Решение № 113 от 24.04.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Б., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Ц. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №

20251810100790 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

“*”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№*, с ЕИК:*, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника М. М. Х. от с.Н., община Б., ул.З. С. №*, с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № * за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.11.2024г. по ч.гр.д.№ */2024г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 409.03 евро /800 лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем № *, сключен на 10.12.2021 година, както и за сумата от 250.49 евро /489.92 лева/, представляваща неплатени дължими такси, както и за сумата от 546.35 евро /1068.57 лева/, представляваща неустойка по чл.6.2. от Договор за потребителски кредит №*, както и за сумата от 112.19 евро /219.43 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2021 година до 12.12.2022 година, както и за сумата от 75.58 евро/ 147.82 лева/, представляваща лихва за забава за периода от 12.12.2022г. до 02.10.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.10.2024г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както да се присъдят и направените разноски в настоящето и заповедното производство, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /159/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт П.Ц. е депозирала писмено становище с вх.№ 1112 от 30.01.2026г. през ЕПЕП, с което моли да се уважат изцяло предявените искове като основателни и доказани и се присъдят разноските.

Ответникът-М. М. Х. от с.Н. не е направила възражение по исковете и не е представила писмен отговор в предвидения в закона срок.

В с.з. ответникът, редовно призована, не се явява и не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № */2024г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 28.11.2024г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № * по ч.гр.д.№ */2024г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 409.03 евро /800 лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем № *, сключен на 10.12.2021 година, както и за сумата от 250.49 евро /489.92 лева/, представляваща неплатени дължими такси, както и за сумата от 546.35 евро /1068.57 лева/, представляваща неустойка по чл.6.2. от Договор за потребителски кредит №*, както и за сумата от 112.19 евро /219.43 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 10.12.2021 година до 12.12.2022 година, както и за сумата от 75.58 евро/ 147.82 лева/, представляваща лихва за забава за периода от 12.12.2022г. до 02.10.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.10.2024г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ */2024г. по описа на РС-Б. е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса като е посочил източника на тези данни в съобщението.

Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №532 от 16.04.2025г., връчено му на 30.04.2025г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 790/2025г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 15.05.2025г. в РС-Б., изпратена чрез ССЕВ с дата от 14.05.2025г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

От приложените писмени доказателства – копия от Договор за паричен заем № *, сключен на 10.12.2021 година, Общи условия условия на „*“ООД за заеми „*“, в сила от 08.03.2019г., погасителен план и разписка за извършено плащане, от които по несъмнен начин се установява, че между "*" ООД и М. М. Х. е сключен посочения по-горе договор за паричен заем от разстояние за сумата от 409.03 евро/800лв./ със срок на плащане от 12 месеца при ГПР-48.21% с погасителен план и месечна погасителна вноска от 3 х 13.65 евро /26.70лв./ и 9 х 53.36 евро/104.37лв./ с краен срок на погасяване-12.12.2022г.

Страните не спорят, че ответникът е получила заемната сума чрез Изипей. В този смисъл е и приложеното писмено доказателство- копие от разписка от 10.12.2021г. от Изипей.

Видно от процесния Договор за паричен заем, в чл. 6.1 от същия е предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съгласно чл.

6.2 от Договора, при неизпълнение на т. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 546.35 евро /1068.57лева/, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписване на договора заемателят се счита за уведомен. Начислената неустойка за заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Освен това ищецът е приложил Тарифа за таксита и разходите на „*“ във връзка с предоставените заеми, включващи такса за удължаване срока на договора, разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска, за издаване на удостоверения.

По делото е приложен и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 2

05.04.2023г. между "*"ООД- "цедент" и "*"-ЕООД-цесионер, относно продажба на парични вземания, по Анекс 1, който е част от договора. По делото е представено извлечение от същия, в което е описано вземането като е посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата на сключения договор за заем, размер на вземането, име, ЕГН и адрес на длъжника.

Ищецът е представил по делото уведомление до ответника, за това, че "*"ООД е сключил описания по-горе договор за цесия от 05.04.2023г., което е приложено и към исковата молба, по която е образувано настоящето дело и е връчено на ответника на 11.11.2025г. с получаване на исковата молба и приложенията към нея.

Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесните суми.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 409.03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/, представляваща главница по Договор за паричен заем № *, сключен на 10.12.2021 година, е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се установи, че ответникът е имал облигационни отношения със „*”ООД по повод сключен Договор за паричен заем * № *, сключен на 10.12.2021г., по който ответникът като заемател не е изпълнил поетите задължения да плати дължимата сумаглавница от 409.03 евро/800лв./ до 12.12.2022г.

От събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства се установи, че между * ООД и ответника са възникнали облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Поради това съдът приема, че са представени писмени доказателства за сключването на договор за кредит. Последният е сключен по реда на ЗПФУР, чрез използване на средствата за комуникация от разстояние, без полагане на квалифициран електронен подпис, каквото изискване законът не въвежда. Потвърждение за този извод е и безспорното установяване в настоящото производство, че ответникът е получил отпуснатата му в заем главница от 409.03 евро /800лв./ по процесния договор за кредит чрез Изипей.

Разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1 от 3

ГПК електронният документ се представя по делото върху хартиен носител в заверен от представилата го страна препис, като възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV ГО ). Ето защо, съдът намира, че е спазена формата за неговото сключване след надлежно дадено от ответника съгласие. Нещо повече, в подкрепа на извода за възникнало между * АД и ответника заемно правоотношение, породено от процесния договор за потребителски кредит, сключен като част от системата на предоставяне на финансови услуги от разстояние, е и фактът, че ответникът е усвоила заемната сума по него в размер на 409.03 евро, за което обстоятелство страните не спорят. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления, съгласно чл.180 от ГПК.

За да се уважи главният иск за сумата-главница от 409.03 евро, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание / договор за цесия/ и претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличието на облигационна връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл. 99 и сл. от ЗЗД и 2. неизпълнение на задължението на длъжника.

Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Тя замества стария кредитор на длъжника с нов. Ако иска да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да плати на кредитора или на овластено от него, съда или от закона лице-така чл. 75 ал.1 изр.І-во от ЗЗД. Длъжникът се освобождава и ако изпълни на некредитор, но кредиторът потвърди изпълнението или се възползва от него-чл.75 ал.1 изр.ІІ-ро.

Уважаването на иска е предпоставено от валидността на сключения договор за цесия.

В случая ищецът представи писмени доказателства, удостоверяващи, че ответникът е уведомен за договора за цесия с уведомление, приложено към исковата молба и изрично направено искане да се връчи.