Решение № 260021 от 23.09.2020, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Ловеч, 23.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Ловеч, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ

ПАВЛОВА

КРИСТИАН

ГЮРЧЕВ-мл.съдия при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. № 363 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 45 от 07.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2155 по описа за 2018 г. на Районен съд – Ловеч, съдът осъдил ЗАД „***“ АД да заплати на С.Г. сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 23.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на събитието - 23.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 8000 лв. го отхвърлил като неоснователен и недоказан. Със същия съдебен акт съдът осъдил ЗАД

„***“ АД да заплати на С.Г. и сумата в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреди по собствения му автомобил, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 23.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изпадане на забава на ответното дружество - 19.05.2018 г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъдил ЗАД „***“ АД да заплати на С.Г. сумата в размер на 1 737,80 лв., включваща 420 лева внесена по сметка на съда държавна такса, 125 лева депозит за вещо лице за изготвена съдебно-медицинската експертиза, 352,80 лева депозит за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза, 10 лева депозит за свидетел и 830 лева адвокатски хонорар. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. съдът осъдил ЗАД „***“ АД да заплати на С.Г. сумата 605 лв. за осъщественото процесуално представителство на ищеца, изчислена съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът мотивирал решението си по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с интензитета на търпените от ищеца болки и страдания след настъпване на ПТП-то и факта, че са изминали три години до предявяване на претенцията. По отношение на имуществените вреди съдът е приел, че от наличните по делото доказателства се установява, че следствие от ПТП-то ищецът е претърпял претендираните от него имуществени вреди.

Недоволен от така постановения съдебен акт останало ЗАД „***“ АД, като го обжалва в частта, в която съдът е уважил претенциите на ищеца за имуществени и неимуществени вреди, поради неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Сочи, че по делото не е установено да е настъпил фактическият състав на деликта. В тази насока релевира, че от събраните по делото доказателства се установява, че водачът на застрахованото МПС няма вина за настъпилата злополука. Твърди, че съдът при извършената преценка за съпричиняване не е отчел, че ищецът се е движел с несъобразена скорост и че въпреки че е имал пряка видимост към другия водач не е предприел никакви действия за предотвратяване на ПТП-то. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е със завишени размери, доколкото се касае за леки телесни увреждания и същите не са довели до трайни усложнения. Моли обжалваното решение да се отмени, като се оставят без уважение изцяло исковите претенции.

В законоустановения срок е постъпил отговор от С.Г., с който се оспорва изложеното в жалбата. Сочи, че съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, като по делото са установени всички елементи от фактическия състав на деликта. Моли жалбата да се остави без уважение, като решението се потвърди в обжалваната част.

В съдебно заседание въззивникът „ЗАД ***“ АД не изпраща представител.

Въззиваемият

С.Г. се явява лично и с процесуалния си представител - адв. А.К. ***, като излагат становище, че поддържат изложеното в отговора, оспорват жалбата и молят решението да се потвърди като правилно и законосъобразно.

От представените доказателства по гр.дело № 2155 по описа за 2018 г. на Районен съд-Ловеч, като съобрази и становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита, че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо в обжалваната част. Видно от изложеното във въззивната жалба, съдебният акт се обжалва частично, поради което съдът е ограничен в проверката си за правилността му съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания (чл. 269, изр. второ от ГПК). След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.

По същество:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С.Г., с която се иска ЗАД „***“ АД да бъде осъдено да му заплати следните суми: 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 23.07.2017 г. събитие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на събитието - 23.07.2017 г. до окончателното й изплащане, и 2000 лева (впоследствие увеличение с 500 лева по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в тежки повреди по собствения му лек автомобил, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 23.07.2017 г. събитие, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на изпадане в забава на ответното дружество -19.05.2018 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че на

23.07.2017 г. е настъпило ПТП между управлявания от Г. автомобил „Ауди А6” с рег. № ***и автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ“ с peг. № ***, управляван от К.Г.. Сочи, че причината за настъпването на ПТП-то е извършено нарушение на правилата за движение от Г., тъй като не пропуснал движещия се по път с предимство Г., за което бил съставен констативен протокол и АУАН. В резултат от ПТП-то Г. претърпял телесни увреждания, изразили се в загуба на съзнание, ограничаване движението на лявата раменна става и охлузвания с подкожен отток по черепа, както и имуществени вреди по управлявания от него автомобил. Релевира, че Г. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №BG/23/117000685459/01.03.2017 г. със срок на валидност от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г., издадена от ЗАД „***“АД.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД „***”АД, с която оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита, че не са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 432 от КЗ, а именно валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ и настъпил деликт. Сочи, че с Решение №51/06.03.2018 год. по НАХД №964/2017 г. по описа на РС – Ловеч съдът е отменил НП като незаконосъобразно, тъй като отразената в него фактическа обстановка не отговаря на действителната. Акцентира, че съдебният състав е приел, че К.Г. няма вина за настъпилото ПТП, а вината е на ищеца С.Г.. Твърди, че описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то не отговаря на действително реализиралия се. При невъзприемане на тезата, че ПТП-то е настъпило по вина на ищеца, прави възражение съпричиняване , тъй като Г. управлявал МПС-то си с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбите на чл.20 от ЗДвП и бил без поставен обезопасителен колан. Оспорва и твърдението, че в резултат на ПТП са възниканли претендираните от ищеца вреди. Така обстоятелството, че е изпаднал в безсъзнание се извежда единствено от неговите твърдения и такива данни липсват в медицинската документация. Оспорва изцяло и искането за присъждане на законна лихва. Моли исковата молба да се остави без уважение като изцяло неоснователна и необоснована.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

