Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 312 от 25.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 315/2023
Вид
Решение № 312
Подписан
25.07.2023
В сила
15.09.2023
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000315 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №2 от 04.01.2023 г.,постановено по т.д.№8/2022 г. по описа на Окръжен съд-П.,е решено,че ПО ИСКА,предявен от Н. И. П.,ЕГН**********,гр. П., ул. Б. № *****по който съищец е „У Б ”АД,се осъжда ответникът “К. Ж. (С. AS)” АД,със седалище-П. бул. О. *****.,действащо на територията на Република България чрез:К. Ж. -К. Б.,вписан в ТР с ЕИК ********,гр.С. *********,да заплати на основание чл.382 ал.1 КЗ на „У Б“ АД, ЕИК ****** сумата от 42646,20лв., представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка

„**************************9г.,обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за банков ипотечен кредит от 02.12.2019г. с пълна отговорност на физическо лице, сключен между „У Б ”АД и И. Д. П.,ведно със лихва за забава в размер на 995,00лв. за периода от 26.10.2021г. до 17.01.2022г. и законната лихва върху главницата,считано от 18.01.2022г.до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъден К. Ж. (С. AS.) АД,със седалище-П. бул.

1

О. *****.,действащо на територията на Република България чрез:К. Ж. -К.

Б.,вписан в ТР с ЕИК ********,грС., ************. да заплати на ищцата Н.

И. П. на основание чл.78 ал.1 ГПК деловодни разноски в размер на 5016,00лв.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от “К.

Ж.”АД,регистрирано в П. Т. С. Р. Ф. под №*********,действащо чрез К в Р “К. Ж.,К. Б.”КЧТ,регистриран в ТР към Агенция по вписванията,ЕИК ********,със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. Х. Б. № ********,като въззивната жалба е подадена чрез пълномощника на дружеството-жалбоподател адв. В. Р..В същата жалба е изразено становище,че обжалваното решение е неправилно и постановено в разрез с приетите по делото гласни и писмени доказателства,както и че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съдопроизводствени нарушения,които са довели до неправилен извод при постановяване на крайния съдебен акт на ОС-П..Според жалбоподателя,неправилно първоинстанционният съд не е приел наведените в отговора на ИМ и в допълнителния отговор възражения,че се касае за изключен риск по застрахователния договор.Счита,че с оглед на изложени в жалбата факти за осъществени прегледи във връзка с алкохолна болест при лицето И. Д.

П.,както и с оглед на направените констатации от вещите лица по делото,че “причините за остър панкреатит в 90 % от случаите са алкохол или камъни в жлъчните пътища”,то може да се направи обосновано заключение,че пряката причина за смъртта на г-н П. /остър панкреатит/ е в причинно-следствена връзка с негово предходно заболяване,свързано с “алкохолизъм”.Намира,че въпреки категоричните данни за пряка връзка между смъртта и предходно заболяване на г-н П.,първоинстанционният съд неправилно е приел,че липсва такава връзка между двете заболявания.

В жалбата са изложени и съображения,че първоинстанционният съд е е възпрепятствал възможността жалбоподателят да докаже по безспорен начин твърдението си за наличие на връзка между двете горни заболявания,като не е допуснал повторна в отговор на въпроса дали е било налице заболяване “алкохолизъм” при г-н П. и налице ли е връзка между него и смъртта на последния.

Развива и аргументи,че още в отговора на ИМ ответникът е изложил аргументи,че отказът му за изплащане на застрахователно обезщетение е базиран на разпоредби в Общите условия и по-конкретно разпоредбите на т.12.1 и т.12.2,като именно в т.12.1 са посочени някои от заболяванията/състоянията,които застрахователят не покрива,в случай,че застрахователното събитие е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване,страдание или физическо състояние,за което застрахованият е получил медицинско консултиране и лечение.Жалбоподателят твърди,че едно от тези заболявания е именно алкохолизма и злоупотребата с алкохол и от приетите по делото медицински документи по категоричен начин се е установило,че г-н П. е бил лекуван нееднократно за негова алкохолна зависимост,болест,която според 2 жалбоподателя е в причинно-следствена връзка и с острия панкреатит,довел до неговата смърт.Позовава се и на довода,че застрахованият е имал възможност да декларира,че страда от подобен род заболяване /алкохолизъм/ и че прилага лечение за него,като в последното поле на собственоръчно попълнената от него декларация отбележи това обстоятелство.Това обаче не било сторено,според твърдението на жалбоподателя,и поради това същият счита,че своевременно е въвел твърдението за изключен риск,съгласно приложимите Общи условия по застраховката,които условия не са били оспорени приживе от застрахованото лице,не са били оспорени и с исковата молба,депозирана от негов наследник.

На следващо място,във въззивната жалба се изложени съображения срещу приетия в първоинстанционното решение извод за наличие на неравноправна клауза в Общите условия и поради това-за нищожност на същата клауза.Жалбоподателят счита,че в конкретния случай не се касае за неравноправна клауза и аргументира това си становище с конкретно развити в жалбата доводи и обстоятелства..

