Решение № 4530 от 21.05.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4530

Пловдив, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXII Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ГЕОРГИ ПАСКОВ

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора БОЙКА АНГЕЛОВА ЛУЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20247180700691 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т., [ЕГН], чрез пълномощника му адвокат Д., против Решение № 1919/27.02.2024 г. постановено по адм. д. № 2768/2023 г. по описа на А. съд – Пловдив, с което Съдът е осъдил Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на В. Т. Т., [ЕГН], понастоящем в Затвора-Пловдив сумата от 64.00 лв. /шестдесет и четири/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора [населено място] в периода от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. и от 21.09.2021г. до 30.09.2021г., ведно със законна лихва, считано от 08.11.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е исковата претенция на В. Т. Т. в останалата част за сумата над 64 лева до пълния размер на предявения иск от 10000 лв. и за останалите периоди от 10.09.2021г. до 16.09.2021г., от 01.10.20221г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/, посочени в обхвата на претендираното обезщетение.

Излага съображения относно неправилност на съдебното решение с твърдението, че от ответната страна не са били представени достатъчно доказателства, затворническата администрация да е осигурила на Т. всички условия, визирани в чл.3 от ЗИНЗС. Излагат се съображения относно наличието на хлебарки и дървеници, задименост на килиите и невъзможност да се ползва пералнята в затвора. Твърди си, че сумата от 64 лв. е несъразмерна на претърпените вреди.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира се изменение на оспореното съдебно решение като неправилно и необосновано в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 64лв. до 10000лв.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), редовно призован, не изпраща представител. Постъпил е писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност, поради липсата на представени нови доказателства и нови обстоятелства, които биха променили обективната истина. Иска се от съда да остави жалбата без уважение, не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да потвърди решението на А. съд – Пловдив.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по повод на наведените от страните оплаквания, както и във връзка с дължимата служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която в съответната обжалвана част решението е неблагоприятно, поради което и жалбата се явява допустима.

Производството пред А. съд - Пловдив се е развило по реда на чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на В. Т. Т., [ЕГН] против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер на 10000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, болки и страдания, погнуса, отвращение, огорчение, внушаване на чувство за малоценност причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора [населено място], ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата.

От фактическа страна съдът е установил следното: В. Т. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив в периода от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до датата на депозиране на исковата молба - 08.11.2023г., като все още се намира в пенитенциарното заведение. Приобщена е справка от 20.11.2023г и от 21.11.2023г. на инспектор СДВР към Затвора-Пловдив, в която подробно е описана наличната информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът.

При първото постъпване на Т. на 16.09.2021г. той е бил настанен в стая “РЦ” с площ 27.04кв.м. с два отваряеми прозореца, с вентилация и отделен санитарен възел с площ 2.66 кв.м. с един отваряем прозорец, като са били настанени 4 броя лица, след което за времето от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. е настанен в стая “ОП-2”, която е с площ 26.28 кв.м. без площта на санитарния възел от 2.7 кв.м., разполагаща с два отваряеми прозореца, две осветителни тела и достатъчна дневна светлина и е пребивавал заедно с други 7 лица.

При вторият му престой за времето от 26.01.2023г. до 30.01.2023г. е настанен в стая “РЦ” на Приемно отделение, където е пребивавал съвместно с още 6 лишени от свобода с изкл. на 27.01.23г, когато е бил с още 4 лишени от свобода, като от 31.01.2023г е в помещение на пета група. Така за времето на престой на ищеца в посочените помещения е установено от ПАС, че в периода 17.09.21г. до 21.09.21г.- 4дни и 4 дни за времето 26.01.23г.- 30.01.23г. Т. пребивавал в помещение, в което не му е била осигурена жизнена площ от минимум 4 кв. м. Установено е още от съда, че за времето 21.09.2021г. до 30.09.2021г. същият е настаняван в помещение №54 на пост 5 с площ 25.51 кв.м, в което са настанени 7 лишени от свобода, с което на всеки един се е падала под 4 км.м жилищна площ, а за времето 31.01.2023 до 06.02.2023г в помещение №52 на пост 5, което е с площ 27.92кв.м и в него са пребивавали 5 лица, с което е осигурена над 4кв.м. жилищна площ за всеки един от тях.

