Решение № 2428 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2428 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20231100503706 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 1119 от 25.01.2023г. по гр.дело № 26594/2021г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 5907 от 13.04.2023г. по гр.дело № 26594/2021г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че П. Д. П., ЕГН ********** дължи на „Ти Би Ай Банк” АД, ЕИК 131134023, сумата от 1742,62 лева - главница по Договор за потребителски кредит от 11.05.2017 г., сумата от 222,20 лева - възнаградителна лихва за периода 15.08.2017 г. – 16.10.2017 г., сумата от 132,15 лева - лихва за забава за периода 15.08.2017 г. – 15.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.03.2018г. до окончателното плащане.

Производството пред въззивния съд е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 43683/16.02.2023г., подадена от ответника П. Д. П., с която е обжалвал постановеното решение, като е изложил доводи за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че застраховка „Живот Агент“ е следвало да бъде включена в ГПР, но в случая това не било сторено и по този начин бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като това водело до недействителност на целия договор за кредит. В договора не било посочено и как е формиран ГПР, тъй като липсвали данните, които са послужили за неговото изчисляване. Изтъкнал е доводи за неспазването на чл.11, ал.1, т.11 1 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържал информация как е формирана месечната погасителна вноска – главница, лихва и др. Самият начин на формулиране на договора за потребителски кредит бил неясен поради неспазването на изискванията за шрифт, междуредовото пространство правело текста нечетим, главите били написани слято, като по този начин потребителят не успял да се запознае със съдържанието му. Ищецът не представил и общите условия към договора. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.

Претендира и разноски.

В срока по по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2864/13.05.2021г. на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника П. Д. П. обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1742,62 лв., представляваща главница с настъпил падеж по договор за потребителски кредит № 7000264899 от 11.05.2017г., ведно със законна лихва от 29.03.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 222,02 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва в размер на за периода от 15.08.2017 г. до 16.10.2017 г., както и сумата от 132,15 лева обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 15.08.2017 г. до 15.03.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр. д. 20610/2018г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника П. Д. П. е сключен договор за потребителски кредит № 7000264899 от 11.05.2017г. На потребителя била преведена сумата от 1500 лева, върху която се дължала възнаградителна лихва в размер на 26,78%. Годишният процент на разходите възлизал на 45,22%, а общото задължение по кредита било в размер на 2458,88 лева.

Ответникът сключил и застраховка „Живот Агент“, за което заплатил сумата от 152,10 лева. Погасяването на кредита следвало да стане на 26 месечни вноски, платими до 15-то число на съответния месец с първа вноска на 15.06.2017г. и последна – 15.07.2019г. Всяка от вноските била в размер на 94,57 лева, единствено последната възлизала на 94,63 лева. В случай на забава, кредитополучателят дължал законна лихва върху просрочената сума за периода на забавата. Ответникът не заплатил всички месечни вноски, като към датата на сезиране на съда били изискуеми всички незаплатени суми по 2 договора. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което заявление е образувано гражданско дело и е издадена заповед за изпълнение. Посочил е, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е цедирала вземанията си по процесния договор за кредит в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа на Приложение № 1/15.02.2021г. към Рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът П. Д. П. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни. Ответникът счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговарял на изискванията за форма и шрифт, а освен това твърди, че не е получавал общи условия, с които да се запознае преди сключването на договора. Освен това липсвал и погасителен план, като в тази връзка е изтъкнал, че планът, съдържащ се в договора, не посочвал информация относно това как е формирана месечната вноска и това водело до невъзможност да бъдат прецени икономическите последици от сключването. Оспорил е също получаването на заетата сума. Нищожна била и клаузата относно дължимостта на сумата от 198,25 лева за такса за оценка на риска, доколкото чрез включването й към задълженията по договора се заобикалят задължителните разпоредби на ЗПК, а в случай, че същата е включена в ГПР, размерът му би надвишил петкратния размер на законната лихва, което е основание за недействителност на целия договор. Оспорва и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, като е посочил, че не е бил уведомяван от кредитора за това. Евентуално дължал връщането само на чистата стойност по кредита от 1500 лв., като разликата до платените от него суми подлежат на приспадане от главницата от страна на ищеца.

