Решение № 32 от 09.03.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Костинброд, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20251850200017 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на В. В. В., чрез упълномощен представител – адвокат А. Д. от САК, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 286 ЗЗ-15/21.01.2025 г. издадена от полицейски орган при РУ на МВР Костинброд - Б. Б., младши автоконтрольор, с която е постановено задържане за срок от 24 часа.

Жалбата е подадена в съда на 31.01.2025 г. по вх. регистър на съда.

Твърди се в жалбата, че издадената заповед е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяната й.

Основното възражение срещу издадената заповед е твърдението, че в нея липсва изложение на фактите и обстоятелствата, дали основание за постановената принудителна административна мярка, изразяваща се в ограничаване правото на свободно придвижване.

Твърди, че липсва описание на конкретни обстоятелства и деяния – по същество мотиви за задържането, каквото изискване има установено с разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Твърди, че липсата на мотиви и неизлагането на фактически основания за задържането определят незаконосъобразния характер на издадената заповед, и нарушаване на правото на защита, в каквато насока се позовава както на разпоредби на ЗМВР и АПК, а така също и на практика по ЕКПЧ.

Жалбоподателя, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание. Представлява се от посочения представител, който поддържа жалбата. Изтъква различни часове, отразени в документите, като поставя под съмнение показания на теста за наркотици. Твърди липса на 1 постановление за образуване на ДП.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – полицейския орган, не изпраща представител, като не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, след като е подадена от лице, спрямо което е наложена принудителна административна мярка – ограничаване правото на свободно придвижване, за срок до 24 часа, и след като изрично е предвидена възможност за обжалване на заповедта на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Жалбата и подадена в срок, след като специалния закон – ЗВМР не предвижда такъв, поради което се прилага общия срок за обжалване на административни актове – 14дневен по чл. 149 от АПК.

По същество е неоснователна предвид следното:

Видно от представеното заверено копие с обжалваната заповед полицейският служител Б. Б. е постановил задържане на жалбоподателя В. В. В. за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 343б он НК. В заповедта е посочен час на издаване 22.59, без час на връчване, като е приложен протокол за обиск от 23.15 часа, като препис е връчен срещу подпис на жалбоподателя, а така също от негова страна е удостоверено и запознаването му с правата да обжалва заповедта и да ползва адвокатска защита в по-скъсен момент. Отбелязано е също така и освобождаване на В. В. В. на 22.01.2025 г. в 01.59 часа. В заповедта е посочено като основание за задържане „чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 343Б от НК.“

По делото са изискани материали по воденото по случая ДП, като е видно от приложени докладна, писмо за уведомяване по чл. 212, ал. 2 от НПК, АУАН, талон за изследване и съставени два броя ЗПАМ, че задържането на жалбоподателя е след спирането му за проверка, докато на 21.01.2025 г., около 22.50 часа е управлявал МПС, БМВ с рег. № ***** по общински път SFO с посока на движение от ВП 81 към с. Б., при което с тест Dragger Drug Test 5000 с фабричен номер ARSD 0033.

При проверката е издаден АУАН, както и талон за изследване, при което жалбоподателя е бил съпроводен до ФСМП Костинброд за вземане на кръв и урина за изследване, след което е бил задържан с обжалваната заповед и освободен малко по-късно.

По случая е образувано ДП № 17/2025 г. по описа на РУ Костинброд, като правното основание е чл. 212, ал. 2 от НПК – с извършване на първото действие по разследването, което а разпит на свидетел.

Престъплението, за което е образувано ДП е по чл. 343б, ал. 3 от НПК.

Воденото ДП е прекратено от наблюдаващия прокурор, поради несъставомерност на деянието, след като в постановлението за прекратяване е цитирано химическо-лабораторно изследване, при което в кръвта на жалбоподателя не са установени наркотични вещества.

Наличието на амфетамин в урината е без значение за изводите на прокурора, мотивирали 2 прекратяване на наказателното производство без да е повдигано обвинение.

При тези факти и преценка на обжалваната заповед съдът намира, че няма основания за нейната отмяна, поради което жалбата на Б.И.З. следва да се остави без уважение.

Спазени са формалните изисквания за издаване на административен акт, отнасящи се до компетентност, форма и съдържание, след като обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР. Заповедта е издадена в писмена форма, подписана от издателя и е връчена на жалбоподателя, като в нея е отразено необходимото съдържание по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, като са отразени данни за издателя за задържаното лице, за срока на задържане и точен момент на издаване.