Посочени са освен тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци. Съгласно справка от 21.11.2023г. съдът е установил, че Т. е пребивавал за времето 01.10.2021г. до 10.06.2022г. в помещения №4 на пост 6 с площ 28.19кв.м. без санитарен възел, с два отваряеми прозореца, а обособеният санитарен възел е с площ 2.99 кв.м., с капацитет от 7 бр. лица, като за различни времеви периоди са настанявани от 4 до 7 лишени от свобода и не е превишаван капацитета му. За времето 07.02.2023г. до 08.11.2023г в помещение №12 на пост 6, което е с площ 41.65 кв.м., с три отваряеми прозореца, отделно санитарно помещение с площ 2.56 кв.м. с един отваряем прозорец, с възможност за 10 лишени от свобода, като в различни времеви периоди в него са настанявани общо от 5 до 10 лица, с което не е превишаван капацитета му на изискванията за жизнена площ от 4 кв.м. Посочени са освен тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени лица. Установено е, че всички помещения разполага с осветително тяло и достатъчно дневна светлина. Отопляват се посредством централно-локално парно отопление.

Установено е ясно, че ДДД обработките се извършват редовно от външен лицензиран доставчик по сключен централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се извършва по утвърден график, за което са приложени протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки в периода 15.09.2021г., 10.11.2021г., 09.12.2021г., 09.02.2022г., 16.03.2022г., 11.05.2022г., 09.06.2022г., 12.01.2023г., 15.03.2023г., 17.05.2023г..

Съдът е установил още, че при постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек и постелъчен инвентар, осигурена е и възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на лиш.св. Посочено е, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от лишените от свобода. Във всяко помещение има санитарен възел и течаща студена вода. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. За неработещите е осигурена възможност да използват банята два пъти седмично по утвърден график.

По делото е предоставена и таблица, в която са представени перални, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи за лицата за един месец. От становище рег.№ 9090/20.11.2023г. съдът е установил, че в Затвора-Пловдив е извършена подмяна изцяло на подовата настилка, боядисване и подмяна на дограмата в спалните помещения на група 5. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо. При желание от страна на лишените от свобода, домакинът осигурява колкото комплекта спално бельо са му нужни. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода.

В справка с вх.№9090/20.11.2023г./ се посочва, че Т. е работил в “Особено производство”. Участвал е в корекционни програми: специализирана групова програма „Умение за мислене“, специализирани програми Културно-информационно - А. работилница - “Баба Марта”, спортен турнир по тенис на маса, по индивидуална програма: Умения за мислене, Специализирана групова работа: “Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето”, Специализирана групова работа: краткосрочна програма за алкохол и наркотици. Посочено е още в Справка вх.№9090 от 20.11.2023г., че Т. при престоя си в Приемно отделение не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. Изхранването на лишения от свобода е съобразено по калории и състав. Има изготвени основно и диетично меню за вегетарианци и мюсюлмани, което е видно от таблиците за обща храна от л.47-53 по дело № 2768/23г./. В менютата в таблици на /л. 51-53 по дело № 2768/23г. / е видно наличието на различни видове храна, съобразена както за диабетици, така и за мюсюлмани, разнообразие на месо, зеленчуци, десерти, както и техните изчислени хранителни стойности. Отделно магазина в корпуса на Затвора-Пловдив, от който лишените от свобода лица могат да закупуват допълнително храна. Посочен графикът на Медицински център - Затвор Пловдив.

Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите С. Д. С. и Г. Б. И..

След обсъждане на доказателствата по делото и относимата правна уредба съдът е стигнал до законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Правилно е прието, че за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Т. разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.