Определение № 1434 от 13.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 13.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100602744 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 249, ал.3 вр. с чл.341, ал.2 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу протоколно определение на СРС, НО, 7 състав от 07.03.2024г. по НОХД 15023/2023г., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на нарушения по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 НПК в досъдебната фаза на наказателното производство.

Протестът е подаден в срока по чл.342, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 249, ал.3 НПК определението, с което първоинстанционният съд в разпоредително заседание прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал.1, т.3 НПК, подлежи на съдебен контрол реда на гл. ХХІІ НПК. След като проверката по този ред е предвидена изрично в НПК за съдебен акт от тази категория, по арг. от чл. 341, ал.2 НПК протестът срещу него е процесуално допустим.

В протеста се навеждат доводи, че определението на съда, с което е прекратено съдебното производство, е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че дори да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то същото е отстранимо в съдебното производство. Твърди се, че не е допуснато нарушение, свързано конкретизирането на факти, които не са посочени в постановлението за привличане на обвиняем с оглед описанието на времето и мястото на извършване на твърдяното престъпление, тъй като прокурорът разполагал с възможност да изложи по детайлно обвинителната теза в обстоятелствената част на обвинителния акт. Възразява се срещу указанието на СРС органите на досъдебното производство да конкретизират в актовете си – в постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт отказа на обвиняемия да даде за изследване кръв и урина, както и срещу указанието в същия акт да бъде посочено основанието, въз основа на което употребата на наркотични вещества е била установена въз основа на показанията на техническото средство (чл.6, ал.9 от Наредба №1 /19.07.2017г.). В подкрепа на това искане в протеста се твърди, че диспозицията на чл. 343б, ал.3 НК не е бланкетна, а описателна.

Частният протест е основателен, макар и да не се споделят всички доводи, на които той се основава.

Атакуваното с протест определение, с което е прекратено съдебното производство, се основава на посочените по-горе аргументи, свързани с наличието на по-голяма детайлност 1 при описанието на времето и мястото на извършване на твърдяното престъпление в обстоятелствената част на обвинителния акт, отколкото в неговия диспозитив и постановлението за привличане на обвиняем. Като отделно нарушение е релевиран фактът, че в актовете на органите на досъдебното производство не е цитирано правното основание по чл.6, ал.9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. дв, бр. 81 от 2018 г. (Наредба № 1/19.07.2017г.), като ал. 9 на чл.6 фигурира с посочената номерация в наредбата към инкриминирания период, т.е. преди изменението на наредбата, обнародвано в обнародвано в ДВ, бр. 81 от 26.09.2023г.

Във връзка с изложените от първия съд аргументи за прекратяване на съдебното производство, след като съобрази доводите в протеста, както и материалите по делото, въззивният съд намира за установено следното.

Софийски районен съд е бил сезиран с обвинителен акт по обвинението Р. Б. Д. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.3 НК. Настоящият съдебен състав намира, че обвинителният акт съдържа всички регламентирани в закона реквизити и прокурорът не е допуснал съществено нарушение на чл.246 НПК. Изложени са конкретни факти, срещу които подсъдимият може да организира своята защита – описание на деянието, датата, мястото, на което се твърди, че е извършено, правната му квалификация. Наличието на поголяма детайлност при конкретизирането на времето и мястото на извършване на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото в тази част от обвинителния акт е посочен и конкретен час, както и по-голяма конкретика за точната отсечка от мястото на извършване на престъплението по бул. „Европа“, не е обвързано с изискването тази детайлност да се пренесе и в диспозитива на обвинителния акт, както и в постановлението за привличане на обвиняем. Съгласно мотивите в Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по Н. Д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС , а именно по т.4.2. чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. ВКС е приел, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Указал е в своя тълкувателен акт, че затова изискванията към съдържанието му, посочени в чл. 235 НПК (отм.), са значително по-големи от изискванията към постановлението по чл. 207 НПК (отм.) Посочените разпоредби имат съответен аналог в разпоредбаите на чл.246 и чл.219 от действащия НПК, поради което дадените указания по приложението на закона продължават да са актуални и сега. Прецизното прилагане на посоченото по-горе тълкувателно решение изисква да се приеме, че прокурорът не е задължен в това да се ограничи при изложението на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт само във фактическите рамки на обвинението в диспозитива и в постановлението за привличане на обвиняем. Идентичността на фактите между обстоятелствената част, от една страна и диспозитива на обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем, от друга страна, следва да се търси при една и съща категория факти, т.е., ако прокурорът беше индивидуализирал един часови диапазон в обстоятелствената част на обвинителния акт, а друг час – в диспозитива на този акт, това несъмнено би довело до противоречие във фактите и до неяснота относно предмета на доказване. В настоящия случай обаче идентичността в актовете на органите на досъдебното производство е налице, тъй като засяга една и съща категория факти, каквито са датата (01.07.2023г.) и мястото (гр. София, бул. „Европа“) на извършване на инкриминираното деяние. Часът, в който се твърди, че е било извършено инкриминираното деяние, както и точното описание на отсечката от бул. „Европа”, са били конкретизирани само и единствено в обстоятелствената част на обвинителния акт и прокурорът не е имал задължението да пренесе тази конкретика и в неговия диспозитив.