По делото е приложено заповедно дело № 20610/2018г. по описа на СРС, 26 състав, съгласно което по заявление вх. № 3028454/29.03.2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено П. Д.

П., ЕГН **********, да заплати на „Ти Би Ай Банк” АД, ЕИК 131134023, сумата от 1742,62 лева - главница по Договор за потребителски кредит от 11.05.2017 г., ведно със законната лихва от 29.03.2018г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 222,20 лева за периода от 15.08.2017 г. – 16.10.2017 г., обезщетение в размер на 132,15 лева за периода 15.08.2017 г. – 15.03.2018 г. и разноски по делото – 41,94 лева за държавна такса и 50 лева за възнаграждение за юрисконсулт.

По делото е приет договор за потребителски кредит № 7000264899 от 11.05.2017г., носещ подпис на страните по него - „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД /кредитодател/ и П. Д. П. /кредитополучател/. В чл. 7 от договора е посочен размерът на предоставения кредит – 1500 лева, общият размер на застрахователната премия BANK ЖИВОТ ПАКЕТ от 152,10 лева, както и еднократна такса за оценка на риска в размер на 198,25 лева, дължима в деня на подписване на кредита, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Общият размер на кредита е посочен да възлиза на 3

1850,35 лева. Съгласно чл.7.2.2 сумата за застрахователна премия се превежда директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя или застрахователния посредник. Уговореният между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 26,78 % (чл. 9.1). Съгласно чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза общо на 2458,88 лева при ГПР от 45,22%. Според погасителния план по чл.11.2, инкорпориран в договора, сумата е следвало да бъде погасена на 26 погасителни месечни вноски в периода от 15.06.2017г. до 15.07.2019г.

(краен срок на договора), като 24 от вноските са в размер на 94,57 лв., а последната вноска е в размер на 94,63 лева.

Приети са застрахователно удостоверение

№

8100INLB201170002648992017 по групова застрахователна полица № 8100INLB2011, издадено от ЗК „Уника Живот“ АД, както и исканедекларация от П. Д. П. за получаване на потребителски кредит.

Представен е и рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г., съгласно който „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – продавач, се е задължил да прехвърля на всеки три-шест месеца на купувача „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД своите вземания по договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които вземания ще се индивидуализират в отделно приложение № 1 към договора. Прието е извлечение от Приложение № 1 от 15.02.2018г., от което се установява, че вземанията от П. Д. П., възникнали на основание договор за потребителски кредит от 11.05.2017г. са прехвърлени на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Приложено е и потвърждение на извършената цесия.

Към доказателствената съвкупност е приобщено уведомително писмо от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за извършената цесия.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че пълният размер на кредита от 1850,35 лева е отпуснат по сметка на кредитополучателя на дата 11.05.2017г., когато е и напълно усвоен от ответника. От сметката му е удържана сумата от 152,10 лева – премия по застраховка Живот Агент и 198,25 лева – такса за оценка на риска, като е останал остатък от 1500 лева. Длъжникът извършил плащания по кредита в общ размер на 495,00 лева. Размерът на остатъчното задължение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение29.03.2018г. възлиза на 1742,62 лева – главница, 222,20 лева – договорна лихва и 156,01 лева – обезщетение за забава, или общо 2120,83 лева. Към датата на изготвяне на заключението – 20.09.2022г. дължимите суми са в общ размер на 2949,75 лева

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По 4 въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че в обжалваната част решението на Софийски районен съд е частично неправилно.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за установяване на съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 20610/2018г. по описа на СРС, 26 състав.

Основателността на исковете е поставена в зависимост от това по делото да се установи, 1) че между ищеца и кредитополучателя е възникнало валидно облигационно правоотношение с твърдяното съдържание, в което е включено задължение за ответника да заплати исковата сума, както и че страните са уговорили заплащането на договорна лихва и нейния размер, 2) срока и размера на забавата на длъжника..

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен между страните, настоящата инстанция счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ответникът П. Д. П. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищ ецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП . Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е предоставил на ответника парична сума срещу задължението на последния да я върне.