Решение № 3141 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3141 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. И.ова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20251100108719 по описа за 2025 година

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - с искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, което е прекратено с влязло в сила постановление, поради липса на извършено престъпление, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2025г. до окончателното плащане.

ИЩЕЦЪТ - И. Д. Ш., ЕГН **********, чрез адвокат В. В. П. от САК, твърди, че на 17.12.2020 г., в сградата на ОД на МВР гр. Благоевград, му било предявено постановление от 02.12.2020 г. по досъдебно производство № 244 ЗМ - 107/2017 г. по описа на ОД МВР гр.

Благоевград, с което бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В началото на 2021 г. Окръжна прокуратура - Благоевград внесла в Окръжен съд - Благоевград обвинителен акт срещу ищеца за същото обвинение, по който било образувано НОХД № 256/2021 г. С присъда № 15 от 29.03.2023 г., постановена по НОХД № 256/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, ищецът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му било наложено условно наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца с изпитателен срок от 3 години, а също така бил уважен предявения срещу него граждански иск и бил осъден да плати на гражданския ищец сумата в размер на 2 254 897,44 лева. Ищецът обжалвал постановената по отношение на него присъда по НОХД № 256/2021 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и било образувано ВНОХД № 725/2023 г. по описа на Апелативен съд София. С Решение № 54 от 21.02.2024 г., постановено по ВНОХД № 725/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, обжалваната присъда на Окръжен съд - Благоевград по НОХД № 1

256/2021 г. било изцяло отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Било образувано ново НОХД № 220/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благевград, което след няколко проведени съдебни заседания било прекратено и делото било върнато на Окръжна прокуратура - Благоевград. С Постановление от 23.01.2025 г. по пр. пр. № 1974/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - Благоевград досъдебно производство № 107/2017 г. по описа на ОД МВР гр. Благоевград било прекратено по отношение на ищеца на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на извършено престъпление. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство влязло в сила по отношение на ищеца на 28.03.2025 г. Ищецът твърди, че вследствие на незаконните действия от страна на прокуратурата претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне на доброто му име и накърняване на достойнството и честта му. Ищецът заявява, че никога не е бил осъждан, бил инвалид със 100 % чужда помощ, но дори като инвалид до предявяване на обвинението водел спокоен и нормален живот. Никога не е извършвал престъпление и не е ощетявал когото и да било, включително държавата. Недоброто му здравословно състояние и инвалидността му винаги го правели уязвим, безпомощен и лесно манипулируем, от което винаги са се възползвали хората недобронамерени спрямо него. След предявяване на обвинението и най-вече по време на съдебното производство ищецът твърди, че бил потиснат и отчаян. Изпаднал в депресия и ограничил и без това малкото си контакти с близки и роднини. Бил много притеснен за изхода на делото - за това, че може да бъде лишен от свобода и да бъде осъден да плаща непосилни за него суми до края на дните си.

По-нататък заявява, че се явявал на всички, немалко на брой, съдебни заседания в Окръжен съд – Благоевград, като за всяко заседание пътувал от гр. София до гр. Благоевград и обратно, които пътувания били изключително тежки за него с оглед обстоятелството, че е неподвижен и в инвалидна количка. Отделно се налагало да ангажира и други хора за превоза и за пренасянето му от инвалидната количка в автомобила и обратно, което коствало много усилия и създавало допълнителни трудности. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба), произтичащи от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер по досъдебно производство № 244 ЗМ - 107/2017 г. по описа на ОД МВР гр. Благоевград, пр. пр. № 1974/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура Благоевград, което досъдебно производство е прекратено по отношение на него с влязло в сила постановление на Окръжна прокуратура - Благоевград от 23.01.2025 г. на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2025 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство по отношение на него до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от 2 прокурор от Софийска градска прокуратура, оспорва исковете изцяло, като неоснователни и недоказани. На първо място намира, че ищецът не е представил надлежни и категорични доказателства, които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство. Заявява, че по отношение на ищеца Ш. в нито един момент в хода на наказателното производство не е била изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, също така няма данни по отношение на ищеца изобщо да е била взета мярка за неотклонение, отделно от горното и в същото време не са наложени каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда, което практически не е създало сериозни затруднения и ограничения в обичайния начин на живот на обвиняемото/подсъдимото лице. Видно от материалите по конкретния казус, времетраенето на наказателното обвинение на досъдебната фаза на процеса - до внасяне на обвинителен акт в съда, е било в рамките на кратък и разумен срок, като последвалото забавяне се е получило на съдебна фаза, при разглеждането на делото на две съдебни инстанции, а Прокуратурата не следва да отговаря за продължителността на наказателния процес.

