Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2081 от 12.05.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16604/2023
Вид
Решение № 2081
Подписан
12.05.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2081 гр. Пловдив, 12.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330116604 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Д. И., ЕГН **********, против ОУ „Пенчо Славейков“ ЕАД, БУЛСТАТ 000453157, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, сумата в общ размер от 2700 лева, представляваща разноски за адвокатски възнаграждения, за които е издаден изпълнителен лист от 19.06.2017 г. по гр.д. № 15028/2014 г. на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2017 г., издаден в полза на ответника по гр. д. № 15028/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу него е образувано изп.дело № ********* по описа на **** П.И., с рег. № ** в К**** , район на действие ОС – Пловдив.

Твърди, че по посочено изп. дело, получил на 15.11.2017 г. ПДИ изх. № *********/18.10.2017 г., че следва да заплати процесната сума в размер на общо 2700 лева – присъдени разноски, както и сумата от 586.57 лева с ДДС – такси по Тарифата към З****, дължими към 18.10.2017 г.

Излага съображения, че не дължи претендираните по изп. дело суми, тъй като същите са погасени по давност.

В тази връзка навежда доводи, че последното валидно извършено изпълнително действие е опис на движими вещи, осъществен на 06.12.2017 г., след което не били извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което делото било прекратено на това основание. Счита, че делото е прекратено на 06.12.2019 г. по силата на закона, като всички действия, след тази дата, извършени по изп. дело, са лишени от правно основание.

С оглед на изложеното, ищецът предявява настоящата искова молба, с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 2700 лева, представляваща разноски за адвокатски възнаграждения, за които е издаден изпълнителен лист от 19.06.2017 г. по гр.д. № 15028/2014 г. на Районен съд – 1

Пловдив, както и сумата от 586.57 лева – такси по Тарифата към З****, съгласно ПДИ изх.

№ *********/18.10.2017 г. по изп.д. № ********* по описа на **** П.И., с рег. № ** в К****, с район на действие – ОС - Пловдив.

С влязло в законна сила Определение № 13785/05.12.2023 г., постановено по настоящото дело, е върната исковата молба, в частта, с която е предявен от Н. Д. И., против ОУ „Пенчо Славейков“ ЕАД, ЕИК 000453157, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 586.57 лева – такси по Тарифата към З****, дължими към 18.10.2017 г., съгласно ПДИ изх. № *********/18.10.2017 г. по изп.д. № ********* по описа на **** П.И., с рег. № ** в К****, с район на действие – ОС – Пловдив, и в тази част производството по делото е прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Обединено училище „Пенчо Славейков“ – *********, със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че от момента на образуване на изп.дело при **** П.И., от първото валидно действие през 2017 г. до настоящия момент, няма период по – дълъг от 5 години, през който да не са извършвани валидни изпълнителни действия. Навежда доводи, че това обстоятелство се признава и от ищеца, доколкото твърди, че през 2021 г. по молба на взискателя е наложен запор на банкова сметка в ЦКБ АД на 24.09.2021 г., по която ищецът е получавал трудовото си възнаграждение и съответно са превеждани суми в полза на ответника.

Възразява, че не е настъпила твърдяната от ищеца погасителна давност, нито перемпция, като последната няма отношение в настоящото производство.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че на 19.06.2017 г., по гр.д. № 15028/2014 г. по описа на ПРС, в полза на ОУ „Пенчо Славейков“ е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата в общ размер от 2700 лева – представляваща разноски, а именно: сумата от 800 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, сумата от 950 лева – разноски за въззивното производство и сумата от 950 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № ****/***** г. по описа на **** П.И., с рег. № ** на К****, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжника по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото 2 право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предявяване на иска.

С оглед характера на вземанията за дължими суми за разноски, след влязло в законна сила съдебно решение и разпоредбите на чл. 110, чл. 111 ЗЗД и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се погасяват с изтичане на пет годишна давност.

Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З****): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ****. За нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане 3 на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Точно такъв е и процесният случай.

От приложеното изпълнително дело № ****/***** г. по описа на **** П.И., с рег. № ** на К****, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, се установява извършването на следните действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г.

ОСГТК на ВКС: н а 12.10.2017 г. е подадена молба /л.123/ от взискателя до **** за образуване на изпълнително дело пред **** П.И., с рег. № ** на К****, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, въз основа изпълнителния лист от 19.06.2017 г. В нея са посочени конкретни изпълнителни способи, които прекъсват давността, а именно: взискателят е поискал извършване на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното посочване на способ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Направено е и възлагане по чл. 18, ал. 1 З****. н а 18.10.2017 г. /л.150/, **** П.И. е наложил възбрана върху недвижими имоти, собственост на Н. Д. И.;

Впоследствие са извършени справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно ТР/. По делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника. н а 06.12.2017 г. /л.212/ е извършен опис на движимо имущество, находящо се в жилището на Н. Д. И.. н а 04.07.2019 г. е подадена молба /л.245/ от взискателя до ****, с посочени изпълнителни способи, която прекъсва давността, а именно: направено е искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, запор на банкови сметки, опис на движими вещи. Направено е и възлагане по чл. 18, ал. 1 З****. на 20.10.2020 г. **** П.И. /л.251/, е насрочил нова публична продан чрез явен търг с устно наддаване на движими вещи, собственост на длъжника, поради нередовно разгласена и насрочена публична продан чрез явен търг с устно наддаване на 20.10.2020 г.; н а 10.09.2021 г. е подадена молба /л.252/ от взискателя до ****, с посочени изпълнителни способи, която прекъсва давността, а именно: направено е искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, запор на банкови сметки, опис на движими вещи. Направено е и възлагане по чл. 18, ал. 1 З****. н а 17.09.2021 г. е подадена молба /л.253/ от взискателя до ****, с посочени изпълнителни способи, която прекъсва давността, а именно: направено е искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение, запор на банкови сметки, опис на движими вещи. Направено е и възлагане по чл. 18, ал. 1 З****.