Решение № 4560 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4560 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20251100501068 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Рила-комерс“ ООД чрез управителя си Г.С.К., ответник в първоинстанционното производство, срещу решение № 17100 от 21.09.2024 г. по гр. дело № 3414/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31-ви състав, с което на основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД „Рила-комерс“ ООД, ЕИК 831645042, е осъдено да заплати на Е. Н. Б., ЕГН **********, сумата от 8078,22 лева, която е сбор от сумата от 7745,10 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от месец юли 2023 г. до месец декември 2023 г., и сумата от 333, 12 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.01.2024 г. до 08.01.2024 г., за ползването на недвижим имот, втори етаж от сграда „Дом 1“, находящ се в гр.

София, бул. „Македония“ № 18, съгласно договор за наем от 25.07.2019 г., заедно със законната лихва от 18.01.2024 г. до окончателното плащане, а на основание чл. 92 ЗЗД е осъдено да заплати сумата от 1660,03 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 11.07.2023 г. до 08.01.2024 г. върху незаплатени месечни наемни вноски за периода от месец юли 2023 г. до месец декември 2023 г.

В жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на решението. Решението било недопустимо, тъй като с предявяването на иск, по който било образувано гр. дело 24902/2024 г. по описа на СРС, 49 състав, ищецът бил направил отказ от иска, по който е постановено обжалваното 1 решение. СРС приел погрешно, че бил сезиран от Е. Б. в качеството на търговец и физическо лице. Искането към СГС е решението да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Е. Н. Б. чрез адв. М., е подал отговор срещу въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност.

Ищецът не бил направил отказ от иска. Той бил регистриран като едноличен търговец и в това си качество издавал данъчни фактури съгласно чл. 113 ЗДДС за месечната наемна цена. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.

272 ГПК, препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред СГС не са ангажирани нови доказателства.

По възраженията в жалбата въззивният съд прие следното:

Страните не спорят, и по делото се установява, че на 25.07.2019 г. те са сключили договор за наем за ползването на имот, представляващ втори етаж от сграда „Дом 1“, находящ се в гр. София, бул. „Македония“ № 18, заедно с ползването на едно външно паркомясто. Срокът на договора бил за две години, считано от 01.08.2019 г. Няма спор между страните, че след изтичането на този срок, наемателят продължил да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Ето защо, следва да се приложи правилото на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, съгласно което договорът продължава своето действие и се счита за продължен за неопределен срок. На 08.12.2023 г. ответникът получил от ищеца предизвестие за прекратяване на договора за наем, считано от 08.01.2024 г. Договорената наемна цена била 550 евро с ДДС или 1290,85 лева. Ищецът твърди, че за периода от 01.07.2023 г. до 08.01.2024 г. ответникът не му бил заплатил дължимия наем в общ размер на 8078,22 лева.

2

В хода на процеса въззивникът не е заявил релевантни към предмета на делото правоизключващи, правопроменящи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения, които могат да бъдат основание за отхвърляне на исковата претенция. Няма твърдения от негова страна, че той не е ползвал имота или че наемодателят по някакъв начин е възпрепятствал ползването му.

Не се твърди, че претендираната наемна цена е платена. По делото няма приобщени доказателства, които да подлежат на обсъждане в тази насока.

Възражението в жалбата, че предявявайки владелчески иск, по който било образувано гр. дело № 24902/2024 г. по описа на СРС, 49 състав, ищецът бил направил отказ от иска, е неоснователно. Отказът от иска е процесуално право на ищеца и се заявява само до съда, разглеждащ конкретното дело, с изрично волеизявление по реда на чл. 233 ГПК. Тезата на ответника, че за такова изявление могат да се приемат извършени действия по друго съдебно дело, не намира законова опора.

Другото оплакване на въззивника е, че ищецът му бил издавал данъчни фактури в качеството му на едноличен търговец, също е неоснователно.

Едноличният търговец не е отделен правен субект, различен от физическото лице, което го регистрира. Обстоятелството, дали наемодателят въобще издава на наемателя счетоводни документи, не дерогира задължението на последния да изпълнява задължението си по договора за наем като заплаща наемната ц е н а . Следва да се има предвид, че когато физическо лице, което е регистрирано като едноличен търговец, има задължение да издава фактури по чл. 113 ЗДДС, то посочва във фактурата именно кодът по чл. 94, ал. 2 ЗДДС.

Ето защо, не е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, в който смисъл следва да се разгледа това възражение на ответника.

Срещу решението по иска по чл. 92 ЗЗД въззивникът не е направил никакви възражения и въззивният съд няма основание да обсъжда неговата правилност.

В жалбата не са направени други оплаквания срещу обжалваното решение, поради което предметът на въззивната проверка е изчерпан.

В обобщение, по въведените в жалбата възражения СГС намери обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на спора пред СГС право на разноски има въззиваемият. В производството пред СГС той е представляван от адв. Х. М.. Представен е договор за правна защита от 08.01.2025 г., от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е заплатено изцяло и в брой при подписване на договора, поради което тази сума следва да бъде възложена на въззивника.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17100 от 21.09.2024 г. по гр. дело № 3414/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31-ви състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Рила-комерс“ ООД, ЕИК 831645042, да заплати на Е. Н. Б., ЕГН **********, сумата от 1000 лева, представляваща разноски по въззивно гр. дело № 1068/2025 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от същото.

На страните да се връчи препис от решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4