Определение № 260545 от 22.02.2021, Районен съд - Стара Загора

ПРОТОКОЛ

Година

2021г.

Град: Стара Загора

РАЙОНЕН СЪД

– СТАРА ЗАГОРА

ШЕСТИ граждански състав

На

22 февруари 2021 година

Председател:

ТАНЯ ИЛКОВА

Секретар: Евдокия Досева

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

СЪДИЯТА И Л К О В А гражданско дело номер 4897 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09.56 часа се явиха:

ИЩЕЦ:

С.К.Д. - редовно и своевременно призована, не се явява, за нея се явява упълномощения представител АДВ. П. Х., упълномощен по-рано.

ОТВЕТНИК:

„ШИРОВ“ ЕООД гр. СТАРА ЗАГОРА - редовно и своевременно призовани, явява се упълномощения представител АДВ. С., упълномощен по-рано.

ВЕЩО ЛИЦЕ:

Д-Р Т.Г.Т.– явява се.

АДВ.Х.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ.С.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че в днешното съдебно заседание са налице процесуалните предпоставки на чл. 142, ал.1 от ГПК за даване ход на делото, поради което О

П Р Е Д Е Л И :

ДАВА

ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че по делото е постъпило изисканото АНД

№ 332/2020 г., по описа на Районен съд гр.Стара Загора.

СЪДЪТ докладва молба с вх. № 264437/16.02.2021г. на адв. С., представител на ответника, с която представя постигната между страните спогодба и моли същата да бъде одобрена.

АДВ.

Х.: Поддържаме молбата. Постигнахме извънсъдебна спогодба, същата не противоречи на закона и морала и моля да я одобрите. Нямам възражения по проекта за доклад на делото. Да се приложи постъпилото АНД.

АДВ. С.: Поддържам молбата с представената спогодба.Нямам възражения по проекта за доклад на делото. Да се приложи постъпилото АНД.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото постъпилото АНД № 332/2020 г., по описа на Районен съд гр.Стара Загора.

На основание чл. 146, ал.1 ГПК, СЪДЪТ пристъпи към доклад на делото:

Ищцата

С.К.Д., черз пълномощника си, твърди в исковата си молба, че с трудов договор № 101/2016г. била назначена на длъжност „сортировач бутилки” в „Широв” ЕООД гр. Стара Загора. На 05.08.2019г. около 19,30 часа в гр.Стара Загора, в база на „Загорка“ АД претърпяла трудова злополука, вследствие на немърлИ.изпълнение на правно регламентирана дейност от страна на служител на фирмата Жеко Владов Атанасов, който при управление на МПС - мотокар-газокар „Linde Н40Т Evo“, при движение на заден ход, я блъска. По това време ищцата изпълнявала служебните си задължения, като почиствала плаца за амбалаж. Вследствие на удара бил затиснат левия крак на ищцата, като задната гума на мотокара минала през крака й и го прегазила. С линейка била откарана в ЦСМП гр.Стара Загора. В резултат получила травматични увреждания - големи разкъсноконтузни рани с травматично отслояване на меките тъкани и загуба на кожа на ляво бедро, лява колянна става и лява подбедрица; счупвания на гаванковидната ямка на таза в ляво, на срамната и седалищната кост на таза; счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, изкълчване на лява раменна става. Това наложило на ищцата да се извърши операция, като лечението й продължило в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - ЕАД гр.София. Претърпяла 3 операции, като било необходимо за нея да се грижат дъщерите й. Наложило се допълнително лечение със специални консумативи. Наложило се и рехабилитация, като към настоящия момент все още трудно се придвижва сама. По случая било образувано досъдебно производство, което е приключило с Решение № 136/27.02.2020г. по АНД № 332/2020г. по описа на РС- Стара Загора.

С разпореждане №90 от 18.09.2019г. на НОИ, териториално поделение гр.Стара Загора инцидентът бил признат за трудова злополука. Съгласно експертно решение № 2414/03.07.2020г. на ищцата била определена 20% трайно намалена работоспособност.Твърди, че е била в болничен отпуск 05.08.2019г. до 29.10.2019г., след което вече на можела да работи по трудовото правоотношение с ответника.Наложило се да й се извършва трета операция. През целия период разчитала едниствено на помощта на децата си, като работодателят й не предприел никакви действия във връзка с отношенията им.

Сочи, че претърпените болки и страдания са неоценими в пари, но обезщетение за тях е предвидено, за да компенсира в известна степен неимуществените вреди. Счита, че критерият за справедливост налага определяне на обезщетение за неимуществени вреди. В следствие на претърпяната злополука е била безкрайно затруднена в ежедневното си обслужване, претърпяла е три тежки операции. Освен претърпените болки, нямала средства, за да покрива разходите си за лечение, елементарните си нужди. Движенията на краката й все още са ограничени и ще останат такива.

Предвид горните обстоятелства, счита че е налице правен интерес да заведе настоящият иск.

