Определение № 2117 от 28.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2117 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500302 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена по пощата на 19.09.2025 г., на ищеца А. С. Г. срещу решение № 16212/28.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 54064/2023 г. на Софийски районен съд, 35 състав, в частта, с която на основание чл. 130 ГПК съдът прекратява производството по предявения от жалбоподателя срещу Е.М.А. и М.М.А. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че е собственик на 6/8 идеални части от недвижим имот идентификатор ***.

Жалбоподателят бланкетно поддържа, че бил неправилен изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяване на иск за установяване правото на собственост върху 6/8 идеални части от имота. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците поддържат, че жалбата била просрочена, а по същество – неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК – препис от решенето е връчен на ищеца на 12.09.2025 г., като е подадена по пощата на 19.09.2025 г., с което на основание чл. 62, ал. 2 ГПК срокът е спазен. Изхожда от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск по чл. 124 ГПК за собственост е недвижим имот с идентификатор ***, основан на твърдения за следните обстоятелства: 1/ ищецът придобил 4/8 идеални части по силата на договор за дарение, сключен с родителите си С.И Е.А.; 2/ 2/8 идеални части придобил по наследствено правоприемство от родителите ли; 3/ след смъртта на С.И Е.А. всеки ответник придобил по 1/8 идеална част от имота; 4/ от 2009 г /след смъртта на баща си/. ищецът упражнявал давностно владение и върху собствените на ответниците идеални части от имота, като с изтичане на 10 г. ги придобил тези по давност.

Ответниците, действащи чрез назначения особен представител, оспорват ищецът да е придобил наследените от тях 2/8 идеални части.

С решението съдът е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска установяване правото на собственост върху 6/8 идеални части, тъй като не било спорно. Съдържащото се в решението прекратително определение е правилно.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Интерес от положителен установителен иск е налице, когато съществуването на претендираното от ищеца право се оспорва от ответниците.

Наличието на такъв е абсолютна предпоставка за допустимостта му.

За да е допустим искът в частта, по която исковата молба е върната,, ищецът следва да твърди, че ответниците оспорват неговото право – в случая правото му на собственост върху тези 6/8 идеални части от имота, придобито по договор за дарение и наследство. Такива твърдения лисват, включително и в частта, частната жалба. Несъмнено, в случая спорно е единствено правото на собственост върху тези 2/8 идеални части от имота, които ищецът твърди да е придобил по силата на упражнявано от 2009 г. владение. Ето защо не е налице правен интерес от иск за установяване правото на собственост на ищеца върху придобитите по дарение и наследство 6/8 идеални части.

Искът в посочената част е недопустим и на основание чл. 130 ГПК в тази част исковата молба подлежи на връщане. Подадената срещу прекратителното определение, съдържащо се в съдебното решение, частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена по пощата на 19.09.2025 г., на ищеца А. С. Г. срещу решение № 16212/28.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 54064/2023 г. на Софийски районен съд, 2

35 състав, в обжалваната част.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис. Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3