Определение № 537 от 10.08.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. София, 09.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20221800500321 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба на „Б. – 2“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв. Е.К. срещу Определение № 6/ 30.03.2022г. на съдия по вписванията при РС – гр. С., с което е отказано частично заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № № 155, том IA, рег. № 2366, дело 144/2012г.

Твърди се, че отказът на съдията по вписванията да извърши частичното заличаване на ипотеката е незаконосъоразен поради неправилност на изводите на съдията относно предмета на цесията между „С.Г. Г.“ ООД и „Б. – 2“ ЕООД. В жалбата се сочи, че не са прехвърляни вземания, произтичащи от договорни ипотеки, противно на констатациите в обжалвания акт, а е прехвърляно вземане по един конкретен договор за кредит, който, от своя страна, е бил обезпечен с две договорни ипотеки. Изтъква се, че съдията по вписванията е превишила компетентността си, като се е произнесла и по материалноправните предпоставки на акта, вместо да извърши единствено преценка, дали актът подлежи на вписване, дали е в надлежната форма и с нужното съдържание, както и дали са налице нередовности в самата молба за заличаване. Оспорена е и правилността на мотивите, с които се аргументира, че не съществува възможност договорната ипотека да бъде частично заличена по молба на лице, различно от кредитора, тъй като не отговарят на фактическата обстановка, а именно, че лицето – заявител е ипотекарен кредитор. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и за разпореждане за извършване на исканото частично заличаване на ипотеката върху посочените в заявлението имоти.

С оглед удостоверената дата на връчване (04.04.2022г.), отбелязана лично от адв. К. върху съобщението за постановеното определение, съдът намира, че жалба вх. № 2237/06.04.2022г. в Софийски окръжен съд е подадена в срок. Освен това тя изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени фактите по делото и взе предвид становището на 1 жалбоподателя, намира следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 751/30.03.2022г., подадено в Служба по вписванията – гр. С. от „Б. – 2“ ЕООД чрез адв. Е.К., е поискано частично заличаване на договорна ипотека, наложена върху поземлени имоти с идентификатори *** и ***, както и върху построените във втория от тях сгради с идентификатори *** и ***, намиращи се в с. Д., общ. С.. Представена е нотариално заверена молба – съгласие от 28.03.2022г., изходяща от „Б. – 2“ ЕООД, с, която на основание чл. 179 от ЗЗД, дружеството е дало съгласието си за частичното заличаване на ипотеката, учредена с НА № 155, том IA, рег. № 2366, дело 144/2012г., върху цитираните в заявлението имоти, за сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева).

От представения нотариален акт може да се направи извод, че в полза на кредитора „М.Ю.“ АД е учредена ипотека за обезпечаване на вземането му, възникнало въз основа на предоставен договор за кредит „Бизнес алтернатива“ № 311 – 33 от 25.02.2008г. на „Л.И. 1“ ЕООД и негови съдлъжници. Съгласно т. 3.1 и т. 3.4 от акта, ипотеката попада върху имоти, собственост на дружеството -кредитополучател, сред които са имотите, предмет на настоящото искане - ПИ *** и ПИ ***, ведно със сгради с идентификатор *** и ***.

В резултат на извършеното междувременно вливане на „М.Ю.“ АД в „ПИБ“ АД и по силата на настъпилото универсално правоприемство, което обстоятелство е служебно известно на съда, банката е станала титуляр на вземанията по договора за кредит „Бизнес алтернатива“ № 311 – 33 и на свързаните с тях обезпечения. През 2018г. „ПИБ“ АД се разпоредило с тези свои вземания, като ги цедирало на „С.Г. Г.“ ООД. Прехвърлянето на вземането заедно с всичките му обезпечения се доказва от представения Договор за прехвърляне на пакет от вземания от 07.12.2018г., неразделна част от който е и Приложение № 30, в което са индивидуализирани предметът на вземането и цената му. Установява се също, че вземането е прехвърлено заедно с всички обезпечения съгласно чл. 2.1 от Общите условия на договора.