Ищцата моли, след като докаже твърденията си в исковата молба, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „Широв” ЕООД - гр. Стара Загора, да й заплати за причинени неимуществени вреди, вследствие трудовата злополука на 05.08.2019г., сумата в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от 05.08.2019г., до окончателното изплащане.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът

„Широв“ ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита подадената искова молба за нередовна, като излага доводи в тази насока. Отделно, взима становище за неоснователност на иска. Твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното фактическо и правно положение.Не отрича, че от 1992 г. с ищцата са в трудопрованти отношения, с известни прекъсвания. През този период страните са били в изключително близки и добри отношения.

На 05.08.2019 г. в периода от 19:00 до 20:00 часа ищцата била на работа при ответника, в базата му на „Загорка“ АД.Действително на тази дата е настъпило събитие, вследствие на което ищцата е претърпяла травматични увреждания, за което виновното лице Жеко Владов Атанасов е понесло наказателна отговорност. Оспорва твърденията на ищцата, че работодателят не е придприел дайствия по оказване на помощ, напротив последният положил и извършил безвъзмездно всички необходими и възможни му действия, които са били изцяло в полза на ищцата. През целия период на възстановяване на ищцата са били оказвани помощ и съпричастност, като последната не е имала основание и за момент да се почувства като „изоставена“ или „в нужда“. Трудовото й правоотношение е прекратено изцяло по нейно желание, въпреки противното такова на ответника.

Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, поради допусната от нейна страна груба небрежност, изразяваща се в извършени от нея действия при липсата на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност. Твърди, че при постъпването си на работа, ищцата е преминала редовен инструктаж по „безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана“, както и последващ, периодичен такъв. Счита, че ищцата не предприела каквито и да е действия да обезопаси мястото на работа, било чрез конуси, било чрез сигнализиране на управляващия мотокара работник. Пренебрегвайки своята безопасност, в тъмната част на деня, пострадалата е застанала зад работещия мотокар, като се е позиционирала между неговия път на движение и стационарните стифове (палети с бутилки), което освен грубо нарушение правилата за безопасност, противоречи и на най-обикновения инстинкт за самосъхранение. Нещо повече, предприетите от нея действия по почистване са с лопатка с къса дръжка, която за да бъде използвана се изисква силно приведено положение от пострадалата. Това пък от своя страна категорично препятства възможността работещия с мотокара да я установи при движението си назад. Остава неясно за ответника и защо пострадалата не се е съобразила със звуковите и светлинни сигнали, които се подават от мотокара при движението му назад, а се е позиционирала на неговия път.

Според ответника, ищцата е била в състояние да избегне злополуката, при полагането на минимални грижи от нейна страна, което всъщност е и нейно задлъжнеие.Твърди, че редовно при започване на смяна, съответният ръководител на групи напомня на работниците да внимават с движещите се превозни средства в базата на „Загорка“ АД, и с дейностите по товарене и разтоварване. На сочената дата ищцата е преминала инструктаж при допускането й до работа в базата на „Загорка“ АД. Видно от тези инструктажи — първоначални, последващи и ежедневни, последната изрично се е запознала с посочените конкретни правила, а именно: а) от инструкцията за „Общи правила за безопасност в „Загорка“АД“ - пункт шести, точка 1.7 - „придвижването по откритите площи на територията на завода се извършва по маркираните за целта пътеки, като се спазват правилата за движение и не се създават предпоставки за инциденти“', б) от инструкцията за „Процедура за безопасност при вътрешнозаводският транспорт на „Загорка“ АД“ - точка 5.2.7 „Безопасност на пешеходците“:

-„Пешеходците никога не застават между неподвижни обекти и движещи се превозни средства (напр. между стена и движещ се мотокар, между стифове)“;

-„Пешеходците могат да напускат пешеходните зони само във връзка с изпълнение на служебните си задължения (стоков контрол, поддръжка, почистване). В тези случаи те трябва да използват подвижни означителни табели, които да показват тяхното присъствие или конуси).“ - „Пешеходците винаги осъществяват визуален контакт с водачите на камиони или мотокари“

-„Пешеходците винаги застават така, че да имат видимост срещу посоката на маршрутите на движение, за да могат да предвидят всички възможни опасности“ и др.

Отбелязва, че трудовият договор на ищцата предвижда допълнително заплащане „по норма“ в зависимост от осъществената от нея дейност.

На въпросния ден и час, последната е била разпределена да извършва дейности по почистване на плаца, на който е настъпило събитието, само че в различна негова част, на около 15 метра, срещуположно от мястото на събитието. На самото място на инцидента е бил разпределен мотокарист, който да осъществява дейности по подреждане на счупени палети с бутилки. Ищцата, отклонявайки се от непосредствено възложените й задачи и пренебрегвайки грубо всички нормални действия по своята безопасност, се е отправила да почиства плаца.

Ответникът моли, съдът да отхвърли изцяло така предявения иск, евентуално да присъди на ищцата обезщетение, което да е определено при условията на чл.201, ал.2 от КТ, а именно при съпричиняване и при допусната от нея „груба небрежност“, проявена в изключително висока степен.

Изложеното в молбата дава основание същата да бъда квалифицирана като такава с правно основание чл.200 КТ, вр. 201 от КТ и чл.

84, ал.3, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със злополуката. По делото не е спорен факта на настъпилата трудова злополука.

Ответникът прави възражение за съпричиняване по см. на чл. 201 от КТ. Съгласно чл.

154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. По реда на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи - само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл.