Решение № 1014 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330202727 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. К. Д., ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4779253 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Г.

К. Д., като представител на фирма МАКСМЕТАЛ 2012 ЕООД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ поради неговата незаконосъобразност – издаден в противоречие с материалния закон и при нарушение на съществени процесуални правила. Представят се доводи по същество на искането за отмяна на ЕФ. Правят се доказателствени искания.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Преди даване ход на делото е представена писмена молба от адв.П. В. – процесуален представител на жалбоподателя, с която сочи обективна пречка да явяването му в съдебно заседание и дава съгласие да се даде ход на делото и разгледа в негово отсъствие. Прави доказателствени искания идентични с направени такива в жалбата с която е обжалвано издаден ЕФ серия К № 4779253 издаден от ОДМВР Пловдив.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпраща представител.

Според представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Претендират за 1 заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Г. К. Д., ЕГН ********** за това, че на 23.04.2021г. в 16:10 часа, в Републикански път ІІ64, км.49+800, в посока с.Труд, при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, собственик на когото е регистрирано МПС лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛС 63 АМГ“, с регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „ CORDON – M“2 MD1196 с установена скорост от 90 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч./. Като собственик, на когото е бил регистриран автомобила, жалбоподателят е бил установен и на същия е била наложена глоба в размер на 100 лева.

На съда е служебно известно ( Виж Решение № 1971/11.11.2021г. по АНД № 5298/2021г. по описа на РС Пловдив, 2 н.с., Решение № 200/03.02.2023г. по АНД № 7394/2022г. по описа на РС Пловдив, 2 н.с. и Решение № 638/28.03.2023г. по АНД № 1000/2022г. по описа на РС Пловдив, 2 н.с.), че към датата на констатиране на нарушението посочена в ЕФ, нарастването на километража на път ІІ-64 /Карлово-Пловдив/ е в посока от с.Труд към гр.Пловдив, както и че на км.49+860 има пътен В26 (60 км/час) „Забранено е движението със скорост, по – висока от означената“ и пътен знак А 27, относно ППС движещи се в посока от гр.Пловдив към с.Труд както и че действието на ограничението се изчерпва при км.49+736, където има кръстовище (при завода на „Рефан“), т.е км.49+800 се пада преди кръстовището, което означава че ограничението въведено с пътен знак В 26 (60км./ч.) важи за посочения километър.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на производството доказателства, писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, Удостоверение за одобрен тип техническо средство, Приложение към удостоверение за одобрен тип, Протокол за проверка на АТСС, Протокол за използване на АТСС, снимков материал, справка за собственост на МПС, справка от АИС системи на МВР.

На основание така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, ведно с всички направени възражения за НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Безспорно по делото се установи това, че жалбоподателят е собственик на МПС „МЕРЦЕДЕС ГЛС 63 АМГ“, с регистрационен номер *****, че същото МПС е било в движение по път ІІ-64 /Карлово-Пловдив/ в посока към с.Труд, като на 23.04.2021г. в 16:10 часа е бил в зоната на км.49+800, в района на който е имало въведено ограничение на ограничение за скоростта до 60 км.ч. чрез поставен пътен знак „В26“ на км.49+860. По същото време, на 150 метра след пътен знак „В26“ ( виж Протокол за използване АТСС приложен по преписката) е била позиционирана АТСС „ CORDON – M“2 MD1196, която при включен режим е контролирала скоростта на движещите се в посока към с.Труд ППС. В 16:10:29 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснето нарушение на скорост на „МЕРЦЕДЕС ГЛС 63 АМГ“, с регистрационен номер *****, който преминал със скорост от 93 км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч.

Заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за понататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 23.04.2021г. била обработена и установено че заснетото нарушение е с МПС собственост на жалбоподателя. Превишението на скоростта от 30 км./ч., след приспадане на толеранса от 3 км./ч, е станало причина да се издаде обжалвания електронен фиш.

При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл.

189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно липсата на конкретни реквизити и елементи от състава на нарушението се явяват неоснователни. При анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от § 6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който 3 поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Идентична е позицията на заснетия автомобил на жалбоподателя, видно от приложената черно-бяла снимка. След като по делото няма такава представена декларация, то явно е, че собственика на автомобила не оспорва факта на неговото управление на инкриминираната дата. Обстоятелството, че оспорвания фиш е връчен година и единадесет месеца след датата на констатиране на нарушението също не е опорочило процедурата по издаване на обжалвания фиш и съответно представляващо годно основание за, което да послужи за неговата отмяна. Процедурата по издаване на електронните фишове е специална и сроковете в случая не се припокриват с тези визирани в ЗАНН относно издаване на НП и тяхното обжалване. Направеното възражение в тази насока се явява също неоснователно и следва да се остави без уважение.

В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от Наредбата са отразени начало и край на работа , брой нарушения, наличието на пътния знак въвеждащ ограничение на скоростта„В26” и неговото разположение спрямо АТСС. От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. се установява, че използваното техническо средство е преминало съответната последваща проверка, като неговата годност е до 12.02.2022г.

От представената по делото справка (писмо) от БИМ е видно че АТСС посочена в ЕФ е одобрен тип средство за измерване и е вписана под № В-46.

При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана неговата отговорността, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в извън населено място за което е въведено ограничение е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят е заснет при движение със скорост от 93 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при съставяне на фиша е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч., като установената скорост е приета че е 90 км/ч.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, 4 че нарушението е в извън населено място и превишението се явява със 30 км.ч. над допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то наказанието е определено на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Същия предвижда, че „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. , поради което и определената от АНО като размер глоба се явява законосъобразно определена. За съдът не са налице правни основания да коригира така определената от АНО глоба в насока нейното намаляване, като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.

Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.