Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 09.08.2021, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 97/2021
Вид
Решение № 419
Подписан
09.08.2021
В сила
08.09.2021
Състав
ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 ал.4 · Закон за наследството
  • чл.70 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Разград , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАродена

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря СНЕЖИНА П. Р.А като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20213330100097 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове по чл.124 ал.1 ГПК, по чл. и чл.537 ал.2 ГПК Депозирана е искова молба от СН. Г. Д. против Г. ЕНЧ. Р., Д. ИВ. ИВ., АС. Г. ИВ. и Г. А. Р., която твърди, че ищцата е наследник по закон на 1/6 идеална част от следните недвижими имоти, възстановени с Решение № 147А/30.01.1995 г. по пр. № 6384/24.06.1992 г. на ПК Лозница на насл. на И. Н. И., починал на 12.05.1965г., находящи се в землището на село Тръбач и село Синя вода, представляващи: имот № 003001; имот № 016008; имот № 037023.

Като единствен негов жив наследник е останала Д. Г. И. /негова снаха/, която надживява всичките си роденаини, включително и двамата си синове - Н. И. Н. и М. И. Н., които от своя страна не оставят наследници.

Д. Г. И. е починала на 23.02.1992 г. като оставя за свои наледници сестри и братя: 1. Х. Ж.

С.; 2. Т. И. Д.; 3. В. Г. П.; 4. И. Г. И.; 5. Б. Г. И.; 6. П. Г. И.; 7. П. Д. Д.; 8. Д. Г. И. и 9. Ц. Г.

А..

От всички гореизброени лица, единствено живи наследници имат лицата: 1. И. Г. И.; 2. Б. Г.

И. /чиято наследница е ищцата по бащина линия на сина на Б. И. - Г. Б. Г/; 3. П. Г. И.; 4. Д.

Г. И.; 5. Т. И. Д. и 6. Х. Ж. С..

На 22.10.2000г. починал бащата на ищцата. На погребението му, тя разбрала от негова братовчедка Р. Д. И., дъщеря на един от братята на дядо й, че имали наследствени ниви в с.Тръбач, за които трябва да се води дело. Обяснила, че бащите им имали леля /Д. Г. И./, която нямала наследници. Нейните синове били починали, починал бил и съпруга й, след 1 което починала и тя, няколко месеца преди да бъдат сформирани поземлени комисии. През тора време ищцата, заедно със съпруга й И. Ц. Д са били регистрарани земеделски производители на животновъден обект № 72430124 в с. Киченица - млекопроизводители с млечна квота над 30 хиляди тона мляко с висока масленост с над 30 броя едър рогат добитък. Покрай семейната ферма и работата по нея са били изключително ангажирани.

През 2003 г. братовчедката на баща й, починала. С информацията, която е получила от нея на погребението, през 2005г. ищцата отишла при кмета на с. Тръбач, за да поиска да й бъде издадено Удостоверение за наследници. Ищцата е познавала и арендаторите в района на с.

Тръбач, като няколко пъти е ходила при тях да потърси ренти от въпросните наследствени земи. Било й е отказвано изплащането на рента, тъй като арендаторите са искали от нея да представи Удостоверение за наследници.

Кметът на с.Тръбач отказал да издаде Удостоверение за наследници и изпратил ищцата при юриста на гр.Лозница, който й дал насоки какво да прави, но отказал да бъде адвокат по едно бъдещо дело за тези имоти. Посъветвал я да провери в регистъра на с.Синя вода данни за майката на Д. Г. И. и баща й Г. И. Г.. От с.Тръбач е трябвало да вземе препис-извлечение за Д. Г. И. и да открие информация за своя прадядо.

През всичките тези години това се е оказало почти невъзможно. Ищцата твърди, че многократно е посещавала селата и гр.Лозница, за да се снабди с документи. Единственият документ, с който се е снабдила е бил Препис-извлечение от акта за смърт на Д. Г. И., издаден на 11.12.2013 г. Още същата година се е опитала да се снабди с Удостоверение за нейните наследници, но била изпратена в окръжния архив, където не открили нищо. Според Директора на архива всички архиви, още от турско време се пазят и са налични.

