Определение № 318 от 16.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Търговско дело №

20264100900084 по описа за 2026 година след като констатирах, че в преклузивния срок нередовната страна -ищец в производството не е отстранила нередовностите в молба си, считам, че е налице хипотезата на чл.129 ал.3 ввр. ал.2 от ГПК.

Със заявения петитум в исковата молба „У.”АД с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.С. „В.“ пл.”С., представлявано от Гл.Изп.директор Ц. Г. М., Изп.директор И. Р.Г., Изп.директор Б. П.Г. и Изп.директор Б. Вл.Б. - съвместно от двама от изп.директори, единият от които задължително е Гл.Изп.директор(Адв.съдружие „Ф.“ ЕИК:. – чрез адв.Г. Р.В. от АККюстендил – съдебен адрес: гр.С. – GSM:.; GSM:**********) е предявило против „А.“ЕАД с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: с.М., ул.„П. Общ.Т. и Т. Г. М. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Т. ул.„П., обективно съединени искове в условията на солидарна отговорност по реда на чл.422 от ГПК ввр. чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, за: сумата 39062.70€ - главница – неизплатено задължение по Договор за банков револвиращ кредит №0002/607/02012018/02.01.2018г., сключен между „А.“ЕАД(преобразувано от „А.“ЕООД(кредитополучател) и Т. Г. М.(солидарен длъжник) от една страна, и „У.”АД(кредитор) от друга страна, и приложимите ОУ, изменен и допълнен с Анекс№1 към договора от 27.12.2018 г., с Анекс№2 към договора за кредит от 01.02.2019г., с Анекс №3 към договора от 23.04.2019г. и приложимите ОУ, с Анекс№4 към договора от 30.01.2020г., с Анекс№5 към договора от 28.02.2020г., с Анекс №6 към договора от 26.02.2021 г., с Анекс№7 към договора от 31.03.2021г., с Анекс№8 към договора от 29.04.2021 г., с Анекс№9 към договора от 02.06.2021г., с Анекс№10 към договора от 28.02.2022г., с Анекс№11 към договора от 28.02.2023г., с Анекс№12 към договора от 27.02.2024г., с Анекс№13 към договора от 22.03.2024г. и с Анекс№14 към договора от 22.11.2024г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 29.04.2026г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 1986.19€, представляваща лихва върху редовна главница(договорна възнаградителна лихва), дължима на основание чл.4.1 от договора за кредит за периода: 20.04.2025г.-25.11.2025г. вкл.; сумата 2742.52€, представляваща лихва върху просрочена главница, на основание чл.4.2 от договора за кредит за периода:

20.04.2025г.-28.04.2026г. вкл.; сумата 2018.24€, представляваща наказателна лихва при просрочие, на основание чл.4.3 от договора за кредит за периода: 20.04.2025г.-28.04.2026г., вкл. При условияна на евентуалност, в случай, че не бъде присъдена законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 29.04.2026г. се претендира законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 1

12.06.2026г.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изп.лист пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1481/2026г. С Разпореждане№2255/12.05.2026г. ГОРС е отхвърлено заявлението на „У.”АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист срещу солидарните длъжници „А.“ЕАД и Т. Г. М. за сумите: 39062.70€ - главница, дължима за периода 20.04.2025г. до 25.11.2025г., ведно със законната лихва от 29.04.2026г.; сумата 1986.19€ - договорна лихва, дължима за периода 20.04.2025г. до 25.11.2025г.; сумата от 2742.52€ - лихва върху просрочена главница, дължима за периода 20.04.2025г. до 28.04.2026г., сумата от 2018.24€ наказателна лихва при просрочие , дължима за периода 20.04.2025г. до 28.04.2026г. и разноски по делото - сумата в размер на 778.76€ за внесената ДТ и общо 1724.28€ адв.възнаграждение. Срещу разпореждането е подадена частна жалба от страна на заявителя „У.”АД. Образувано е в.ч.гр.дело№565/2026г. на ВТОС.

С Разпореждане№225/15.06.2026г. съдът е указал на „У.”АД в едноседмичен срок следва да мотивира правния си интерес от предявяване на установителен иск при положение, че заявлението му е било отхвърлено, или да отстрани нередовността и, като формулира петитум съобразно разпоредбата на чл.415 ал.3 от ГПК - дали поддържа предявените установителни искове или да премине към осъдителни искове, като внесе корекции в допълнителна/нова/ искова молба, което ще определи и по-нататъшния ход на производството. Ако се поддържат установителните искове, ищецът следва да довнесе по сметка на ВТОС ДТ в размер на 1053.63€ и представи по делото платежен документ. Ако са заявени осъдителни претенции, ищецът следва да се внесе по сметка на ВТОС и ДТ в размер на 1832.39€ и представи по делото платежен документ. Със същото разпореждане е указано на ищеца, че при неотстраняване на посочените нередовности в указания срок, производството ще бъде прекратено.

Съгласно чл.129 ал.2 от ГПК, ако молбата не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК на ищцата/молител се изпраща съобщение за отстраняване в седмодневен срок допуснатите нередовности, а според чл.129 ал.3 от ГПК, ако той не ги отстрани в срок, молба заедно с приложенията се връща, а делото се прекратява, което е указано в разпореждането.

Предвид факта, че уведомлението за цитираното разпореждане е получено от ищеца(чрез процес.представител) на 06.07.2026г., съдът констатира, че определеният едноседмичен срок е изтекъл, но молителят не e отстранил нередовностите съобразно указанията на съда.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.129 ал.3 ввр. ал.2 от ГПК за връщане на молбата, ведно с документите към нея на „У.”АД, поради неотстраняване на нередовностите в определения от съда срок и за прекратяване на настоящото производство по т.дело№84/2026г.

Настоящото определение подлежи на обжалване съгласно чл.129 ал.3 изр.II от ГПК, тъй като попада в хипотезата на чл.274 от ГПК като прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Водим от изложените съображения и на основание чл.129 ал.3 ввр. ал.2 от ГПК, чл.129 ал.3 изр.II ввр. чл.274 и сл. от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА молбата с вх.№7475/16.07.2026г. и документите към нея на „У.”АД с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.С. „В.“ пл.”С., представлявано от Гл.Изп.директор Ц. Г. М., 2

Изп.директор И. Р.Г., Изп.директор Б. П.Г. и Изп.директор Б. Вл.Б. - съвместно от двама от изп.директори, единият от които задължително е Гл.Изп.директор.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело№84/2026г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване от „У.”АД пред ВТАп.С с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на „У.”АД(чрез Адв.съдружие „Ф.“ ЕИК:. – чрез адв.Г. Р.В. от АК-Кюстендил – съдебен адрес: гр.С.).

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________

3