Решение № 331 от 09.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. С., 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.С.П.И. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530104567 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът П. твърди в исковата си молба, че на 10.03.2006 г. сключил с ответника договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А-5745/10.03.2006 г., по който му издал кредитна карта Mastercard и му предоставил банков кредит - овърдрафт по посочената в исковата молба картовата разплащателна сметка в размер на 1000 лева. Договорът бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1 ТЗ и неразделна част от него били общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти без депозит М. и V., тарифата за такси и комисиони и бюлетин за лихвите, начислявани по банковите сметки в национална и чуждестранна валута. Срокът за погасяване на ползвания овърдрафт бил на 10.03.2008 г., освен ако срока на договора не бъдел продължен. Ако кредитополучателят не желаел срокът за ползване на овърдрафта да бъдел продължен, трябвало да уведоми банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока и погаси изцяло дебитното салдо по сметката до изтичане на срока на договора за кредитна карта. Ако кредитополучателят не желаел картата да бъдела подновена, трябвало да уведоми банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на валидност на картата. Последното автоматично удължаване на срока за ползване на овърдрафта било до 10.03.2022 г., тъй като ответникът не бил заявил, че не желаел срокът за ползване на овърдрафта да бъдел продължен и кредитната карта да бъдела подновена.

Същият бил длъжен всеки месец на 5-то число да внася по сметката си при ищеца минимална погасителна вноска в размер на 5 % от дебитното салдо по картовата разплащателна сметка; имал право да извършва разплащания с картата само до разрешения кредитен лимит, като при надхвърлянето му, независимо от причината, бил длъжен 1 незабавно да погаси сумата, с която бил надхвърлен. Годишната възнаградителна лихва била 18 %. При неплащане на месечна погасителна вноска или надхвърляне на разрешения кредитен лимит ищецът начислявал годишна наказателна лихва за забава в размер на годишната възнаградителна лихва, увеличена с надбавка от 10 %. Банката имала право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай че кредитополучателят не извършел което и да било плащане по договора за кредитна карта и общите условия повече от пет работни дни след датата, на която било станало изискуемо. От 06.03.2008 г. ответникът бил в забава на плащанията по договора и не бил платил 158 минимални погасителни вноски с посочени подробно в исковата молба падежи. На 06.03.2008 г. надвишил разрешения кредитен лимит от 1000 лева и надвишението не било незабавно погасено. По силата на т. 28, б. „а“ от ОУ ищецът обявил на ответника предсрочната изискуемост на банковия кредит с писмено предизвестие с изх. № 231-101/08.02.2021 г. и същият кредит бил направен предсрочно изискуем на 06.04.2021 г., въпреки което ответникът не бил погасил всички свои задължения по него и към 23.04.2021 г. общият им размер възлизал на 41 512.39 лева, от които 1000 лева главница, с 1915.26 лева възнаградителна лихва от 06.03.2008 г. до 05.04.2018 г., с 568 лева възнаградителна лихва от 06.04.2018 г. до 05.04.2021 г., с 37 671.69 лева наказателна лихва за забава от 06.03.2008 до 19.03.2018 г., с 304.72 лева наказателна лихва за забава от 06.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 05.04.2021 г., с 4.72 лева законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост на 06.04.2021 г. до 22.04.2021 г. и 48 лева начислени на 09.03.2021 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит. На 23.04.2021 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника въз основа на извлечение от счетоводните си книги, като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за част от вземанията по договора за банков кредит, а именно 1000 лева главница и законна лихва от 23.04.2021 г. до погасяване на олихвяемото вземане, с 568 лева възнаградителна лихва от 06.04.2018 г. до 05.04.2021 г., с 304.72 лева наказателна лихва от 06.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 05.04.2021 г., с 4.72 лева законна лихва от 06.04.2021 г. до 22.04.2021 г., с 48 лева начислени на 09.03.2021 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 1895/2021 г. на Районен съд С. и на 29.04.2021 г. издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 217/29.04.2021 г., с която било разпоредено ответникът да заплати на ищеца 1000 лева главница със законната лихва от 23.04.2021 г. до изплащането й, с 568 лева възнаградителна лихва от 06.04.2018 г. до 05.04.2021 г., с 304.72 лева наказателна лихва за забава от 06.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 05.04.2021 г., с 4.72 лева законна лихва от 06.04.2021 г. до 22.04.2021 г., с 38.51 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. След 23.04.2021 г. ответникът не бил извършвал доброволно погасяване на дължими суми по договора. На 09.09.2021 г. ищецът получил съобщение от Районен съд С., с което му се указвало в едномесечен срок от получаването му да предяви иск за вземането по заповедта. Искането е да се признае за установено по 2 отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1000 лева за главница от невърнат кредит по горепосочения договор, с 568 лева възнаградителна лихва от 06.04.2018 г. до 05.04.2021 г., с 304.72 лева наказателна лихва от 06.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 05.04.2021 г., с 4.72 лева законна лихва от 06.04.2021 г. до 22.04.2021 г., и законна лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1895 по описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответникът С.В.А. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, включително и за изтекла погасителна давност и неравноправност на клаузата за автоматично продължаване от ищеца на срока на договора, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По допустимостта на предявените искове

