Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 12.07.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 166/2024
Вид
Решение № 52
Подписан
12.07.2024
В сила
12.07.2024
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

  • чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.197 · Наказателен кодекс
  • чл.197 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Разград, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243300600166 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 22 от 21.03.2024 г. по НОХД № 362/2023 г. по описа на Районен съд – Разград съдът е признал подсъдимия Г. Й. В. за виновен за това, че на 31.08.2022г. в с.***, обл.Разград отнел чужди движими вещи – сума в размер на 600лв. от владението и собственост на Д.С.Р. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд вещите са възстановени – престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, като на основание чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Г. Й. В. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Разград сумата 70,20лв. за разноски на досъдебното производство и сума в размер на 200лв. за разноски в съдебното производство.

Против постановената присъда е постъпила жалба от Г. Й. В. чрез адвокат С. П. от АКСтара Загора защитник на подсъдимия. Счита, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на принципите на процесуалното и материално право, разследването не е проведено всестранно и пълно. Били разпитани само двама свидетели Н. и Д. - полицейски служители и прочетени показанията на пострадалото лице. Съдът не е 1 положил усилия за провеждане на устен непосредствен разпит на пострадалия Р. в съдебно заседание. Освен това били елиминирани показанията на В. Й. и В. Д., които са свидетели очевидци, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Имало разминаване между показанията на св.Н. и пострадалия Р. относно доброволно ли е дадена сума от 50лв. на подсъдимия, или не е. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Преписи от жалбата са връчени на РП-Разград, като писмени възражения не са постъпвали.

След образуването на въззивното производство е депозирано допълнително писмено становище от подсъдимия чрез адвокат С. П.. Прави искане да бъде разпитан пред въззивния съд Д.С.Р., чиито показания са били прочетени в хода на съдебното разследване. Намира, че е налице противоречие между показанията на пострадалия и св. Н. Н.. Както и за разпит на В. Д., посочен в обстоятелственат част на обвинтелния акт. Заявява, че подсъдимият желае да даде обяснения във връзка с възстановяването на паричната сума на пострадалия.

Изразява несъгласие по отношение на наложеното наказание, което намира за несправедливо. Сочи също така, че е нарушен принципа на равнопоставеност на страните, като съдът не е уважил в искането за издаване на заверени копия от досъдебното производство, като е разпоредил издаването на такива само от съдебното производство.

Прилага препис от жалба подадена до ВСС-София във връзка с действията на наблюдаващия прокурор по делото.

Подсъдимият Г. Й. В., редовно призован се явява в съдебно заседание пред въззивния съд и с упълномощени защитници адв. С. П. както и адв. Д. Й..

Адвокат П. поддържа жалбата и допълненията към нея. Заявява, че с действията на съда е била отнета възможността да се задават въпроси на пострадалото лице.

Адвокат Й. се присъединява към жалбата на колагата си, излага съображения, че е извършено процесуално нарушение предвид неуважаване на искането за разпит на потърпевшото лице, тъй като страната е лишена от възможността да му задава въпроси.

Изразява несъгласие с изводите на съда за доказаност на престъплението кражба, тъй като изброените доказателства са косвени, а показанията на потърпевшия не са подкрепени от други доказателства, опровергават се от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел. Твърди, че има устен договор за извършване на някаква поръчка – ремонт на покрив, няма нещо претендирано в повече, което да съставлява престъпление. Налице са гражданско-правни отношения за договореното. Връщането на парите не е признаване на вина. Намира, че обвинението не е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като моли първоинстанционния съдебен акт да бъде ревизиран и да бъде постановена оправдателна присъда, като подсъдимият бъде оправдан.

Подсъдимият поддържа казаното от защитниците му.

Участващия по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде 2 потвърдена. Сочи, че не е бил извършван ремонт на самия покрив освен на улуците, в размер установен и чрез оглед на местопоризшестивето. Показанията на пострадалия се подкрепят от последващите действия, сигнализирането на органите на поплицията за липсата на парите. Счита, че св. В. Й. който е брат на подсъдимия е заинтересован, тъй като има интерес да оневини брат си, както и своите действия във връзка с отношенията между пострадалия, подсъдимия и другите придружавващи ги лица.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на основание чл. 314 от НПК, намери, че обжалвания първоинстанционен съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в жалбите недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и при тяхната оценка. Изведените от анализа им фактически положения, изложени в мотивите към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена съвкупност и в този смисъл са обосновани. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони от възприетите от районния съд факти и по - конкретно намира, че по делото е установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Й.В.е роден на *** в ***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, с адрес с***, ЕГН **********.

Свидетелят Д. Р. бил възрастен, болен и трудно подвижен човек, който живеел сам в къща в село *** на улица ***. На 31.08.2022г., около 10-10.30 часа св. Р. си бил в къщи, когато влезли трима души - подс. Г. В., брат му - св.В. Й. и В. Д. – зет на подсъдимия.

