Решение № 12629 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12629 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110148722 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми : 833,54 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ж.к.

„Дружба”, бл.164, вх.Б,ет.4, ап.38, с абонатен № 104960, през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г.

; 148,49 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 08.08.2022г. ; 38,83 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г. , и 7,84 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.08.2019г. до 08.08.2022г. , заедно със законната лихва въху двете главници от датата на предявяването на исковата молба- 07.09.2022г. до окончателното изплащане, разноските по делото и юрисконсулско възнаграждение.

В хода на съдебното производство представителите на ищеца поддържат исковете.

При устните състезания в заседанието на 31.05.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът И. М. Д. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 23.12.2022г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответникът не потребител на топлинна енергия за процесния имот през процесния период , тъй като не е негов собственик и не притежава вещно право на ползване, както и , че не е сключвал 1 договор с ищеца за доставка на топлинна енергия. Предявено е при условията на евентуалност възражение , според което ответникът е собственик само на ½ идеална част от имота , който е придобит по време на брака , като се оспорв ползването на жилището за задоволяване на семейни нужди. Оспорва се изпадането в забава на ответника относно плащането на главните задължения. Според ответната страна ищецът не е легитимиран да предявява иск за сумите за дялово разпределение. Оспорва се и действителността на договора между етажните собственици и подпомагащата страна за дяловото разпределение.

Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от претендираните вземания за главница и за лихви.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 31.05.2024г. адвокатът на ответника е пледирал за отхъвряне на исковете. Доводи за неоснователността им са посочени и депозираните на 05.06.2024г. писмени бележки от адвоката на ответника.

Подпомагащата страна – „Т.Х.С.ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на 2 чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната извавнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените три общи фактури № 0106430726/31.07.2019г. , № 1005574665/31.07.2020г. и № 1014112713/31.07.2021г. ( чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София).

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 0106430726/31.07.2019г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Падежите на останалите две фактури №

1005574665/31.07.2020г. и № 1014112713/31.07.2021г. са настъпили по-късно – съответно на 14.09.2020г. и на 14.09.2021г. според посоченото във всяка от тези фактури. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София.

Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура

№

0106430726/31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е изтекла на 14.09.2022г. , а за останалите две фактури покъсно – съответно на 14.09.2023г. и на 14.09.2024г. Исковата молба е предявена на 07.09.2022г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете :

Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.05.2018г. до 30.0 4.2021г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответника като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от ответника имот (видно от представените нотариален акт № 41 от 31.03.1999г., том І, рег. № 1655, дело № 35/1999г. на нотариус

Маргарита Иванчева

–б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за 3 битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя.

Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собствениците на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

Възражението на ответника за съществуване на съсобственост относно процесния имот е недоказано. В представения с исковата молба нотариален акт № 41 от 31.03.1999г., том І, рег. № 1655, дело № 35/1999г. на нотариус Маргарита Иванчева като единствен собственик на имота е впиан ответникът. Не са представени доказателства по делото ответникът да е придобил имота по време на сключен граждански брак възмездно.

Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответника като собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. – отм./.

Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията н а индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира процесния имот, е извършвана от „Т.Х.С.ЕООД въз основа на договор №

3880/19.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на Общото събрание (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици не е било оспорено по законово установения ред , като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му. Поради тези причини възраженията на ответника за недейсствителност на посочения договор са неоснователни.

Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената 4 топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца. Възражението на ответника е неоснователно.

По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред „Т”ЕАД и пред „Т.Х.С.ЕООД относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.

Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на 31.05.2024г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в съотвествие с действалата нормативна уредба.

Възраженията на ответната страна са неоснователни. Според приетото в заседанието на 31.05.2024г. заключение по съдебносчетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния период.