В началото на 2016г. ищцата наела адвокат, който установил, че лице с имената И. Н. И. и описаните имоти не съществуват изобщо. От земеделската фирма, която се занимавала с обработването на земеделска земя научила, че земята не съществува . Веднага след това, ищцата отишла в с.Тръбач при баба Й., която била съпруга на брата на И. Н. И., която й показала нотариален акт, от който било видно, че наследствената земя вече имала нов собственик.

Веднага след това посещение,ищцата отишла при кмета на с.Синя вода, да потърси отново какъвто и да е документ за прадядо си Г. И. Г.. Кметът отново търсил, но нищо не бил намерил. Накрая, секретарката му се обадила на служител в отдел „Гражданско състояние” в гр.Лозница. На ищцата било издадено удостоверение за наследници.

След това ищцата отишла при кмета на с. Тръбач и се сдобила с удостоверение за наследници на Д. Г. И..

В протокола от 19.01.2016г., с който се иска извършване на обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на Г. АС. Р. /наследник на И. Г. И. - брат на Д. Г. И./ 2 върху процесиите имоти, са разпитани свидетелите Р. И. Р., АС. Г. ИВ. и П. К. П.. Тримата твърдят, че Г. АС. Р., заедно със съпруга й Е. Г. Р. са обработвали процесиите недвижими имоти от момента на възстановяването им през 1995г. до съставянето на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка.

През 2018г., след направена от ищцата устна справка в ОСЗ-. Разград, установила, че процесиите ниви за стопанската 2010/2011 г, са обработвани от Е. Н. М. - „Век - Янкови” ООД - гр. Разград. За стопанските 2011/2012г., 2013г./2014г., 2014/2015 г., същите са били обработвани от С. С. Б.. За стопанската 2015/2016г. нивите са обработвани отново от „Век Янкови” ООД - гр. Разград.

Ищцата счита, че справката оборва твърденията на свидетелите по обстоятелствената проверка, че ответника Г. АС. Р. е обработвала, заедно със съпруга си процесиите имоти.

Наследниците на Д. Г. И. са 9 линии, което според ищцата прави на практика почти невероятно твърдението на свидетелите, че никой не се е интересувал от имотите.

Ищцата в проденалжение на години се е интересувана и се е опитвала да стигне до информация относно нивите, но същата е срещала множество препятствия.

След извършена справка в Имотния регистър към Агенцията по вписванията, установила, че месец след сдобИ.ето с констативен нотариален акт от страна на Г. АС. Р., същата е прехвърлила процесните имоти на лицето Д. ИВ. ИВ., която след още месец ги е прехвърлила на лицето Г. ЕНЧ. Р. /син на Г. АС. Р./.

Тъй като носител на правото на собственост на 1/6 идеална част от имотите е ищцата, а Г.

ЕНЧ. Р. не е собственик на име та поради обстоятелството, че ответниците - физически лица, от които го е придобил, не са упражнявали непрекъснато владение върху него за период от 10 години и респективно, за тях не е възникнало правото да бъдат обявени за негови собственици на оригинерно основание - давностно владение.

Ответниците АС. Г. ИВ. и Д. ИВ. ИВ. оспорват исковете. От изложените твърдения и представените доказателства не може да се направи извод за основателност на претенциите.

Оспорват твърдението на ищцата, че притежава 1/6 ид.ч. от собствеността върху процесиите имоти. Ответниците са придобили собствеността върху процесиите имоти на валидно правно основание, годно да ги направи собственик. Същите са закупили имотите от предишния собственик и са се разпоредили валидно със собствеността им в полза на Г.Р..

Видно от представения протокол от извършена обстоятелствена проверка от 19.01.2016 г., нотариусът е признал за собственик на имотите Г. АС. Р. по обстоятелствена проверка и наследство, а не само по обстоятелствена проверка, поради което молителят в производството по снабдяване с КНА е доказал правото си на собственост както на основание давностно владение, така и на основание наследствено правоприемство. Оспорва изложеното в исковата молба, че праводателката ни Г.Р. не е осъществявала владение върху 3 имотите през стопанските 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016 стоп. години. Претендират и разноски.

Ответникът Г. ЕНЧ. Р. също оспорва исковете. Оспорва твърдението на ищцата, че притежава по наследство 1/6 ид.ч. от процесиите имоти.Твърди, че епридобил собствеността върху имотите на валидно правно основание, годно да го направи собственик.

