Решение № 1110 от 07.11.2016, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№ град Добрич, 07.11.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият районен съд, Гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря Г.Д. разгледа гр. дело № 1486 по описа за 2016 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на В.Г.Н. ЕГН **********,***, И.Д.П.

ЕГН **********,***, И.Й.И. ЕГН **********,*** и Р.Й.С. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат И.Ж.,***, са предявени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че не е собственик на 71,70 кв.м. от недвижим имот, находящ се в град Д., с административен адрес ул. „***“ № 16 – 16а, с идентификатор № 72624.622.*** по КК на град Д., целия с площ от 603 кв.м.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в град Д., ул. „***“ № ***, с идентификатор 72624.622.*** по КК на град Д., с площ от 603 кв.м., ведно с изградените в него постройки. В.Г.Н. придобил 234,30 кв.м. в ид.части чрез сделка по нотариален акт № 162, том V, дело № 1087/2006г.; И.Д.П. придобила 178 кв.м. в ид.части чрез сделка по нотариален акт № 59, том ХІХ, дело № 5329/2015г.; И.Й.И. придобил 29,75 кв.м. по наследяване от баща си Й.И. С. и 59,50 кв.м. в ид.части чрез сделка по нотариален акт № 29, том V, дело № 1372/1992г.; Р.Й.С. придобила 29,75 кв.м. в ид. Части по наследяване от баща си Й.И. С.. Останалите 71,70 кв.м. ищците придобили по давност, чрез упражнявано от тях и от праводателите им непрекъснато владение върху целия имот № *** по КК на град Д., от 1960 година до настоящия момент, като продължавали да го владеят и сега. В началото на 2016г. предприели действия по снабдяване н нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. В издаденото им удостоверение от Дирекция „Общинска собственост“ на Община град Д. било отразено, че 71,70 кв.м. от имота са общинска собственост, без посочено основание за това удостоверяване. С това свое действие ответната община оспорила правото на собственост на ищците, поради което те претендират да се признае за установено, че Община град Добрич не е собственик на 71,70 кв.м. от имота.

Ответникът оспорва иска. Не отрича правата на ищците, придобити по наследяване и чрез правна сделка върху посочените от тях в исковата молба идеални части от имота, но противопоставя възражението, че останалите (спорните) 71,70 кв.м. в идеални части от дворното място са негова (на общината) собственост, придобито на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗС, за които е издаден Акт № 5232 за частна общинска собственост от 17.02.2016г. По сега действащия ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на града, за имоти 237 и *** е отреден парцел ХVІ-237, *** в кв. 90, като ПИ с идентификатор 72624.622.*** по КККР на град Добрич е идентичен с парцел ХVІ-237, *** по ПУП на град Д. При липсата на данни към 1958г., 1967г. или по – късно до 1990г., процесните 71,70 кв.м. идеални части от имота да са били собственост на физическо или юридическо лице, в съгласие с чл. 6 от ЗС те са били държавна собственост. С влизане в сила на Закона за държавните имоти през 1948г., държавата е собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, по силата на закона. След влизане в сила на пар. 42 от ЗИД на ЗОС (обн., ДВ, бр.

96 от 05.11.1999г.), спорните 71,70 кв.м. от имот № *** по КК на града са станали собственост на Община град Д., по силата на закона. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че са придобили собствеността на оригинерно основание (по давност), по подробно изложени съображения, изведени от нормативната уредба и изменението й във времето. Съгласно чл. 2 от ЗС (редакция от 1951г.), държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл. 86 от ЗС давност по отношение на нея не е текла. С изменението на закона от 1990г. т.н. социалистическа собственост е разделена на държавна и общинска, като придобивна давност и за двата вида собственост не е текла до 1996г. С влизане в сила на ЗДС и на ЗОС от 01.06.1996г. забраната за придобиване по давност е ограничена само за имоти публична собственост (държавна или общинска). С влизане в сила на пар. 1 от ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 01.06.2006г., с последващи изменения) давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече от 31.05.2006г. до 31.12.2014г. Дори да се приемат доводите на ищците, че техните праводатели са владяли имота от 22.10.1996г. до предявяване на иска на 27.05.2016г., придобивна давност е могла да тече само за периода от 22.10.1996г. до 31.05.2006г., който е по-кратък от изискуемия по чл.

79, ал. 1 от ЗС десет годишен период. Освен това се възразява, че не са налице изискванията на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, според които реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл. 19 от ЗУТ.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 108 от ЗС.

Съгласно представените удостоверения № 97 от 26.08.2015г. и № 576 от 16.01.2007г., издадени от Община Д., ищците И.Й.И. и Р.Й.С. са законни наследници (син и дъщеря) на Й.И. С., починал на***. С договор за покупко-продажба по нотариален акт № 190, том ІІІ, дело 859 от 14.08.1950г. на нотариуса при Т. околийски съд последният е придобил право на собственост върху недвижим имот, състоящ се от 89 кв.м. дворно място, съставляващо 1/3 ид.част от целия двор от 267 кв.м. в град Д., на ул. ***№ ***, ведно с построените в същото две стаи и салон в южната част на построената в мястото масивна сграда. С нотариален акт № 67, том ІІс, дело 516 от 21.03.1988г. на районния съдия при Толбухинския районен съд наследниците му са признати за собственици на придадените по регулация към собствения им парцел ХХІІІ пл. № 2639 в кв. 67 на града 30 кв.м. С нотариален акт № 29, том V, дело 1372 от 18 юни 1992г. на нотариуса при Районен съд – Д., след смъртта на Й.И. С., съпругата му М.К. С. е дарила на сина си – ищеца И.Й.И.

½ ид.част от дворно място, равняваща се на 59,5 кв.м. от пл.№ *** в кв.