Същите искове са допустими, независимо, че с постановеното в хода на настоящото дело и влязло в сила на 22.12.2021 г. определение № 764/22.12.2021 г. по приложеното в.ч.гр.д. № 1820 по описа за 2021 г. на С. окръжен съд е била уважената частната жалба на ответника по чл. 419 ГПК и отменено в тази му част разпореждането за незабавно изпълнение на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на процесните вземания и обезсилен издадения на 29.04.2021 г. изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, защото по въпроса за допустимостта в тази хипотеза на иска по чл. 422 ГПК е налице съдебна практика на ВКС, според която, обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед, защото е отменено само разпореждането за допускане на незабавното й изпълнение и обезсилен изпълнителния лист, без да се засяга самата заповед за изпълнение, в която хипотеза тя ще съставлява съдебно изпълнително основание само в случай на успешно проведен исков процес по иска по чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, какъвто е и случая (Р 168-2013-II т.о., Р 88-2011-II т.о. и Р 1522012-II т.о.).

По основателността на предявените искове

За процесните вземания ищецът е подал на 23.04.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу ответника, за разглеждането на което е било образувано приложеното ч.гр.д. № 1893/2021 г. на СтРС, по което на 29.04.2021 г. е издадена исканата заповед по чл. 417 ГПК и 3 изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, обезсилен след това с горепосоченото въззивно определение, срещу която заповед на 29.07.2021 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 06.10.2021 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 23.04.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 10.03.2006 г. страните са сключили в писмена форма, при общи условия, представения по делото договор за издаване на кредитна карта № 13PKO-А-5745/10.03.2006 г., представляващ договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ (чл. 7-13). За този договор са неприложими разпоредбите на отменения ЗПК (Обн., ДВ, бр. 53/30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм., бр. 18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), защото е обнародван и влязъл в сила след сключването му, а на разпоредбите му не е придавано обратно действие (чл. 14, ал. 1 ЗНА). Неприложими са и разпоредбите на сега действащият ЗПК (Обн., ДВ, бр.

18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,) , защото нормите му не се прилагат за договори за потребителски кредит сключени преди влизането му в сила, какъвто е процесният, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35 ЗПК, които обаче не се отнасят за случая (§ 5 от ПЗР на ЗПК). За процесният договор са неприложими и разпоредбите на сега действащият ЗЗП (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.,) , защото е влязъл в сила след сключването му, а на разпоредбите му не е придавано обратно действие (чл. 14, ал. 1 ЗНА).

Поради това за процесния договор за кредит се прилагат разпоредбите на ТЗ, ЗЗД и ЗЗППТ (Обн. ДВ, бр. 30/1999 г., в сила от 03.07.1999 г., отм. ДВ, бр. 30/11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.).

По силата му ищецът е приел да издаде на ответника посочената в чл. 1 от договора кредитна карта с разплащателна сметка, по която да му предостави за ползване банков кредит – овърдрафт в размер на 1000 лева, а ответникът се задължил да ползва и върне този кредит с уговорените в договора, общите условия и тарифа на ищеца - лихви, такси и комисиони, в срок до 10.03.2008 г., който срок на картата и ползване на овърдрафта се подновява/продължава от ищеца автоматично/служебно, при условията и по реда на чл. 36.2 от общите условия на договора - за нов двугодишен период, ако ответникът не го е уведомил писмено, че не желае продължаването му не по-късно от един месец преди изтичането на срока му на действие и погаси изцяло дебитното салдо до този момент (л. 7 и 12).

Следователно, тази клауза на чл. 36.2 от ОУ на договора предвижда срок от 23 месеца за ответника, да уведоми писмено ищеца не по-късно от един месец преди изтичане на всеки двугодишния му срок, че не желае подновяването му за нов срок от две години. А след като е така, въпреки неоснователните възражения и доводи за противното на ответника в отговора му, тази клауза не би могла да се приеме за неравноправна смисъла на чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 7 ЗЗППТ (отм.), защото не предвижда необосновано кратък срок за автоматично продължаване с още две години на срока на процесния договор за кредитна карта, при непротивопоставяне на потребителя - ответник. Нещо повече. В чл. 36.3 от ОУ на договора е предвидена и друга възможност за ответника да прекрати едностранно действието на този 4 договор с двумесечно писмено предизвестие до ищеца, след като погаси изцяло дебитното салдо до момента и изпълни останалите си задължения по него, в който случай следва да върне и картата (л. 12). Ето защо съдът намери, че въпреки неоснователните възражения и доводи за противното в отговора, клаузата на чл. 36.2 от ОУ за автоматично продължаване на срока на действие на договора за нови две години при липса на писмено противопоставяне на ищеца не по-късно от един месец от изтичането му, не е неравноправна.