Същият е закупил имотите от предишните собственици, които са придобили имотите на валидно правно основание, годно да ги направи собственици. От придобИ.е на имотите до настоящия момент, ответникът осъществява добросъвестно владение върху процесиите имоти. Владението си ответникът осъществява посредством трето лице - наемателя ЗП Х. Н.

Я. В качеството си на собственик, ответникът и понастоящем отдава ежегодно имотите под наем на Х.Я.. Ноторно е, че в собственикът владее имотите посредством държателя, а именно - наемателя. Владението на имотите чрез трето лице ответникът е осъществявал с ясното съзнание, че е собственик като по никакъв начин не са му известни права върху тях, претендирали от трети лица.

Видно от представения протокол от извършена обстоятелствена проверка от 19.01.2016 г., нотариусът е признал за собственик на имотите Г. АС. Р. по обстоятелствена проверка и наследство, а не само по обстоятелствена проверка, поради което молителят в производството по снабдяване с КНА е доказал правото си на собственост както на основание давностно владение, така и на основание наследствено правоприемство.

Оспорва изложеното в исковата молба, че Г.Р. не е осъществявала владение върху имотите през стопанските 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015 и 2015/2016 стоп. години. Собственикът е владял имотите посредством трети лица, тъй като както стана дума по-горе, наемателите са държатели на имотите за собственика и същият владее имотите чрез тях. Това разрешение е трайно установено в правната теория и съдебната практика.

Обстоятелството, че ищецът е посочил в исковата си молба, че имотите са ползвани от други ползватели, различни от собственика, по никакъв начин не променя факта, че последният владее имотите чрез ползвателите, поради което твърденията на ищеца са голословни.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди сторените разноски.

Ответницата Г. АС. Р. не е отговорила.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищцата е дъщеря на Г. Б. Г и внучка на Б. Г. И.. Последният е син на Г. И.

Г. и брат на Д. И. Г.а, П., Х., П. Т., В., Д., И. и Ц. /всички деца на Г. И. Г./.

Д. И. Г.а е съпруга на И. Н. И., който от своя страна е син на Н. И. Н.. Последният е имал четири деца:И., С., П. и Й., които са починали.

С. е оставила като наследник своята дъщеря Л., като по делото липсват данни дали същата е 4 жива.

Втората дъщеря на Н., П. е имала четири деца:М.а,Н.,С. и Р.. Доказателства дали М.а ,родена на ***.,С. –роденан на ***. са живи понастоящем ищцата не представя. Н. е починал през 1992г. и е оставил две деца:Е. и Л.. Р. е починала през 1994г. и е оставила две деца:Б. и Т.. Доказателства дали същите са живи липсват.

Й. е оставила един син С.,роденан на ***г.

И. Н. И. е починал през 1965г. и е оставил наследници по закон преживяла съпруга Д. Г. И. и двама синове М.,починал през 1969г. и Н., починал през 1991г. Данни кога са роденани синовете на И. Н. И. и дали същите са имали наследници по делото няма.

Ищцата не излага факти защо счита Г. АС. Р. за наследник на И. Г. И., брат на Д., починал на 08.02.1979г.

По делото не са ангажирани доказателства за реституираните на И. Н. И. имоти. Ищцата се позовава на решение №147А/30.01.19г. по заявление №6385/24.06.92г. на ОСЗ, което не е представено по делото.

По делото е представено заявление за ползване на земи /л.113 от делото/, в което Р. Ц. Г.

/дъщеря на П. и внучка на Н. И. М.ов/ е заявила желание да ползва възстановените наследниците на Н. И. М.ов зем.земи. позовава се на решение №47/20.10.92г. на ПК. В заявлението е посочила, че е подала заявление вх.№6385/24.06.92г. Реституционната преписка не се представя като доказателство.

На 15.06.16г. отв.Г. АС. Р. е призната за собственик по давностно владение и наследство на поземлени имоти №№ 003001, 016008,037023 /нот.акт №27 т.1 рег.№340,д.№22/19.01.16г. на нотариус Р.И., находящ се на л.86 от делто/.

На 23.02.16г. Г. АС. Р. е проденала горепосочените ниви на Д. ИВ. ИВ. за сумата от 21000лв.Сделката е обективирана в нот.акт №146 т.1 рег.№1129 д.129 на същия нотариус.