3 на град Д., както и ½ ид.част от построената в него къща от две стаи и салон от южната част на постройката. По наследяване от баща си и от майка си (след смъртта й на 19.04.2004г.) двамата ищци са придобили в равни части собствеността върху останалите 59,5 кв.м. от имота.

С нотариален акт № 162, том V, дело 1087 от 20.02.2006г. на СлВп – Д. ищецът В.Г.н. е закупил от С.С.Г. поземлен имот с площ от 234,30 кв.м. в идеални части от имот, целия с площ 580 кв.м., по скица 603 кв.м., с идентификатор 72624.622.*** по кадастралната карта на град Д.. Праводателят на този ищеца се е легитимирал при сключване на договора като собственик по сделка, извършена с нотариален акт № 29, том ХХХV, дело 7724/2005г. на СлВп – Д.

С нотариален акт № 59, том ХІХ, дело 3529 от 28.08.2015г. на СлВп – Д. ищцата И.Д.П. е закупила от Р.К.Р. 178 кв.м. в идеални части от недвижим имот в град Д., ул.

„***“ № ***местност „ЦГЧ“, дворно място с идентификатор № 72624.622.*** по кадастралната карта на града, целият с площ от 603 кв.м., ведно с две стаи, един салон, един килер, баня, изба и тоалетна на площ от 60 кв.м., част от жилищна сграда с идентификатор 72624.622.***.1, цялата от 147 кв.м.

Праводателят й се е легитимирал за собственик с нотариален акт № 150, том 40, дело 11096 от 20.12.1997г. на Районен съд – Д.

По представена скица № 15-10671-12.01.2016г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Д., поземлен имот с идентификатор 72624.622.*** е с административен адрес град Д., ул. „***“ № ***, местност „ЦГЧ“, с площ от 603 кв.м. По признанието на ответника в отговора на исковата молба ПИ с идентификатор 72624.622.*** по КККР на град Д. е идентичен с УПИ ХVІ - 237, *** по ПУП на град Д.

Свидетелят

И. К. И. познава имота от 1963 година (съсед е) и твърди, че не са извършвани промени в него. В имота се влизало от ул. „***”. В него живеели И.Й., на Р. баща му и имало още една малка къщичка с трети собственик (свидетелят го сочи като С.). Тримата собственика си били разпределили ползването на цялото място, имало три портички, които били поставени на тротоара. Всеки си влизал в имота през своята портичка, имотите били обособени, с огради и разположени перпендикулярно на тротоара. Свидетелят не е чувал някой да има претенции за част от имота. С И. си споделяли, че между тримата съсобственици няма никакви спорове, както и трети лица не са претендирали права. С.Д.С. също живее в съседство, на ул. „***” № 1. От 1965г. промени в имота не са правени; обособени са площи за трима собственици, с три отделни портички.

Писмените доказателства по делото индицират установена фактическа власт върху придобитото по сключените договори за покупко продажба, дарение и наследствено правоприемство - за ищците И. Й. И. от 1992г. и Р.Й.С. от 2004г. (както и от 1950г. за техния праводател Й.И. С.); от февруари 2006г. за ищеца В.Н. (както и от 2005г. за неговия праводател С.С.Г.); от август 2015г. за ищцата И.П. (както и от 1997г. за нейния праводател Р.К.Р.).

С показанията на свидетелите ищците са доказали своето спокойно, явно и несмущавано съвладение /при непредявяване на права от трети лица, т.е. незнание за други съсобственици/ в горепосочените периоди, които с присъединяването на владението, осъществявано от техните праводатели, надвишават изискуемия десетгодишен срок за недобросъвестното владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Фактическа власт е установена върху целия имот в съществуващите му непроменяни във времето от 1963г. (според свидетелите) граници, ищците и техните праводатели са го ползвали спокойно по свое разпределение, афиширали са се като съсобственици и никой не им е оспорвал това качество.

Следователно те са упражнявали фактическата власт за себе си, като са съвладяли помежду си и са владяли с намерение за придобиване на несобствените им идеални части от имота. Това поведение е продължило спрямо всички трети лица до 01.02.2016г., когато е извършено удостоверителното изявление на служител от ответната община върху подадената молба - декларация от 14.01.2016г. в предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствена проверка. Или, с писмените и гласните доказателства по делото ищците са установили осъществено от тях владение в посочените по – горе периоди, като елемент от правния си интерес от воденето на отрицателния установителен иск. Такъв е налице, когато ищецът претендира да е собственик, респективно съсобственик на имота, и твърди, че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца. Правен интерес е доказан винаги, когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. Тук следва да се има предвид, че освен владението, ищците следва да установят и възможността то да доведе до придобиване правото на собственост върху идеалните части от имота, като отрекат принадлежността им на ответната община.

От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, прието по делото и неоспорено от страните, се установява, че ПИ с идентификатор 72624.622.*** с площ от 603 кв.м. (идентичен по площ и граници с УПИ ХVІ – 237, 3637 в кв. 37 по действащия сега ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 300-4-31/09.05.2002г., според разяснения в съдебно заседание), спрямо Кадастралния план на града от 1958г. попада в поземлени имоти с номера – 2638, 2639, 2640, 2641 и 2646 (без данни за собственост в разписните листи към плана). По Кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед от 28.10.2976г. имотът попада в поземлени имоти със същите номера в кв. 67, за „Жилищен комплекс“, като в разписните листи към този план са отразени следните данни за собствеността: за имот 2638 – К. Р. К.; за имот 2639 – Й.И. С. (2/3) и Т. И. П.; за имот 2640 – като последен С. П. П.; за имот 2641 – И.И. А.; за имот *** – П.Ц.