Решение № 1103 от 22.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1103 гр. Русе, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520102859 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ******************, чрез Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40–46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.

С исковата молба първоначално са били предявени обективно съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на гаранция № 4557708 от 05.08.2022 г. е нищожен и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 145,20 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по посочения договор, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане.

С Определение от 20.03.2025 г. съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустим предявения установителен иск и е прекратил производството по делото в тази част.

Прието е, че с влязло в сила Решение № 7 от 04.01.2024 г., постановено по гр. д.

№ 2153/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, договорът за предоставяне на поръчителство, респективно гаранция, № 4557708 от 05.08.2022 г., сключен между същите страни, вече е прогласен за нищожен. Поради забраната на чл. 299 ГПК 1 разрешеният с влязло в сила съдебно решение спор не може да бъде пререшаван.

Със същото определение съдът е приел като писмено доказателство Решение № 7 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 2153/2023 г. по описа на Районен съд – Русе и е оставил без уважение искането на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

След частичното прекратяване на производството предмет на разглеждане е останал единствено осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 145,20 лв., ведно със законната лихва.

Ищцата твърди, че на 05.08.2022 г. е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4557708, по силата на който е получила заем в размер на 800 лв. На същата дата между нея и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4557708, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължило да обезпечи пред заемодателя изпълнението на задълженията на ищцата по договора за заем.

Срещу предоставянето на гаранцията ищцата поела задължение да заплати на ответника възнаграждение в общ размер на 239,40 лв., разсрочено за заплащане заедно с погасителните вноски по договора за заем.

Съгласно постигнатите договорености „Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено от ответника да събира дължимите по договора за гаранция суми. В изпълнение на това задължение ищцата заплатила сумата 145,20 лв., която била получена за ответното дружество.

С Решение № 7 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 2153/2023 г. по описа на Районен съд – Русе договорът за предоставяне на гаранция № 4557708 от 05.08.2022 г. бил прогласен за нищожен.

Поради установената нищожност ищцата поддържа, че ответникът е получил сумата 145,20 лв. при начална липса на правно основание и дължи нейното връщане по реда на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищцата моли искът да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати сумата 145,20 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал писмен отговор, с който не оспорва, че с Решение № 7 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 2153/2023 г. по описа на Районен съд – Русе договорът за поръчителство № 4557708 е прогласен за нищожен. Ответникът не оспорва и обстоятелството, че ищцата е заплатила по договора сумата 145,20 лв. като възнаграждение за предоставената гаранция. Изрично признава, че дължи връщането на претендираната сума, и заявява, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по 2 чл. 237 ГПК. Ответникът обаче възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищцата. Твърди, че преди подаването на исковата молба не е получил покана за доброволно възстановяване на платеното възнаграждение. Поради това счита, че не е дал повод за образуване на делото и че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като се позовава на ниската фактическа и правна сложност на делото, признанието на иска и практиката на Съда на Европейския съюз относно минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В молба с вх. № 12470 от 14.04.2025 г. процесуалният представител на ищцата е заявил, че поради служебна ангажираност няма да участва в насроченото съдебно заседание, не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие и поддържа исковата молба. Направено е изрично искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. По отношение на разноските ищцата поддържа, че ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като след постановяването на влязлото в сила решение, с което договорът е прогласен за нищожен, не е предложил доброволно да възстанови получената сума.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори, че на 05.08.2022г. ищцата сключила договор за паричен заем № 4557708 с „Изи Асет Мениджмънт” АД, по силата на който втория предоставил на първата паричен заем в размер на 800.00 лева, а тя следвало да погасява същия чрез заплащане на погасителни месечни вноски.

Липсва спор и че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ищцата и ответното дружество, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4557708, по силата на който “Файненшъл България” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт” АД задълженията на Г. Д.. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателката.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 239.40 лева, което било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което пък от своя страна съгласно договора, е упълномощено от “Файненшъл България” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл.3, ал.1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя “Файненшъл България” ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт” АД единствено е овластено да приеме плащането 3

/фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя/.

Безспорно е, че ищцата е платила възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 145.20 лева на „Изи Асет Мениджмънт” АД, които след това се били предадени на поръчителя “Файненшъл България” ЕООД.

С влязло в сила съдебно решение № 7/04.01.2024г. по гр.дело № 2153/2023г. по описа на РРС, е бил прогласен за нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 4557708, сключен на 05.08.2022г. между Г. Д. Д. и “Файненшъл България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център”, ет.2, офис.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, като ответникът не е възстановил на ищцата получената сума от 145,20 лв.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е процесуално допустим.

Ищцата твърди, че е извършила плащане в полза на ответника въз основа на договор, който впоследствие е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение.

Налице са правен интерес от предявяване на осъдителния иск и надлежна процесуална легитимация на страните.

Правният спор относно нищожността на договора е разрешен с влязло в сила Решение № 7 от 04.01.2024 г. по гр. д. № 2153/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

Със силата на пресъдено нещо между страните е установено, че договорът за предоставяне на гаранция № 4557708 от 05.08.2022 г. е нищожен.

Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, съдът може по искане на ищеца да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието.

Съгласно чл. 237, ал. 3 ГПК съдът не постановява решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или когато се отнася до право, с което страната не може да се разпорежда.

В настоящия случай ответникът е направил ясно, безусловно и пълно признание на предявения осъдителен иск. Признанието обхваща както получаването на сумата 145,20 лв., така и задължението за нейното връщане.

Ищцата изрично е поискала постановяване на решение при признание на иска.

Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и се отнася до имуществено право, с което страните могат свободно да се разпореждат. Следователно са изпълнени всички предпоставки за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

При решение, постановено въз основа на признание на иска, съгласно чл. 237, 4 ал. 2 ГПК е достатъчно в мотивите да се посочи, че решението се основава на признанието.

Независимо от това съдът намира за необходимо да отбележи, че признанието съответства и на установеното от представените доказателства. Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Нищожният договор не поражда целените от страните правни последици.

Нищожността съществува от момента на сключването на договора, поради което даденото в изпълнение на нищожния договор е дадено при начална липса на правно основание.

В тежест на ищцата е да докаже извършеното плащане, а в тежест на ответника – наличието на валидно правно основание за получаване или задържане на сумата, както и евентуалното връщане. В случая извършването на плащането, размерът на сумата, получаването от ответника и нищожността на договора не са спорни.

Ответникът не твърди и не доказва да е възстановил сумата.

Ето защо искът за заплащане на сумата 145,20 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Ищцата претендира законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане.

Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание не е обвързано с определен срок за изпълнение. Съгласно общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора.

Когато преди предявяване на иска не е отправена отделна извънсъдебна покана, връчването на препис от исковата молба има характер на покана за изпълнение. В настоящия случай обаче ответникът не е оспорил претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а е признал изцяло предявения осъдителен иск.

Поради направеното пълно признание и предвид заявения петитум ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата 145,20 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По разноските:

Основният спорен въпрос между страните е относно отговорността за разноските.

Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК и твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като преди подаването на исковата молба не му е отправена покана за доброволно възстановяване на сумата. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За приложението на тази разпоредба е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод 5 за предявяване на иска и ответникът да е признал иска. Втората предпоставка е изпълнена, тъй като ответникът е признал изцяло предявения осъдителен иск още с отговора на исковата молба. Не е изпълнена обаче първата предпоставка.