Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5322 от 09.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1458/2026
Вид
Определение № 5322
Подписан
09.03.2026
В сила
09.03.2026
Състав
Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, Йоана Красимирова Кацарска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5322 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501458 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от ищеца „Цима – 99“ ООД срещу определение № 49589 от 02.12.2025г., постановено по гр.д. № 49837/2023г. по описа на СРС, 58-ми състав, с което е допълнено постановеното по същото дело протоколно определение от 06.11.2024г. за прекратяване на производството по делото, като е оставено без уважение искането на „Цима – 99“ ООД за присъждане на сторените от него разноски по делото и в производството по обезпечение на бъдещ иск.

Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че при десезиране на съда от разглеждане на предявения иск, ответникът бил лишен от възможността да докаже неговата неоснователност, следователно не следвало да отговаря за разноските по делото. В случая съдът бил десезиран вследствие на извършено от ответника плащане в хода на процеса, поради което и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следвало да бъдат присъдени в полза на ищеца, в каквато насока била и съдебната практика. Счита, че към момента на предявяване на иска ответникът бил в забава за плащане, поради което бил дал повод за предявяване на иска, както и за подаване на искането за обезпечение на бъдещ иск, което било уважено. Развива съображения, че въпреки съдебните производства, ищецът изразявал готовност за спогодба с ответника и бил направил всичко възможно за доброволно разрешаване на спора. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди сторените разноски в исковото производство и производството по обезпечение на бъдещ иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Лобби България“ ЕООД не е подал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

1

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице – ответник в производството – срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба, подадена от „Цима – 99“ ООД срещу „Лобби България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 10 000 лева, представляваща неплатен остатък от продажна цена на доставени хранителни стоки – крем ванилия, съгласно фактура № 11000059958 от 30.03.2023г. и фактура № 1000060200 от 24.04.2023г.

Ищецът твърди, че е доставил уговорената стока съгласно представени стокови разписки, за което му се дължала продажба цена в общ размер на 14 463,36 лева по двете фактури, от която сума ответикът бил заплатил само 4463,36 лева. Срокът за плащане на фактурата от 30.03.2023г. бил до 06.04.2023г., а срокът за плащане на фактурата от 24.04.2023г. бил до 01.05.2023г. Във връзка с претенцията бил подал молба за обезпечаване на бъдещ иск, въз основа на която било допуснато обезпечение чрез запор вземанията по банковите сметки на ответника „Лобби България“ ЕООД и била издадена обезпечителна заповед от 01.09.2023г. о ч.гр.д. № 12782/2023г. по описа на РС – Пловдив, VI състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Лобби България“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който са развити съображения за неоснователност на предявения иск.

Ответникът сочи, че вземанията, освен че били платени от ответника, били неизискуеми поради ненастъпили падежи. В тази връзка заявява, че били установени съществени отклонения от качествените характеристики на стоките, доставени съгласно фактурата от 24.04.2023г., и било издадено предприсание от БАБХ за унищожаване на стоката.

Уговорката между управителите на двете дружества била стоките да се заплатят след тяхната последваща реализация /продажба/, но само при покриване на изискванията за качество и безопасност. Затова сочи, че била налице уговорка за отлагане на плащанията по доставката до последваща реализация на доставените стоки. Плащането било извършено единствено с оглед допуснатата от съда обезпечителна мярка.

С молба от 06.11.2024г. ищецът „Цима – 99“ ООД е заявил, че оттегля предявения иск поради извършено плащане на претендираната сума след предявяването на иска. Със следваща молба от 06.11.2024г. ищецът е поискал присъждане на разноски в производството, представен е списък по чл. 80 ГПК ведно с доказателства за сторените разноски.

Препис от молбите от 06.11.2024г. не е бил връчен на ответника „Лобби България“ ЕООД, а са били докладвани в проведеното на 06.11.2024г. открито съдебно заседание по делото, за което ответникът е бил нередовно призован. В това съдебно заседание съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска, без да се произнесе по искането на ищеца за разноски.

