Решение № 653 от 15.06.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Варна , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110103553 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Я.Н. срещу “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, гр. София иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата от общо 16 355, 35 лв. по изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д. № 4138/2012г. по описа на Районен съд – Добрич по заповед № 455/28.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 4138/2012г. и изпълнителен лист, от която 7 353, 02 евро, чиято равностойност в лева възлиза на 14 381, 26 лв., представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 7076363/13.05.2011г. и договор за поръчителство, сключени между Т.И., Я.Н. и „У.Б.“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, 675, 72 евро, чиято равностойност в лева възлиза на 1 321, 59 лв., представляваща просрочена лихва за периода от 25.02.2012г. до 26.11.2012г., както и сторените съдебно – деловодни разноски възлизащи на 652, 50 лв. поради погасяване правото на принудително изпълнение.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед № 455/28.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.

2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4138/2012г. на Районен съд – Добрич, е издаден изпълнителен лист, с който Я.Н. е осъден солидарно, наред с Т.И. да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 7 353, 02 евро, чиято равностойност в лева възлиза на 14 381, 26 лв., представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 7076363/13.05.2011г. и договор за поръчителство, сключени между Т.И., Я.Н. и „У.Б.“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно – деловодни разноски възлизащи на 652, 50 лв.

По молба на взискателя и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20128100400778 по описа на ЧСИ Н.Н.

1 с район на действие Окръжен съд - Добрич, по което е извършено само едно изпълнително действие – запори върху два броя МПС на 22.03.2012г.

В хода на принудителното изпълнение вземанията са прехвърлени с договор за цесия в полза на “Е.М.” ЕООД.

Сочи се още, че от 22.03.2013г., т.е. от деня, в който е извършено последното изпълнително действие по делото до деня на подаване на исковата молба – 10.03.2021г. са изтекли повече от 5 години. Следователно е настъпил е нов факт – изтичане на предвидения в закона давностен срок, имащ за последица недължимост на вземането по изпълнителното производство, поради което се настоява за уважаване на предявения иск по чл. 439 ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът “Е.М.” ЕООД признава, че от последното изпълнително действия до датата на подаване на исковата молба е изтекъл петгодишния давностен срок. Счита, че не е станал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат в тежест на ищеца, така както са сторени. Евентуално е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че “Е.М.” ЕООД е придобил вземания с договор за цесия от „У.Б.“ АД, произтичащи от договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 7076363/13.05.2011г. и договор за поръчителство, сключени между Т.И., Я.Н. и банката и за които кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на заповед № 455/28.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.

2 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 4138/2012г. по описа на Районен съд – Добрич.

Безспорно е още, че по молба на „У.Б.“ АД въз основа на изпълнителния лист, е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20128100400778 по описа на ЧСИ Н.Н. с район на действие Окръжен съд - Добрич, в което са извършени изпълнителни действия – запори върху два броя МПС на 22.03.2012г., факт, който се признава от ответника.

Изпълнителното производство е прекратено с постановление от 07.11.2019г., поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Направеното от ответната страна признание, че от последното изпълнително действия до датата на подаване на исковата молба, е изтекла предвидения петгодишен давностен срок, обуславя уважаване на предявения иск по чл. 439 ГПК.

С поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на делото, тъй като след прекратяването му на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, цесионерът не е предприемал действия по принудителното удовлетворяване на вземанията си, придобити с договор за цесия. Отделно, същият признава иска, поради което в полза на процесуалния представител на ищеца, оказал безплатна правна помощ, не следва да се присъждат разноски по чл. 38, ал.

2 ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЯН. Г. Н., ЕГН **********, ********** срещу “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, гр. София иск с правно осн. чл. 439 ГПК, че ЯН. Г. Н., ЕГН **********, ********** НЕ ДЪЛЖИ на “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, гр. София сумата от 16 355, 35 лв. /шестнадесет хиляди триста петдесет и пет лева и тридесет и пет ст./ по изпълнителен лист, издаден в производството по ч.гр.д. № 4138/2012г. по описа на Районен съд – Добрич въз основа на заповед № 455/28.11.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 4138/2012г. и изпълнителен лист, от която 7 353, 02 евро, чиято равностойност в лева възлиза на 14 381, 26 лв., представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 7076363/13.05.2011г. и договор за поръчителство, сключени между Т.И., Я.Н. и „У.Б.“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.11.2012г. до окончателното изплащане на задължението, 675, 72 евро, чиято равностойност в лева възлиза на 1 321, 59 лв., представляваща просрочена лихва за периода от 25.02.2012г. до 26.11.2012г., както и сторените съдебно – деловодни разноски възлизащи на 652, 50 лв., които вземания са придобити от “Е.М.” ЕООД с договор за цесия от 21.11.2016г., поради погасяване правото на принудително изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3