Намира, че липсват доказателства ответникът ПРБ със своето процесуално поведение да е станал причина за неоправдано отлагане или забавяне на разглеждането на делото пред съда.

Счита, че ако са налице претърпени вреди от ищцовата страна във визирания период, то те не са единствено и само в резултат на действия/актове на Прокуратурата на Република България. Намира за недоказани твърденията в исковата молба относно това, че повдигнатото обвинение и воденото разследване срещу И. Д. Ш., са причинили на същия значителни неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му и злепоставяне на доброто му име в обществото; изпитване на потиснатост, отчаяние, силно безпокойство и чувство за несигурност; изпадане в депресивни и стресови състояния; ограничаване и влошаване на контактите му с близки и роднини; трудности при придвижването му и пътуванията за съдебни заседания, предвид влошеното му здравословно състояние и налична инвалидност. Твърди, че не е доказана в достатъчна степен и причинноследствената връзка между заявените вреди и повдигнатото спрямо ищеца обвинение по процесното наказателно производство. Счита претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева за изключително и необосновано завишено и несъответстващо нито на принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи, нито на социално-икономическата ситуация в страната. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът, след като обсъди направените дово/ди и прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

От приетите по делото писмени доказателства - представени с исковата молба, както и представляващи част от материалите по приложеното по делото наказателно производство, се установява изложените и посочени в исковата молба обстоятелства, свързани с воденото и прекратено нак.производство срещу ищеца.

3

По делото са изслушани показанията на св.С.Г. Ш.а, майка на ищеца. Показанията са необходими с оглед установяване на претърпените неимуществени вреди и от тях съдът приема, че ищецът тежко преживял воденото срещу него наказат. преследване.

Доказателства за други факти от значение по делото не са събирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.

Искът срещу Прокуратурата с правно основание чл.2, ал.1,т.3, пр.1 от ЗОДОВ е основателен.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Не се спори, че наказателното производство срещу ищеца е започнало на 17.12.2020 г. и е приключило окончателно с влизането в сила на постановлението за прекратяване 28.03.2025 г., датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство по отношение наищеца.

С оглед изложеното следва да се приеме, че в случая се касае до “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, тъй като спрямо ищеца воденото срещу него в течение на пет години наказателно преследване е било прекратено. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ на увреденото лице се дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Настоящият състав приема, че събраните доказателства установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди – от свидетелските показания се установява, че в резултат на наказателното преследване ищецът станал нервен, тревожел се, страхувал се, че ще го осъдят. При тези данни се налага извода, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е търпял негативни последици в емоционален, личностен и социален аспект. При всички случаи честта и достойнството на всяко лице, което е предмет на наказателно преследване в някаква степен се явява засегнато. В практиката на ВКС е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).

Възраженията на ответника срещу размера на претенцията са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – 4 общото икономическо състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът тежко преживял воденото срещу него наказателно производство, което е продължилото около 5 години,. Наказателното производство срещу него е приключило в един сравнително нормален срок с оглед тежестта на повдигнатото обвиние. Съвкупната преценка на тези обстоятелства, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 2556.46 евро (5 000лв.), в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като неоснователен.