Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 621 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1531/2026
Вид
Решение № 621
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
Мими Фурнаджиева, Борис Димитров Илиев, Велислав Павков

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл.354В, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78А · Наказателен кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002101531 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез Марин Дишлянов- прокурор в Апелативна прокуратураСофия, против Решение №181 от 29.10.2025г. по в.гр.дело №359/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение №12 от 13.01.2025г., постановено по гр.д.№599 по описа за 2023 г. на Окръжен съд- Стара Загора, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ на М. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, кв.“Три чучура- север“, бл.79, сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от неоснователно повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което е привлечен като обвиняем с постановление от 01.01.2017 г. по ДП №8245зм-1161/2016 г. на Второ РУ- Стара Загора, по което обвинение е бил оправдан с присъда по НОХД №2068/2017 г. по описа на РС-Стара Загора, потвърдена с окончателно Решение №138/20.11.2018г. по ВНОХД№1206/2018 г. на ОС- Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2020г. до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК.

1

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. Т. И., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Л. Б., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

С определение №2934 от 03.06.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, за да бъде извършена проверка за съответствието му с Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд, т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2000г., както и с формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи по въпросите: 1. При определяне на основанията и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди? 2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правните въпроси, по който е било допуснато касационното обжалване:

Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от

Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение №146 от 07.10.2020г. на ВКС по гр. д. 4129/2019г., четвърто г.о.; Решение№ 253 от 27.10.2016г. на ВКС по гр.д.№457/2016г., четвърто г.о.; Решение №145 от 27.09.2022г. на ВКС по гр.д. № 3365/2021г., четвърто г.о.; Решение № 179 от 09.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 4551/2017г., трето г.о. и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 2 неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова- трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и общественоикономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

Съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело.

По касационната жалба:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 31.12.2016г. срещу ищеца М. Т. И. е било образувано наказателно производство за това, че на същата дата в гр. Стара Загора е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества- канабис и метамфетамин- престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. На същата дата му е извършен обиск и изземване на намиращи се у него вещи, които действия са били одобрени от съда с определение от 01.01.2017г. по ЧНД №1/2017г. на РС- Стара Загора. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.01.2017г. той е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 31.12.2016г. е държал високорискови наркотични вещества- метамфетамин с нетно тегло 10,6363 грама на стойност 265,91 лева, и канабис с нетно тегло 0,3721 грама на стойност 2,23 лева. С постановление от 01.01.2017 г. на прокурор от РП-Стара Загора той е задържан за 72 часа, като на същата дата е бил разпитан в качеството на обвиняем. С определение №9/04.01.2017г. по ЧНД №49/2017 г. на РС- Стара Загора му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Към момента на привличането на ищеца в качеството на обвиняем той е бил осъждан три пъти- с влязла в сила на 27.11.2006г. присъда за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което той е бил реабилитиран по право; с влязло в сила на 02.07.2014г. решение е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.354А, ал.5 от НК; с влязла в сила на 15.04.2016г. присъда за престъпление по чл.354В, ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 6 м., чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 4 години, като деянието му от 31.12.2016 г. е било извършено в изпитателния срок на това предходно условно осъждане. Паралелно с процесното наказателно производство, по отношение на ищеца е водено и друго наказателно 3 производство, по което с влязло в сила споразумение от 30.01.2017 г. по НОХД №145/2017 г. на РС- Велико Търново е бил признат за виновен за извършено в периода от 01.04.2015г. до 17.11.2015г. престъпление по чл.354В, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание 1 г. и 6 м. „лишаване от свобода“, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и за извършено престъпление по чл.354А, ал.3, предл.2, т.1 и пр.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На 03.04.2017г., 28.04.2017г. и 21.06.2017г. са били извършени нови привличания на ищеца в качеството на обвиняем по процесното наказателно производство с коригирано обвинение. На 12.07.2017 г. срещу ищеца е внесен в съда обвинителен акт с обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за това, че на 31.12.2016 г. е държал високорискови вещества– амфетамин 12,143 гр. на стойност 366,60 лв. и канабис 0,3721 гр. на стойност 2,23 лева. По обвинителния акт е образувано НОХД №2068/2017 г. на РС- Стара Загора. По същото са проведени 7 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично и не е ставал причина за отлагане на делото, като с Присъда №89 от 07.06.2018г. ищецът е бил оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, и по обвинението да е държал високорисково наркотично вещество- 12,143 грама амфетамин на стойност 366,60 лв., като е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 от НК за това, че е държал високорисково наркотично вещество- канабис с тегло 0,3721 грама на стойност 2,23 лева, което е „маловажен случай“, за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с по-лека мярка„подписка“, като е разпоредено незабавното освобождаване на ищеца. Така постановената присъда е протестирана от прокуратурата досежно квалификацията „маловажен случай“ и е обжалвана от подсъдимия по отношение на осъждането му за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК. По жалбата и протеста е образувано ВНОХД №1206/2018 г. на ОС- Стара Загора.

По същото е проведено едно открито съдебно заседание на 31.10.2018г., на което ищецът се е явил лично и с адвокат. С окончателно Решение №138/20.11.2018 г. присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена.

По делото е било прието заключение на съдебно- психиатрична експертиза, от което се установява, че ищецът още преди задържането му на 01.01.2017 г. е страдал от „разстройство вследствие употреба на алкохол. синдром на алкохолна зависимост“ (с код по МКБ-10 F 10.2). Вследствие установената дългогодишна алкохолна злоупотреба (от ученическа възраст) още преди задържането му са били настъпили изменения на характера мунравствено-етично снижаване, отслабване на волята и срив в социалното функциониране /не е бил трудово ангажиран, често имал конфликти с родителите си, бил изгонен от дома им/. По време на задържането му под стража не се установява налична абстинентна симптоматика, припадъци или делир. Тъй като ищецът е бил в „защитена среда“ (т.е. не е имал достъп до 4 алкохол), това е спомогнало за овладяване на синдрома на алкохолна зависимост. Не са констатирани промени в психичното състояние, които да налагат консултация с психиатър или лечение в специализирано лечебно заведение. Ищецът в този период е посещавал многократно медицински център по собствено желание, при което са установени невротични оплаквания с безсъние, за които са назначени медикаменти– Стрезам, Невролакс. От медицинските прегледи няма данни за значими физически и психични увреждания. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че заболяването „разстройство вследствие употреба на алкохол“ се проявява с психична симптоматика – т.нар.