Определение № 656 от 30.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Варна, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20243000500489 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. А. против определение № 3090/22.07.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 1318/2024г. на ОС – Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 53514/02.07.2024г. срещу разпореждане на РС – Варна № 4520/13.05.2021г. по ч.гр.д. № 4436/2021г. за издаване заповед за незабавно изпълнение и производството по въззивното дело е прекратено.

По подробно изложени доводи се иска отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение ОС – Варна се е произнесъл в качеството си на въззивна инстанция, сезирана с жалба от жалбоподателя Н. А. против разпореждане на РС – Варна № 4520/13.05.2021г. по ч.гр.д. № 4436/2021г. за издаване заповед за незабавно изпълнение. При извършената проверка по редовността на същата въззивният съд е приел, че така подадената жалба е недопустима, тъй като с оглед наличието към настоящия момент на влязло в сила решение по чл.422 ГПК относно задължението, предмет на заповедта за изпълнение, липсва правен интерес от предприетото обжалване, както и поради това, че частната жалба се явява просрочена. По тези мотиви е върнал 1 същата и е прекратил въззивното производство.

Тези изводи изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

Видно от материалите по ч.гр.д. № 4436/2021г. по описа на РС – Варна е, че с разпореждане № 4520/13.05.2021г. първоинстанционният районен съд е постановил издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 вр. чл.417, ал.1, т.3 ГПК и изпълнителен лист срещу жалбоподателя. С писмо вх.

№ № 32699/24.09.2021г. на ЧСИ, рег. № 894 заповедният съд е бил уведомен, че заповедта и изпълнителния лист са връчени на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК като уведомлението е било залепено на 27.07.2021г. С оглед на това и на основание чл.415, ал.2, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането му. Такъв е бил предявен и по него е постановено влязло в сила решение по гр.д. № 2619/2021г. на ОС – Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.1 ГПК разпореждането за незабавно изпълнение може да бъде обжалвано от длъжника в 1-месечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. В хипотезата на връчване на книжа при условията на чл.47, ал.5 ГПК връчването се счита за осъществено от деня на изтичане на срока на уведомлението за получаване на книжата.

Следователно в настоящия случай срокът за обжалване е започнал да тече от 11.08.2021г. и е изтекъл на 13.09.2021г. /тъй като 11.09.21г. е неработен ден/. Настоящата частна жалба е подадена на 02.07.2024г.

Същата се явява просрочена и в хипотеза на основателност на доводите на жалбоподателя за нередовно проведена процедура по чл.47, ал.5 ГПК. В този случай срокът за обжалване е започнал да тече от момента, в който жалбоподателят по несъмнен начин е узнал за съдържанието на обжалваното от него разпореждане.

Съгласно извършената от въззивния съд справка по гр.д. № 2619/2021г. вр. предявения иск по чл.422 ГПК, жалбоподателят е депозирал чрез процесуалния си представител писмен отговор от 07.02.2022г., което предпоставя запознаване с материалите по делото, част от които са и тези по заповедното производство.

Освен това, видно от съдържащите са в ч.гр.д. № 4436/2021г. молби за снабдяване с преписи от книжа по това дело и предоставени такива, може да се направи извод, че най-късно към 11.04.2024г. същият е получил препис от обжалваното разпореждане и спрямо който момент подадената на 02.07.2024г. частна жалба отново се явява просрочена.

Просрочие ще е налице и ако се приеме, че обжалването е предприето с подадена от жалбоподателя „искова молба“ до ОС – Варна с вх.№ 14850/12.06.2024г., по която е отказано да се образува гражданско дело, приемайки, че касае оспорване на въпросното разпореждане от 13.05.2021г.

Основателни са и изводите на окръжния съд за липса на правен интерес от обжалване към настоящия момент предвид влязлото в сила решение по 2 чл.422 ГПК. С последното претендираното от кредитора право, предмет на издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и правото му да претендира изпълнение по нея е признато със СПН, обвързваща жалбоподателя.

Ето защо, като е приел, че подадената частна жалба е процесуално недопустима и е прекратил производството по нея, ОС – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3090/22.07.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 1318/2024г. по описа на ОС – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3