Според съда от страна на полицейският орган са изложени фактическите и правни основания за задържането, чрез обозначаване на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, допускаща задържане на лице при наличие на данни че е извършило престъпление, както и чрез посочване на текста на евентуалното престъпление. Макар и описани само чрез посочване на основание по ЗМВР и текста от НК, според съда е налице основание за прилагане на принудителната административна мярка – задържане за срок от 24 часа на лице, за което има достатъчно данни, че е извършило престъпление.

Съдът намира за спазен и принципа за съразмерност, след като данните по делото определят достатъчно висока степен на обществена опасност на поведението на жалбоподателя, изразяващо се в установяване на данни за престъпление, изразяващо се в управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Основателно процесуалния представител на жалбоподателя изтъква, че понятието данни е различно що се отнася до образуване на наказателно производство и последващо предявявяване на обвинение, като няма основания да се поставят завишени или различни изисквания към понятието данни към момента на проверка на един водач при управление на МПС. Към момента на проверка е бил налице положителен тест за употреба на наркотични вещества от водач, като именно в този момент оперативната самостоятелност на полицейския орган е предвидена за да може ефективно да се предприемат действия, съобразно фактите към съответния момент. В този смисъл наложената принудителна мярка – задържане за срок от 24 часа не надхвърлят целта на закона в конкретния случай – опазване на обществения интерес, чрез ограничаване възможността за извършване на друго престъпление или укриване.

Няма нарушение на ЕКПЧ, след като и този нормативен акт допуска ограничаване правото на свободно придвижване по законоустановен начин и в съответствие с целта на закона, която процедура според настоящия съд е спазена от полицейският орган, разполагащ с оперативна самостоятелност да прецени и да приложи в съответния момент правото си да постанови задържане на лицето, за което са събрани достатъчно данни, че е извършило престъпление.

Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално излагане на установените фактически обстоятелства според съда не представлява съществено процесуално нарушение, след като спецификата на конкретната дейност, осъществявана от 3 органите на МВР предполага обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая са установени в хода на образуваното досъдебно производство и данни за него са посочени в оспорваната заповед. Именно установените факти за извършване на престъпление и съпричастността на задържаното лице са мотивите за налагане на предвидената принудителна административна мярка и в този смисъл е допустимо и в съответствие на закона тази факти да са изложени в обозначеното ДП, съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, в какъвто случай не се ограничава възможността за надлежна проверка за законосъобразност на издадената заповед, каквото по същество е настоящото производство.

Без значение е обстоятелството, че наказателното производство е било прекратено поради липса на престъпление, тъй като преценката за законосъобразност на оспорваната заповед се основава и се отнася на фактите налични към момента на издаването й. Цялостна преценка на образуване и прекратяване на наказателно производство е предмет на различно производство. Към момента на издаване на оспорваната заповед, съобразно установените към този момент обстоятелства заповедта е законосъобразна, издадена от надлежно лице и в нея са обозначени основанията за задържането, макар и в минималния допустим обем.

Без значение са възраженията за противоречие при обозначаване на отделните моменти – точен час, при извършване на отделните действия от полицейския орган при проверката на жалбоподателя. Точния час на проверката, обозначен в докладна и уведомително писмо по чл. 212, ал. 2 от НПК, часът на теста са обстоятелствата, които дават основание на съда да счита, че неточно отразените часове в АУАН и издадените ЗПАМ не се отразяват по никакъв начин на установените обстоятелства към момента на проверката предвид и липсата на каквато и да връзка или зависимост на издадената заповед с останалите документи, изготвяни в конкретния случай.

Водим от горното съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на В. В. В., ЕГН ********** срещу заповед за задържане рег. № 286 ЗЗ-15/21.01.2025 г. издадена от полицейски орган - младши автоконтрольор Б. Б. при РУ на МВР Костинброд, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 от Закона за министерство на вътрешните работи е постановено задържането му за срок от 24 часа.

Решението може да се обжалва в 14/четиринадесет/дневен срок от жалбоподателя и въззиваемата страна, считано от датата на съобщаването, пред Административен съд София-област.

Препис от решението да се изпрати на страните.

4

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5