Решение № 99 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330205600 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № ***/12.06.2025 г. на Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Д. А. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния му представител моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с допускането на съществено нарушение на процесуалните правила относно описанието на нарушението, което счита за непълно и неясно, т.е. липсва описание на посочената незначителна техническа неизправност, с което му се нарушава правото на защита и условията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 , т. 5 и 6 от ЗАНН не са спазени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взима отношение по жалбата, чрез писмена молбастановище, в която се излагат доводи за правилност и законосъобразност на процесното НП, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на евентуалност от изхода на делото. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от легитимирано лице, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 23.12.2024 г. около 14:45 ч. жалбоподателят Д. А. управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № **** в гр. Пловдив на бул. „Васил Априлов“ до № ***.

1

Зад него се движили в служебен автомобил полицейските служители от група 01 „Сигма“ към ОД на МВР – Пловдив – Р. В.а, Д.Б. и още едно неустановено по делото лице. При движението на автомобила на жалбоподателя В. преценил, че е много шумен и решили да го спрат за проверка. В хода на проверката В. установил като водач именно жалбоподателят. След това пристъпил към визуален оглед на шумозаглушителното устройство (т.нар. гърне) на автомобила на жалбоподателя.

Забелязал, че крайна част на гърнето липсвала.

За установеното нарушение била наложена глоба с фиш серия GT № ***, срещу който постъпило възражение от жалбоподателя. Предвид това Началника за група 01 „Сигма“ информирал Началник сектор „СПС“ към ОД на МВР – Пловдив с писмо рег.

№ **** от 05.03.2025 г. и предложил анулиране на съставения фиш. В тази връзка се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, чието начало било поставено със съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № **** от 24.02.2025 г. в присъствието на жалбоподателя А. за това, че е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП понеже „управлява МПС с незначителна техническа неизправност“. Срещу съставения акт не постъпили възражения от нарушителя, разписал се върху него и му бил връчен екземпляр.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 лв. на основание 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП за нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, описано от фактическа страна по идентичен начин като в АУАН.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р.

В.

– очевидец и актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, глоба с фиш серия GT № ***, писмо рег. № **** от 05.03.2025 г. от Началника за група 01 „Сигма“ към сектор „СПС“ при ОДМВР – Пловдив, писмено възражение ***/06.01.2025 г. от жалбоподателя, справка за нарушител водач, оправомощителна заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението, повод за което бил чут от него силен шум от автомобила на жалбоподателя. Посочва, че е установил неизправност на шумозаглушително устройство, след като погледнал и констатирал липсата на краен елемент от него. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство, поради което се прие, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя и оттам до преценка за незаконосъобразност на обжалваното НП и неговата отмяна.

Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е посочена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, свидетел и нарушителя. Предявен му е за връчване и е получил екземпляр от него. Предоставена 2 му е възможност да изложи възраженията си, което не е сторил.

Актът обаче не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението не е изчерпателно описано и не са подробно посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то съгласно изискванията на чл.

42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му обаче не се съдържат задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението не е описано надлежно в него от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил само част от индивидуализиращите му белези време, място, авторство, но не и описание на обстоятелства, при които е извършено. Затова следва да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният не е имал възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Съгласно повдигнатото обвинение за извършване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства следва да бъдат технически изправни, като на водачите е вменено задължението да управляват единствено такива превозни средства. Санкционираното неизпълнение на това задължение е уредено в чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, който предвижда административнонаказателна отговорност за управление на технически неизправно пътно превозно средство, като законодателят е диференцирал наказанията в зависимост от вида на неизправността – незначителна, значителна или опасна. Предвид изложеното, в предмета на доказване по делото попада именно характерът на констатираната техническа неизправност, както и нейното конкретно проявление. В тази връзка, законът съдържа легални дефиниции на видовете неизправности, регламентирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, които имат определящо значение за правилната правна квалификация на деянието и за определяне на санкцията.

Следователно конкретното и коректно описание на проявлението на неизправността следва да бъде въведено в административнонаказателното производство още с акта за установяване на административно нарушение, като същото задължително следва да намери отражение и в издаденото наказателно постановление. Липсата на фактическо описание на обстоятелствата, при които е прието наличието на техническа неизправност, както и непосочването на конкретни проявни белези води до неяснота относно предмета на обвинението, препятства правото на защита на санкционираното лице и прави невъзможна съдебната преценка относно законосъобразността на приложената санкционна норма. В този смисъл, без знание за каква точно по фактическите си белези неизправност нарушителят не може да проведе обратно или насрещно доказване, включително и спрямо коя част от шумозаглушителното устройство да насочи вниманието си. От гледна точка на съда като решаващ орган липсата на описание води до невъзможност за проверка на конкретни твърдения чрез събирането на доказателства с участието на нарушителя, доколкото е неясна волята на наказващия орган каква и къде точно е била неизправността. Оттук за преценка по доказването на твърденията в наказателното постановление, за преценка за осъществяване на нарушението от обективна страна и не на последно място, след като от съществено значение е характерът на щетата, за преценка за правилно приложение на санкционната норма, включително чрез проверка съответствието между конкретната неизправност с условията за квалифицирането й като незначителна в конкретния случай, съгласно подзаконовите нормативни актове - Правилника за 3 прилагане на ЗДвП и Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Това са обстоятелства със съществено значение, чието отразяване е изискуемо съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на водача. Като актосъставителят е посочил, че просто е налице незначителна неизправност на шумозаглушителното устройство, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в липсата на пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е възможно да бъдат установени от съда едва във въззивното производство, не могат да бъдат въведени като факти, които да бъдат доказани, не могат и да бъдат извлечени от събраните доказателства. При това положение жалбоподателят изначално не е могъл да разбере в какво се е състояла неизправността на автомобила му, т.е. какво е било неправомерното му поведение, така че да възрази срещу акта, да ангажира доказателства срещу тези факти, както и да осъществи насрещно доказване по различна фактическа обстановка. Затова и съдът счита, че правата му са сериозно засегнати, което обуславя и извод за отмяната на обжалваното наказателно постановление. Не може да се извърши и преценка дали въпросното нарушение е правилно съотнесено към конкретната санкционна норма.

Без да се изоставя възприетия дотук извод, следва да се посочи, че от обективна и субективна страна се доказа в производството действително да е имало неизправност на шумозаглушителното устройство, доколкото показанията на разпитания свидетел са именно в този смисъл, тъй като споделя, че е съставил акта след като е установил това нарушение, изразяващо се в липса на част от устройството.

Нарушението е извършено с пряк умисъл, доколкото водачът е съзнавал обществената опасност на нарушението, предвиждал е общественоопасните му последици и ги е целял. Това обаче не променя крайният извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и отмяната на постановлението.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивна инстанция, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 204.52 евро (равностойността на уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 400 лв.) разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява разписка за изплащането им.