Последната разпоредителна сделка, легитимираща заявителя в настоящото производство като кредитор на вземането, обезпечено с ипотеката, чието частично заличаване се иска, се доказва с договор от 07.06.2019г., с който „С.Г. Г.“ ООД на свой ред прехвърля на „Б. - 2 ЕООД“ вземането, което по-рано е придобило от „ПИБ“ АД, с всички негови обезпечения.

При тези данни, съдията по вписванията при РС – С. е постановила обжалваното определение, с което е отказала частичното заличаване на ипотеката. Изложила е мотиви, че молбата – съгласие не е подадена от кредитор по ипотеката или от негов правоприемник, както и че в нея се цитира договор за цесия вх. № 1152/30.05.2019г., дв.вх.рег. № 144, том 1, акт 31/2019г., с който „П.И.Б.“ АД е прехвърлила цялото си вземане на „С.Г.

Г.“ООД и който не е относим към договорната ипотека от 2012г., тъй като с него било прехвърлено вземането по договорна ипотека от 2008г., а не това по договорната ипотека от 2012г. Заявила е, че липсва връзка на обусловеност между правата, обективирани в представените от молителя актове и обосноваващи неговия интерес, и направеното от него искане.

На следващо място е посочила, че липсват доказателства за правоприемство между „М.Ю.“ АД и „Б. – 2“ ЕООД, както и че извършеното 2 вписване на договора от 07.06.2019г. не може да санира липсата на прехвърляне на вземането от страна на кредитора по ипотеката. Изтъкнала е, че с Приложение № 30 банката е прехвърлила вземания по договора за кредит, обезпечени с договора за ипотека от 2008г., но не и с договора за ипотека от 2012г. Заявила е, че счита направеното вписване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.06.2019г. за недействително.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно Правилника за вписванията, право да иска заличаване на вписаната ипотека има всяко заинтересовано лице, като за уважаването на искането е необходимо да бъде предоставено нотариално заверено съгласие на кредитора. В този случай съдията по вписванията е длъжен да извърши формална проверка в рамките на своите правомощия, изчерпателно регламентирани по обхват в т. 6 на ТР № 7/ 25.04.2013г. по т.д. 7/2012г. ВКС, и да прецени, дали от представените по делото доказателства може да се направи извод за идентичност между лицето, което се легитимира като кредитор в нотариално завереното съгласие, и лицето, за което от представените по преписката доказателства може да се констатира такова материалноправно качество.

В конкретния случай съдията по вписванията е била сезирана с искане за частично заличаване на вписана ипотека от лице, което се представя за приобретател на вземането, обезпечено с вписаната ипотека. Качеството си на кредитор заявителят доказва с подробно разгледаните вече актове, обективиращи извършените прехвърлителни сделки. Настоящата инстанция счита, че от изследването на всеки от елементите на представените договори безпротиворечиво се установява, че обект на всички тези сделки е непогасената част от вземането по сключения договор за кредит „Бизнес алтернатива“ № 311 – 33 от 25.02.2008г., ведно с всички негови обезпечения.

Така, първо „ПИБ“ АД като универсален правоприемник на „М.Ю.“ АД на основание чл. 263, б. „и“ ТЗ е придобило цялото имущество на „МКБ“ АД, включително процесното обезпечено вземане. Впоследствие, като негов титуляр, „ПИБ“ се разпорежда със същото вземане, като го прехвърля на „С.Г. Г.“ ООД, което обстоятелство е обективирано в договора за цесия от 07.12.2018г. Договорът, с който „ПИБ“ АД цедира процесното вземане на „С.Г. Г.“ ООД, има за предмет прехвърлянето на множество вземания, едно от които се явява вече посоченото и съответно индивидуализирано в Приложение № 30 от договора. Поради това в Общите условия на договора са уговорени единно клаузите, при действието на които ще бъде извършено цедирането на всички вземания, обхванати от него. Така, в чл. 2.1 от договора е предвидено, че всяко вземане ще бъде прехвърлено с всички негови обезпечения, като клаузата не се отклонява от диспозитивния режим на чл.

