Определение № 125 от 27.03.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Разград, 23.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ ООД чрез пълномощник против Разпореждане № 151/ 07. 02. 2023 г. по ч. гр. д. № 61/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Сити кеш“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. С. Г. за заплащане на сумите: за разликата от 468.00 (четиристотин шестдесет и осем) лева до претендираните с заявлението 600.00(шестстотин) лева – неплатена главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 27.01.2023 г., до изплащане на вземането;

89.77 (осемдесет и девет лева, седемдесет и седем ст.) лева – възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 13.11.2021 – 01.08.2022 г.; 420.14 (четиристотин и двадесет лева, четиринадесет ст.) лева – договорна неустойка, дължима поради непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора; 74.51 (седемдесет и четири лева, петдесет и една ст.) лева – законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода 01.02.2022 г. до 01.01.2023 г.; 150.00 (сто и петдесет) лева – такса/неустойка за забава, дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.10.2022 г. до изплащане на задължението, всички претендирани като неплатени задължения по сключен между страните Договор за паричен заем № 592442/ 13.11.2021 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 26.69 (двадесет и шест лева, шестдесет и девет ст.) лева – платена държавна такса, и до 260.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор. Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната част е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Сити кеш“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. С. Г. за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на сумите:

600.00(шестстотин) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 27.01.2023 г., до изплащане на вземането; 89.77 (осемдесет и девет лева, седемдесет и седем ст.) лева – възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 13.11.2021 – 01.08.2022 г.; 420.14 (четиристотин и двадесет лева, четиринадесет ст.) лева – договорна неустойка, дължима поради непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора; 74.51 (седемдесет и четири лева, петдесет и една ст.) лева – законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода 01.02.2022 г. до 01.01.2023 г.; 150.00 (сто и петдесет) лева – такса/неустойка за забава, дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.10.2022 г. до изплащане на задължението, всички съставляващи неплатени задължения по сключен между страните Договор за паричен заем № 592442/ 13.11.2021 г., както и деловодни разноски в размер на 26.69 (двадесет и шест лева, шестдесет и девет ст.) лева – платена държавна такса, и 260.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждането районният съд е оставил без уважение заявлението на „Сити кеш“ ООД в обжалваната част. Приел е, че при постигнатите между страните договорености, при съобразяване на дадената в заем сума от 600.00 лева, седмичното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на претендираната неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на общо начислените по погасителен план 521.89 лева и договорено възнаграждение в размер на 99.11 лева – възнаградителна лихва, то общото задължение възлиза на 1 221.00 лева, като ГПР реално надхвърля 50%. Клаузите за претендираните неустойки са неравноправни, тъй като са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тези клаузи водят до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането им и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.

23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за плащане на неустойки.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално 2 заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, както и правните изводи на районния съд, че клаузата за неустойка, според чл. 11 във вр. с чл. 5 от договора в размер на 521, 89 лева за непредставяне на обезпечение, при уговорена главница 600 лева, създава условия за постигане на допълнително, скрито и заобикалящо изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК възнаграждение на кредитодателя, което би трябвало да се включи в "общите разходи по кредита" (съобразно легалното определение на това понятие, дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК) . Явно е, че целта на договора за заплащане на неустойка за непредставяне в 3дневен срок от сключване на договора на обезпечение, при уговорен лихвен процент 40, 05 % и ГПР 48, 88 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. Уговорения начин на разсрочено заплащане на неустойката на вноски наред с погасителните вноски по кредита, включени в погасителния план още при подписване на договора за кредит, сочи на предварително известен разход за кредитора, което следва да бъде включено в ГПР. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.

23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за неустойка, договорна лихва или за законна лихва за забава.

3

Обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 151/ 07. 02. 2023 г. по ч. гр. д. № 61/ 2023 г. по описа на Кубратския районен съд в частта, с което е оставено без уважение заявлението на „Сити кеш“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. С. Г. за заплащане на сумите: за разликата от 468.00 (четиристотин шестдесет и осем) лева до претендираните с заявлението 600.00(шестстотин) лева – неплатена главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 27.01.2023 г., до изплащане на вземането; 89.77 (осемдесет и девет лева, седемдесет и седем ст.) лева – възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 13.11.2021 – 01.08.2022 г.; 420.14 (четиристотин и двадесет лева, четиринадесет ст.) лева – договорна неустойка, дължима поради непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора; 74.51 (седемдесет и четири лева, петдесет и една ст.) лева – законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода 01.02.2022 г. до 01.01.2023 г.; 150.00 (сто и петдесет) лева – такса/неустойка за забава, дължима и неплатена, начислена еднократно на 01.10.2022 г. до изплащане на задължението, всички претендирани като неплатени задължения по сключен между страните Договор за паричен заем № 592442/ 13.11.2021 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 26.69 (двадесет и шест лева, шестдесет и девет ст.) лева – платена държавна такса, и до 260.00) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4