Неоснователен е доводът в протеста, че диспозицията на чл.343б, ал.3 НК е описателна. Настоящият съдебен състав приема, че диспозицията на нормата е бланкетна, доколкото отпраща към съответния „надлежен ред“, т.е. към правно регламентиран ред за 2 установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози. Съгласно доктрината бланкетните диспозиции са тези, които отпращат за един или за няколко или за всички елементи на престъплението към правна норма от друг нормативен акт. Така тяхното съдържание се запълва от това на нормата, към която отпращат. [1] В конкретния случай надлежният ред за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози е предвиден в Наредба № 1/19.07.2017г., вкл. и в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Очевидно с това разбиране за бланкетността на нормата са подходили при упражняване на своите правомощия и органите на досъдебното производство, които в своите актове (обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем) са цитирали конкретна норма от посочената наредба – чл.1, ал.3, с която предвижда общият случай на установяване н а употребата на наркотични вещества или техни аналози , а именно чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания. Вярно е, че в тези актове не е посочена нормата, която конкретно урежда в случаите на отказ при някоя от хипотезите, изброени по-горе, употребата на наркотични вещества или техни аналози да се установява въз основа на тест.

Това обстоятелство обаче не води до извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал. 4 НПК, защото поначало надлежният ред е достатъчно ясно очертан и в чл.1, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017г. , доколкото се приема, че употребата на наркотични вещества и техни аналози може да се установява и с тестове. Ако първоинстанционният съд счита, че тази норма не може да се приложи самостоятелно, няма пречка да констатира нарушение, което да отстрани в своя краен съдебен акт, като разясни връзката на чл.1, ал. 3 с ал.9 от чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017г. (с оглед актуалното систематично място на правилото по чл.6, ал.9 от наредбата към инкриминирания период и преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 81 от 26.09.2023г.). С други думи, доводът в частния протест, че нормата на чл.343б, ал.3 НК е описателна, а не бланкетна, е неоснователен, но също така е неотносим към основния въпрос дали органите на досъдебното производство са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, след като не са цитирали разпоредбата на чл.6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017г.

Прокуратурата е изпълнила своите актове с минимално необходимото съдържание за приложимия нормативен акт, към който бланкетната диспозиция на чл. 343б, ал.3 НК отпраща. Само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че не е налице спор, че надлежният ред по смисъла на чл.343б, ал. 3 НК е уреден именно в Наредба № 1/19.07.2017г.

Този акт е достъпен за подсъдимия и е приложим общият принцип „Ignorantia legis neminem excusat“. Ето защо съдът приема за установено, че след като в обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем са описани всички факти, които очертават предмета на доказване и след като в тях е посочен нормативният акт, в който е уреден съответният изискуем от нормата на чл.343б, ал.3 НК надлежен ред за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози, са създадени достатъчни процесуални гаранции, че подсъдимият може да реализира пълноценно правото си на защита.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното с частен протест определение по чл.249, ал. 2 НПК, с което СРС, НО, 136 състав е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура, е неоснователно и следва да се отмени, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.1 НПК, вр. с чл.341, ал.2 вр. с чл.249, ал.3 НПК Съдът

[1] Стойнов, Александър, Наказателно право, Обща част, изд. Сиела, 2008, стр.81, стр.82 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.03.2024г. по НОХД 15023/2024г. на СРС, НО, 7 състав, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна прокуратура.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4