99, ал. 2 от ЗЗД. Именно поради наличието на тази уговорка не следва да се тълкуват в обратен смисъл клаузата на т. 3 от Приложение № 30, тъй като посоченият в нея ипотечен акт от 2008г., с оглед текстовото оформление, няма за цел да дерогира общото правило и изричната уговорка за прехвърляне на вземането ведно с всички привилегии и обезпечения, а по- скоро се опитва да постигне изброяване на обезпеченията на съответното вземане, макар и да не е извършено по изчерпателен начин. В този смисъл, при наличие на изричната клауза по т. 9 от Приложение № 30, която урежда режима на обезпечителните права, няма никакво основание да се счита, че правата по ипотеката от 2012г. не са прехвърлени на „С.Г. Г.“ ООД. Такова тълкуване не 3 следва нито от обективираната в договора воля на страните, нито от изразената от тях в Приложение № 30 към него.

След като придобива качеството на цесионер на вземането по договора за кредит, ведно с всичките му обезпечения, „С.Г. Г.“ ООД на свой ред прехвърля същото вземане, възникнало от същия Договор за кредит, ведно с всички обезпечителни права, на „Б. – 2“ ЕООД - заявител в производството пред съдията по вписванията.

От проследяването на всяка от сделките в последователността на извършването им се налага изводът, че, с изключение на настъпилото универсално правоприемство между „МКБ“ АД и „ПИБ“ АД, предмет на всички други разпореждания е прехвърляне на вземането по Договора за банков кредит № 311 – 33, което е преминало през патримониума на всеки от междинните приобретатели. Така по отношение на страните и съдържанието на всяка от сделките може да се направи извод за непрекъснатост на веригата от правоприемници, която започва с „МКБ“ АД и завършва с „Б. – 2“ ЕООД.

С оглед гореизложеното, не следва да се споделят мотивите на съдията по вписванията, че липсват доказателства за правоприемството между „МКБ“ АД и „Б. – 2“ ЕООД. Действително, пряко правоприемство между двете дружества липсва, но, при проследяване на поредността на сделките и като се изследва съдържанието на всяко от правоотношенията, се налага изводът, че „Б. – 2“ ЕООД е последващ приобретател и настоящ титуляр на вземане, първоначално възникнало в полза на „МКБ“ АД, а, доколкото ипотечното право е следвало съдбата на обезпеченото вземане в хода на всички разпореждания, качеството ипотекарен кредитор на процесното вземане е придобито и понастоящем се притежава от „Б. – 2“ ЕООД.

За пълнота следва да бъде подчертано, че вън от правомощията на съдията по вписванията е произнасянето по валидността на вече вписани актове, тъй като те подлежат на атакуване единствено по исков ред и обвързват с последиците си до заличаването им.

Поради изложените съображения за установеното наличие на качеството ипотекарен кредитор на лицето – заявител, и с оглед редовността на представеното съгласие за частично заличаване на ипотеката върху посочените имоти, настоящият съдебен състав намира, че Определение № 6/30.03.2022г. на съдията по вписванията при РС – С. е неправилно и следва да бъде отменено, като се разпореди да бъде извършено исканото заличаване.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6/30.03.2022г. на съдия по вписванията при РС – гр. С., с което е отказано частично заличаване за сумата 3000 лв. на ипотека, учредена с н.а. № 155, том IA, рег. № 2366, дело 144/2012., върху имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС – С. с указание да разпореди вписване на частичното заличаване на ипотека, учредена с н.а. № 155, том I A , рег. № 2366, дело 144/2012. върху имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***. за сумата от 30 000лв.

Разпечатката съдържа 34 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba1abca4-1649-48aa-bf9a-75a7316530ec