Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8749 от 15.07.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1519/2026
Вид
Решение № 8749
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Недялко Бекиров, Янко Ангелов, Христина Юрукова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.221, ал.2, пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.4 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.54, ал.1, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.345 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 8749

Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XX Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКО АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ канд № 20267180701519 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (СПП) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, представляван от юрисконсулт М. М.- пълномощник, обжалва Решение №486 от 22.04.2026г. по Н.А.Х. дело №20255330206603 (6603) по описа на Районен съд- Пловдив за 2025г., ХХVI-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №25-1030-008242 от 28.10.2025г., издадено от началник на група в СПП в ОД на МВР - Пловдив, с което на М. Р. Л., [ЕГН], са наложени глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за 6 месеца.

Претендира се отмяна на оспореното решение поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по същество, с което да бъде потвърдено изцяло процесното НП, както и присъждане на направените разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално отхвърляне на жалбата, се възразява за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.).

Ответникът в производството- М. Р. Л., чрез адвокат Т. Т.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро. Освен това, чрез Районен съд – Пловдив са подадени два броя “Писмен отговор на касационна жалба“, съответно с Вх.№50825 от 20.05.2026г. и с Вх.№50826 от 20.05.2026г. (на районния съд), като в първия се възразява за недопустимост на касационната жалба, а във втория се възразява за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не дава заключение по жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима, противно на направеното възражение в тази насока от процесуалния представител на ответника, обективирано в подадения чрез районния съд “Писмен отговор на касационна жалба“ с Вх.№50825 от 20.05.2026г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на съда намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 31.05.2024г. А. Е. Г.- мл. автоконтрольор в СПП в ОД на МВР - Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АД, бл.№153103, против ответника Л..

Според посочения АУАН, на 31.05.2024г., около 16:00ч., в гр. Пловдив, на [улица]до №2, е извършена проверка от служители в ОД на МВР – Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че Л. управлява лек автомобил “Ленд Ровер“ (всъщност “ЛЕНД РОВЕР ЛАНД РОВЕР ДЕФЕНДЕР 110“), с Рег.№[рег. номер], чужда собственост. Прието е за установено, че процесният лек автомобил е с прекратена регистрация на 09.08.2021г., на основание чл.143, ал.15, от ЗДвП, тъй като не е пререгистриран в законоустановения срок. Прието е за установено, че на автомобила е поставена транзитна табела с регистрационен номер 014В8109, за да може автомобилът да бъде придвижен.

Установеното управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С Мотивирана резолюция №24-1030-М000176 от 03.06.2024г. на Р. К. П.- началник на група в СПП в ОД на МВР – Пловдив, на основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН, се прекратява административнонаказателното производство по АУАН, Серия АД, бл.№153103 от 31.05.2024г., тъй като е образуван ЗМ (заявителски материал) №327 от 31.05.2024г. по описа на Второ районно управление (ІІ-ро РУ) в ОД на МВР – Пловдив, по чл.345, ал.2 от Наказателния кодекс НК).

Освен това, с Постановление на прокурор от Районна прокуратура (РП) - Пловдив от 23.10.2025г. по преписка №7394 по описа на РП - Пловдив за 2024г., за прекратяване на наказателно производство, заради извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, се прекратява наказателно производство по досъдебно производство №327/2024г. по описа на ІІ-ро РУ в ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, предвид явната малозначителност на деянието на Л. по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Препис от постановлението, ведно с материалите по преписката се изпращат на СПП в ОД на МВР – Пловдив по компетентност, с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателна санкция спрямо виновния водач- М. Р. Л..

Посоченото постановление, както и преписката постъпват в СПП в ОД на МВР - Пловдив на 27.10.2025г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като отменя процесното НП, предвид констатираната му незаконосъобразност. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Нужно е също така да се посочи, че разглежданото нарушение е осъществено от ответника Л. не чрез бездействие по отношение на задължението за регистрация, а чрез действие - управление на нерегистрирано (с прекратена регистрация) МПС. С деянието на Л. засягането на регулираните обществени отношения в тази насока не е в значителна степен, което обстоятелство обуславя явната малозначителност на деянието и направеното на тази база приложение на чл.9, ал.2 от НК от прокурора в РП – Пловдив. Криминализирането на деяние, осъществено посредством управление на нерегистрирано (с прекратена регистрация) МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП или за престъпление по чл.345 от НК, представлява гаранция за недопускане в движението по пътищата да участват МПС-та, чиято индивидуализация е невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от определена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го персонифицират. Регистрационният номер, марката на автомобила и цвета му персонифицират конкретното превозно средство. По този начин се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС-та, с оглед възможността за тяхното установяване, особено при или във връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Движението на нерегистрирано (с прекратена регистрация) МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, създава несигурност от гледна точка на възможността за установяването на МПС-то при неправомерно поведение.

Разглежданото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е с доказани обективни елементи от състава- регистрацията на процесния лек автомобил “ЛЕНД РОВЕР ЛАНД РОВЕР ДЕФЕНДЕР 110“ е прекратена на основание чл.143, ал.15, считано от 09.08.2021г., което прекратяване е направено служебно и за което обстоятелство не са уведомени нито бившият собственик на автомобила И. Д. И., [ЕГН], нито пък предстоящият собственик на автомобила Г. В. И., [ЕГН].

За субективната съставомерност на разглежданото нарушение е нужно на водача на нерегистрираното (с прекратена регистрация) МПС да е известен фактът на прекратяване на регистрацията на управляваното МПС. Без знанието на този факт, не може да има съзнание у водача на МПС-то, та дори и да е негов собственик, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Посоченото представлява извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН, доколкото липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на М. Л., който не е собственик, а само водач на процесния товарен автомобил, не е известен факт, който принадлежи към състава на нарушението (дерегистрацията).

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че процесното НП е незаконосъобразен акт и като постановява отмяната му, районният съд постановява правилно решение, противно на твърденията в касационната жалба. Също така решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР - Пловдив е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата ЗАдв) и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същи закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Според разпоредбите на чл.36 от ЗАдв, (2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. (3) Когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. (4) Правилата и начинът за прилагане на критериите по ал.3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет.

Все още няма приета наредба по смисъла на чл.36, ал.4 от ЗАдв, но съгласно §21, ал.2 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ДВ, бр.17 от 13.02.2026г.), До влизането в сила на наредбата по чл.36, ал.4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл.36, ал.3, и се прилага по аналогия Наредба №1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (Наредба №1/09.07.2004г.).

Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба (в случая 200,00 лева), имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на глобата до 1 000,00 лева адвокатското възнаграждение е 400,00 лева, с равностойност от 204,52 евро.