Същите пристигнали с лек автомобил с червен цвят и регистрационен номер, започващ с буквата У, който паркирали в близост до къщата. Предложили да направят улуците, защото течели. Първоначално св. Р. им отказал, но след като му заявили, че преценили, че трябва да сменят три улука, които струват 8 лв. и за труд още 26 лв. или общо 50 лв., св. Р. се съгласил.

Подс. В. и брат му – св. В. Й. свързали улуците на земята, след което подсъдимият се качил на покрива на къщата, подменил старите улуци, слязъл долу. Св. Р. влязъл в стаята, където в чекмедже на кухненска маса държал чантичка. От там извадил 50 лв. излязъл и и м ги дал.

След което подс. В. казал, че работата струва 400 лв., след това 600лв. Св. Р. заявил на подсъдимия и другите двама, че няма откъде да даде толкова пари. Рзправяли се, при което подсъдимият влязъл в вътре, откъдето малко преди това св.Р. излязъл. През това време св.В.

Й. и зет му препречили пътя на св. Р., който поискал да последва подс. В.. След около 5 мин. подс. В. след като взел сумата от 600лв. излязъл и казал на другите, че работата е готова и да си ходят, след което тримата тръгнали да се качват в автомобила. През това време св. Р. влязъл в стаята и установил липсата на паричната сума в размер на 600лв . от чантичката, които пари бил приготвил за дървата си. Докато излезе навън, тъй като се движел бавно видял как колата - червена на цвят с ямболка регистрация с подсъдимия и другите мъже, потеглила с ряз. На 01.09.2022г. св. Р. подал жалба до РУМВР – Разград, в която описал случая. На свидетелите Н. и Д. – полицейски служители разказал за случая с тримата мъже, 3 както за липсата на сумата от 600лв. В хода на започналата проверка извършена от св. Н. била установена самоличността на подс. В., брат му В.Й. и зет му В. Д.. В хода на предварителното разследване били извършени разпознаване на тримата от страна на св. Р., при които последният описал и разпознал извършените от всеки един действия. Извършен бил оглед на поставените улуци. Св. Н. снел обяснение наподсъдимия, който казал, че взели повече пари.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно-оценъчна експертиза, се установява, че стойността на 4бр. улуци /по 1 м. дължина/ х 24лв. са на стойност 96 лева.

В хода на съдебното дело с разписка от 31.10.23г./л.47/ подс. В. предал на св. Р. сума в размер на 600 лв.

Във въззивното производство е разпитан като свидетел В. Й. - брат на подсъдимия.

Същият сочи, че бил заедно с брат си и техния зет – В. Д.. Направили ремонт на покрива и човекът им дал 600лв. - на В. Д.. По покрива наковали ламарините, сменили улуците 6-7 метра от тях, като предварително казали на човека, че 25лв. е на метър. Ламарините били разместени и той им казал да ги заковат, като те му казали, че вземат на квадрат.

В обяснението си пред въззивната инстанция подс. В. сочи, че върнали парите, защото прокурорката както и съдията му казали да отиде с полицая, з а д а ги върне, а не защото е виновен. Прокурорът му предложил споразумение, да може да си купи с тези пари дърва, а за него наказанието щяло да бъде парична глоба в размер на 300лв.

По доказателствата:

Първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните доказателства и в този смисъл упреците в жалбите на подсъдимия относно аналитичната дейност на съда не могат да бъдат споделени. Решаващите изводи досежно приетите за установените факти по делото и правната им оценка, са законосъобразни и обосновани, а обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. В изпълнение на задължението си правилно съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение. Очертаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие по реда на НПК писмени и гласни доказателства – свидетелски показания, други писмени доказателства, съдържащи се в ДП: протоколи за разпознаване на лица с фотоалбуми към тях, протокол за оглед на местопоризшествие и фотоалбум към него, справка за съдимост, характеристична справка, декларация, разписка от 31.10.2023г. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Законосъобразно съдът е кредитирал показанията на св. Р., приобщени по реда на 4 чл.281 ал.1 т.3 НПК. Показанията му са конкретни, логични и добросъвестни, същите се подкрепят от показанията на свидетелите Н. и Д., които са работили по случая във връзка с подадената от него жалба и пред които непосредствено след инцидента е разказал - за посещението на трите лица, единият от които е отнел сума в размер на 600лв. от чантичка, която е била в стая на къщата му. Установили са автомобила, както и подсъдимия заедно с другите две лица. Пред св. Н. подс. В. заявил: „ние бяхме, отидохме първоначално сложихме улуци, впоследствие взехме повече пари“. А от протокола за оглед на местопроизшествие е видна работата, която са свършили подсъдимият, св.В. и другото лице, а именно сменените улуци – 4м., както съобщава в показанията си св.Р.. С оглед на горното въззивната инстанция не намира причини показанията на свидетеля Р. да не бъдат кредитирани в тяхната цялост.