В заключение,въз основа на всички изложени в жалбата аргументи,жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли изцяло предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан.Моли да му се присъдят сторените по делото разноски.

Моли в случай,че процесуалният представител на другата страна претендира адвокатско възнаграждение,по-голямо от предвидения минимален размер,съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,същото да бъде намалено на основание чл.78,ал.5 от ГПК.

Въззиваемата Н. И. П. е подала в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. В. К..В същия отговор оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище,че обжалваното решение,с което иска й е уважен изцяло,е обосновано и законосъобразно.Излага конкретни съображения за обосноваване на това становище.Претендира разноски.

От ответника по въззивната жалба “У Б”АД с ЕИК ******,конституиран като съищец в първоинстанционното производство на основание чл.26,ал.4 от ГПК,не е подаден отговор на жалбата и не е взето становище по нея.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна СМЕ в отговор на въпроси,формулирани от жалбоподателя,но с протоколно определение от 28.06.2023 г. Въззивният съд е оставил без уважение същото доказателствено искане.

Други доказателствени искания не са заявени от страните в настоящото въззивно производство.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за 3 установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в частност-че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран и който иск е допустим.

По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№8/2022 г. по описа на ОС-П. Н. И. П. е предявила иск против “К.

Ж. (С. AS.)” АД,със седалище-П., бул. О. ***,действащо на територията на Република България чрез:К. Ж. -К. Б.,вписан в ТР с ЕИК ******** и със седалище в гр.София,с който е поискала ответникът да бъде осъден да заплати на основание чл.382,ал.1 КЗ във вр. с чл.134,ал.1 от ЗЗД на “У Б”АД сумата от 42 646,20 лв.,представляваща застрахователно обезщетение по групова застраховка

„**************************9г.,обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за банков ипотечен кредит от 02.12.2019г., сключен между „У Б ”АД и И. Д. П.,ведно със лихва,считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.Поискала е също така,ответникът да заплати на посочената банка и сумата от 995 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ върху главницата за периода от 26.10.2021 г. до 17.01.2022 г.-датата на завеждане на ИМ пред съда.

В исковата молба са изложени следните основни твърдения:

Ищцата твърди,че е майка и наследник по закон на И. Д. П.,починал на 30.08.2021 г. в хирургичното отделение на “М. - П.”АД на 41 годишна възраст.Твърди,че в издадената епикриза като основна диагноза,при която неуспешно е лекуван пациента,е посочен “остър панкреатит”.Твърди се още,че приживе наследодателят й И. П. и “У Б”АД са сключили договор за ипотечен кредит от 02.12.2019 г.,по който била усвоена сума в размер на 43 000 лв.,платима съгласно погасителен план с краен срок-02.12.2049 г.

4

Твърди се на следващо място,че за обезпечаване финансовия риск по кредита, кредитодателят ( явяващ се и застрахователен посредник) е застраховал при условия на групова застраховка при общи условия в своя полза неимуществени блага на кредитополучателя в К. Ж. -К. Б. и К. Общо застраховане-К. Б., удостоверено със сертификат за застраховка „К. п. и з.

****с”№ Пакет ********г.,като е било договорено застраховката да покрива риска „смърт” настъпила в резултат на злополука или заболяване,при срок на застраховката равен на срока на кредита.

Предвид,че към датата на застрахователното събитие - 30.08.2021г.,по кредита е налична непогасената част общо в размер на 42 646.20лв.,в.т.ч. главница и лихви,ищцата уведомила кредитора,който обаче не предявил застрахователна претенция срещу застрахователя.

На 08.09.2021г.ищцата уведомила застрахователя за настъпилото застрахователното събитие с искане К. Ж.-К. Б. да заплати на “У Б” АД посочената сума,представляваща непогасената част от задължението по договора.

Твърди се,че с писмо изх.№8850/26.10.2021г. К. Ж.-К. Б. (приподписано и от съзастрахователя „К. Общо застраховане” К. Б.) са отказали плащане на застрахователно обезщетение с мотив, че според медицинските документи смъртта на застрахования е в пряка връзка с хронични сърдечно-съдови заболявания,от които застрахования е страдал преди сключването на застраховката-хипотеза която съгласно Общите условия представлявала изрично изключен риск.

Ищцата твърди,че застрахования не е страдал от хронични сърдечно‐ съдови заболявания и не такива заболявания и/или техни усложнения са довели до настъпилата смърт.Създадената медицинска документация в лечебното заведение съдържала колебания и противоречия и не изяснявала действителната причина за смъртта.Твърди,че застрахователното събитие е непосредствено причинено от динамично и драматично протекло остро заболяване на коремен орган (остър холецистит или по-вероятно остър панкреатит), което за 3 дни е отнело живота на здрав млад човек и с което лекарския екип в хирургично отделение на „М П” ЕАД не е успял да се справи и като диагностика,и като лечение.

Ето защо,в исковата молба се твърди,че е налице покрит,а не изрично изключен риск и застрахователя дължи реално изпълнение на задължението си да заплати уговореното застрахователно обезщетение.