Определение № 5944 от 16.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5944 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502375 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 срещу Определение № 2347 от 19.01.2026г. по ч.гр.д. № 34572/2023г. на СРС, 68 състав, с което съдът е допълнил Определение № 9724 от 04.03.2024г. по същото дело в частта за разноските, като е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на длъжника по производството сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата, обосноваващи неправилно приложение на закона от съда. Счита, че посочената от съда разпоредба от НРАВ е неотносима в процесната хипотеза, а размерите, посочени като минимални в НРАВ не го обвързват. На следващо място, предвид на характера на производството, което не е прераснало в исково и ниския материален интерес, определеното от съда възнаграждение е прекомерно. Счита, че съдът не е съобразил вида на спора, вида и количеството на действително извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът намира жалбата за неоснователна.

В производството пред заповедния съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Препис от същата е връчен на длъжника, който в срок, чрез ангажирания процесуален представител е упражнил правото си като е подал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта, посочвайки, че не дължи изпълнение на упоменатите в нея парични задължения. Към възражението са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, въз основа на който адвокатът е поел процесуалното представителство в производството и който удостоверява заплащане на договореното възнаграждение от 400 лева.

На основание чл. 415 ГПК, съдът е постановил разпореждане, с което е указал на заявителя – „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, че може да предяви иск относно съществуване на вземането си, в 1-месечен срок, считано от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Заявителят е предупреден за последиците, които ще последват при липса на предявяване на иск, а именно - обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В предоставения от съда срок след съобщаването, заявителят не е предприел процесуално действие по предявяване на иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, поради което с определение от 04.03.2024 г. СРС, на основание чл. 415, ал. 2 1

ГПК е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Длъжникът, в срока по чл. 248 ГПК, е поискал заповедният съд да допълни разпореждането си, като присъди разноски за адвокат, по което искане заявителят „СОФИЙСКА ВОДА“ АД своевременно е възразил по реда на чл. 248 ГПК, вкл. за прекомерност на поисканото възнаграждение. С обжалваното определение молбата е уважена и „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е осъдено да заплати сумата в размер на 400,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно общото правило на чл. 78 ГПК всяка от страните има право на разноски за адвокатско възнаграждение, ако е била представлявана от адвокат. Общите правила за понасяне отговорността за разноски са приложими и в заповедното производство. Тези разноски длъжникът е претендирал още с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и в определението за прекратяване на производството, съдът не се произнесъл по направеното искане. Поради това са били налице процесуалните предпоставки за разглеждане на молбата за допълване по чл. 248 ГПК.

В първия възможен момент, а именно – в срока за становище по чл. 248 ГПК, заявителят е възразил за прекомерността на претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

Преценката на основателността на т о в а възражение е конкретна и съобразно посоченото в чл. 78, ал. 5 ГПК, се основава на справедливо и обосновано съотношение на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Ако тази преценка сочи на несъответствие, съдът може да намали размера на договорения адвокатски хонорар.

Предвид задължителното, съгласно чл. 633 ГПК тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, националния съд не следва да прилага и не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.01.2004 г., към която препраща ЗА, поради противоречие в тази й част с чл. 101, параграф 1 ДФЕС. СЕС е приел, че такъв вид правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (така и в Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о., Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т.

О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.).

Ето защо, размерът на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се определи при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за определяне на неговата действителна правна и фактическа сложност по критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК, а такива са например вида и характера на производството и спора, материалният интерес, видът, количеството (обема) на адвокатската работа, извършена в конкретния случай и др.

При съобразяване на горното, настоящият съдебен състав взима предвид обстоятелството, че се касае до заповедно производство, което не е прераснало в исково, както и ниския материален интерес на съдебно предявеното вземане. От друга страна, извършените от процесуалния представител на длъжника действия, се изразяват в подаване на възражение по нормативно установен образец, утвърден от Министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., приложен към заповедта за изпълнение на парично задължение, което не изисква мотивиранене, ако вземането се оспорва и по съдът него не се произнася с нарочен акт, а дължи да даде указания за предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК(определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, І т. о. на ВКС и др.). Това означава, че и 2 извършеното действие също не е усложнено от фактическа и правна страна.

След като съобрази изложеното, съдът приема, че дължимото на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение е в размер на 60 евро (съобразно Решение на Съвета относно приемането на еврото от България, прието от Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 8 юли 2025 г., чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), която сума следва му се присъди. Този размер съдът намира да отговаря на легитимните цели и да е справедлив, като е налице съответствие на възнаграждението с положения от адвоката труд и фактическата и правна сложност на делото.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимостта и размера на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2347 от 19.01.2026 г. по ч.гр.д. № 34572/2023г. на Софийски районен съд, 68 състав в частта, в която съдът е допълнил Определение № 9724 от 04.03.2024 г. в частта за разноските, като е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на длъжника в производството сумата над дължимите 60 евро до пълния размер от 204,52 евро, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3