение „домашен арест“ на Ш.

П.. Сочи се мястото, на което е установено нарушението, опитите на полицейските служители да спрат лицето за проверка и начина, по който същото е реагирало, т. е. отказът му да спре и оттеглянето му по най-бърз начин с велосипеда от полицейския патрул. Правилно първия съд е отбелязал, че за преценката на необходимостта от замяна на мярката за неотклонение със следващата по-тежка е без значение обстоятелството какъв период е изминал от нарушението на мярката до момента. Единственото съществено е установеното по категоричен начин нарушение на същата. Обвинителният акт е постъпил в Окръжен съд Стара Загора на 29.05.2023г., т. е. преди установяването с докладна записка на допуснатото нарушение и към момента на допускане на нарушението делото вече е било в съда. При това положение подходящият процесуален момент, в който това нарушение е могло да бъде обсъдено, съобразно изложената хронология, е било разпоредителното заседание. Установеното с докладната записка нарушение на взетата мярка за неотклонение се изразява в пренебрегване от подсъдимия на задължението му да не напуска без разрешение на съответния орган жилището, в което тази мярка е изпълнявана. Това нарушение, на фона на обстоятелството, че деянията, за които Ш. П. е предаден на съд, за които се сочи, че са били извършени в изпитателния срок по предходно осъждане, несъмнено повишава 3 интензитета на реалната опасност същият да извърши престъпление.

Доводите за порочност на приложените по делото докладни записки се повдигат и пред настоящия съд. Съобразно ползваната от първия съд такава на 10.06.2023 г. в 12.50 ч. е било констатирано нарушение на мярката за неотклонение домашен арест от страна на ст. полицай К. Б. и полицай М. К., като подсъдимият се предвижвал с велосипед, като не се подчинил на разпореждането на полицейските служители да преустанови движението си, за да бъде проверен, като се отклонил от проверката (същата на л. 21 от делото на ОС), като видно от придружителното писмо (на л. 20 от цитираното дело) е била входирана с придружително писмо до Окръжна прокуратура – Стара Загора.

Съгласно докладната на л. 24 от делото на ОС, изготвена от С.Д., но неподписана (без в принципен план да е пречка пропускът да се санира), е установено нарушение на мярката и на 09.06.2023 г. около 06.00 ч. на паркинг зад дискотека в К., като същият бил забелязан с велосипед, като при ясно подадено разпореждане да спре, ускорил скоростта си на движение и избягал от полицейския патрул в състав С.Д. и Б. Т.. Посочената докладна също така е била изпратено с придружително писмо със съответен входящ и изходящ номер по описа на ОД на МВР – Стара Загора и ПУ- К. (в този смисъл писмото на л. 23 от делото).

Във връзка с горното не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред настоящия съд, че докладните записки не са били изготвени по надлежния ред, тъй като не било установено дали върху тях се съдържа реален входящ номер. Доводите не намират опора в материалите по делото, а водената служебна кореспонденция изключва доводите за неавтентичност на представените със съответните придружителни писма документи.

Въз основа на горното, е налице неизпълнение от страна на подсъдимия на задълженията му, произтичащи от процесуалното му положение, а взетата от първия съд мярка е в състояние да обезпечи целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, които в случая не могат да се постигнат без изменение на до тогава изпълняваната мярката.

Ето защо, жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 622 от 18.07.2023 г. по НОХД № 4

615/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в частта му, в която е било оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, както и в частта му, в която е била изменена взетата изпълняваната спрямо подсъдимия Ш. М. П. мярка за неотклонение от домашен арест в задържане под стража.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5