Решение № 230 от 26.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Благоевград, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102443 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление - гр. ***** партер, представлявано от законния представител ***** против Д. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. *****.

Ищецът е предявил срещу ответника установителен иск за сумата от 1125,10 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева и десет стотинки/ - представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на кредит № 487644/08.05.2024г., сключен между „Изи Финанс” ЕООД (заемодател) и Д. В. П., ЕГН ********** (заемател), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /13.05.2025г./ до окончателното изплащане на вземането.

За претендираното вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.

47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 487644 от 08.05.2024 г. съобразно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемателя сумата от 1500 лв., която е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка.

Навежда, че ответникът от своя страна се е задължил да изпълни задълженията си по договора за кредит в срок до 28.04.2026г. Заявява, че ответникът е бил извършил плащания по процесния договор за кредит, като е бил погасил две вноски в размер на 125 лв. Твърди, че поради неплащане в срок на задълженията по процесния договор за кредит обявил кредита за предсрочно изискуем чрез имейл, изпратен по електронната поща на ответника на 07.05.2025г. Иска да му се заплати останалата главница в размер на 1125,10 лв. Поддържа, че за посоченото вземане на 19.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1243/2025г. на РС - Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С молба от 23.01.2026 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът Д. В. П. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.

1

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 558 от 19.05.2025г. по ч. гр. д. № 1243/2025 г. на Районен съд - гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.

Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.

Второ. На ответника Д. В. П. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията му и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът - на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Относно разноските:

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по 2 разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.

Предвид изхода от спора (уважаване на предявения иск) и с оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи (25,26 лв. - държавна такса; 42,80 лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и 50 лв. - държавна такса за исковото производство и 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение, отговорността за разноски на ответника в полза на ищеца трябва да бъде разпределена по следния начин:

- 68,06 лв., с равностойност 34,80 евро - общ размер на разноските, дължими за заповедното производство,

- 130 лв., с равностойност 66,47 евро - общ размер на разноските, дължими за исковото производство.

Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.

Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Д. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***** дължи на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление - гр. ***** партер, представлявано от законния представител *****, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 558 от 19.05.2025г., издадена по ч. гр. д. № 1243/2025 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а именно:

- 575,25 евро - представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на кредит № 487644/08.05.2024г., сключен между „Изи Финанс” ЕООД (заемодател) и Д. В. П., ЕГН ********** (заемател), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване по чл. 410 ГПК – 13.05.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, че Д. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. ***** партер, представлявано от законния представител *****, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:

- сумата от 34,80 е в р о - представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1243/2025г. на РС - гр. Благоевград), и - сумата от 66,47 евро - представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2443/2025г. на РС - гр. Благоевград).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.

1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3