По делото не е налице спор относно следните обстоятелства: наличието на съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 48/23.07.2017 г., че С.Г. е собственик на лек автомобил „Ауди А 6“ с рег.№***, последното се потвърждава и от представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС, както и наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №БГ 23 117 00 068 5459 от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г., издадена от ответното дружество.

От

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №48/23.07.2017 год., съставен от дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ловеч се установява, че на 23.07.2017 г., около 17:15 часа, в гр. Ловеч е настъпило ПТП с участието на участник 1 - ППС с рег.№***, марка „Мерцедес“, модел Е270 ЦДИ, собственост на К.М.Г. от гр. София, със застраховка „ГО“ в ОЗК, полица BG/23/117000685459, валидна от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. и участник 2 ППС с рег.№***, марка „Ауди“, модел А6, собственост на С.Д.Г. *** протокола са описани видимите щети по ППС, като по ППС-1 са: предна дясна част, предна дясна врата, предно панорамно стъкло и др., а на ППС-2: цяла предна част, задно панорамно стъкло, предна лява и дясна врата и др. Като обстоятелства и причини за ПТП се сочи, че МПС 1 на кръстовище, регулирано с пътни знаци се движи по път без предимство, указано с пътен знак Б-1, непропуска и удря движещия се от дясната му страна по път с предимство - указан с пътен знак Б-3 МПС-2 и причинява ПТП. На участник 1 е съставен АУАН №803072. В констативния протокол са посочени пострадалите лица, като по отношение на С.Г. е отбелязано, че е с мозъчно сътресение, а К.Г. с охлузване в областта на дясна ръка. Към констативния протокол е приложена и скица на ПТП-то.

Въз основа на така издадения АУАН Г03072/23.07.2017 г. ОДМВР, сектор Пътна полиция Ловеч, е издала на К.Г. Наказателно постановление №17-0906-000883 с дата 07.08.2017 г. за това, че на 23.07.2017 г., около 17:15 часа в гр. Ловеч, на улица без име - на кръстовище, образувано от път ОV 1062 път км 10+418 и път LOV 1050 км 7+603, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег.№***, негова собственост, го управлява с посока на движение от с. Дойренци към с. Слатина, като Г. на кръстовище, регулирано с пътни знаци Б-1, не пропуснал и ударил движещото се и приближаващо от дясната му страна по път с предимство, указан с пътен знак Б-3, МПС „Ауди А6“ с рег.№***, с което виновно нарушил чл. 50, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл.179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева,.

В законоустановения седем дневен срок К.Г. обжалвал Наказателното постановление чрез наказващия орган пред РС-Ловеч, като с Решение № 51/06.03.2018 г. по НАХД № 964/2017 г., съдът отменил го отменил като незаконосъобразно. Съдът се е мотивирал с това, че наказващият орган не е изяснил механизма на ПТП с всички допустими от закона средства, като контролните органи са приели, че вина за ПТП има жалбоподателя, единствено поради наличието на пътни знаци, с които е регулирано въпросното кръстовище, а именно поради това, че жалбоподателят се е движил по път без предимство, което е неправилно. Решението на РС- Ловеч не е обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Ловеч и е влязло в сила на 06.04.2018 г.

Първоинстанционната инстанция е приела неоспорено заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза за установяване механизма на процесното ПТП, който според вещото лице е следният: лек автомобил марка „Мерцедес Е270 ЦДИ“, с рег.№***, с водач К.Г. и още трима пътника в автомобила се е движил от с. Дойренци към с. Слатина по път без предимство. По пътя от с. Владиня към с. Горан се движи друг автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№***, с водач С.Г.. Двата автомобила се движат в десните пътни ленти на своя път. Водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, наближавайки зоната на кръстовището намалява скоростта на движение на своя автомобил. Видимостта към другия път от дясно е ограничена. От ляво има видимост към другото пътно платно, тъй като нивата там е изорана и няма високи посеви. От дясно в нивата има посеви от висок слънчоглед около 1,50-1,80 метра.