С подадена в срок молба от 13.11.2024г. ищецът е поискал съдът да допълни по реда на чл. 248 ГПК протоколното си определение от 06.11.2024г. за прекратяване на производството 2 като присъди сторените от него разноски в размер на 940 лева в производството по обезпечение на бъдещ иск; в размер на 964 лева в производството по налагане на обезпечителната мярка и в размер на 2800 лева в исковото производство, общо 4704 лева.

В отговора на молбата, ответникът е посочил, че нямало основания за присъждане на разноски, тъй като без провеждане на съдебно дирене не могло да се установи съществуването на задължението му към ищеца и поддържа развитите в отговора на исковата молба доводи, че същото не било изискуемо поради уговорка за плащане след покриване на изискванията за качество и безопасност на стоките и след тяхната последваща реализация /продажба/. Счита, че исковото производство било образувано единствено с цел натоварване на ответника с разноски. Също така е релевирал възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, тъй като не бил редовно призован за откритото съдебно заседание от 06.11.2024г.

С обжалваното определение съдът е приел, че десезирането на съда лишава ответника от защита чрез провеждане на състезателно производство по твърденията му, че не бил станал повод за завеждане на делото, включително възражението, че стоката била некачествена. Първоинстанцонният съд е приел, че при това положение и доколкото плащането било извършено преди ответникът да получи препис от исковата молба, не може да се приеме, че ответникът е станал повод за завеждане на делото.

Определението е неправилно.

От приложеното към отговора на исковата молба предписание № 0005439 от 22.11.2023г. на Областна дирекция по безопасност на храните – София град се установява, че не са давани предписания на „Лобби България“ ЕООД за унищожаване на стоката. Дадените на ответника предписания са „да се извърши оценка на регистрираните отклонения и да се предприемат действия, разписани в процедурите на въведената система за управление на безопасността на храните, за което да бъде уведомена ОДБХ София – град“. Също така с отговора на исковата молба ответникът не е навел възражение, че не дължи плащане на стоката поради нейната негодност за употреба и предписание за унищожаване, а се е позовал на уговорка между управителите на двете дружества за отлагане на плащането до последващата реализация /продажба/ на стоката. Доказателства и доказателствени искания за установяване съществуването на такава уговорка не са ангажирани. Същевременно от представените с исковата молба фактури за доставка на стоки, чието получаване ответникът не оспорва, се установява, че срокът на плащане по фактурата от 30.03.2023г. е до 06.04.2023г., а срокът на плащане по фактурата от 24.04.2023г. е до 01.05.2023г. Безспорно е и обстоятелството, че преди завеждане на иска ответникът е извършвал частични плащания по двете фактури, а окончателното плащане на процесната сума от 10 000 лева е извършено от ответника на 08.09.2023г. – след датата на предявяване на иска /07.09.2023г./.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че ответникът „Лобби България“ ЕООД е дал повод за предявяването на иска и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК следва да понесе сторените от ищеца разноски в исковото производство. Когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той не може да се позовава на 3 разпоредбите на чл. 78, ал. 3 или ал. 4 ГПК. Смисълът на тези норми е да се овъзмезди ответникът, който поради неоснователно предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил принуден да се защитава и да прави разноски. Такава е и логиката на чл. 78, ал. 2 ГПК – ищецът е носител на защитаваното материално право, но то не се оспорва от ответника нито извънсъдебно, нито в хода на процеса. Обратното, ако ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за разноските остава за ответника – това е така, тъй като в тези случаи извънпроцесуалното поведение на ответника е както поводът за завеждане на делото, така и повод за отхвърляне на предявения иск. В този смисъл е съдебната практика, изразена в определение № 626 от 20.08.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 275/2010 год., IV г. о., ГК, определение № 511 от 29.07.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1499/2013 год., ІV г. о., ГК, определение № 13 от 06.01.2016 год. на ВКС по т. дело № 3644/2014 год., II т. о., ТК, определение № 111 от 10.03.2016 год. на ВКС по ч. гр. дело № 953/2016 год., IV г. о., ГК, определение № 645 от 23.10.2019 год. на ВКС по ч. т. дело № 2213/2019 год., II т. о., ТК, определение № 215 от 10.12.2019 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2636/2019 год., II г. о., ГК, определение № 31 от 6.02.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2017/2018 год., IV г. о., ГК, определение № 50403 от 07.11.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3021/2022 год., III г. о., ГК, определение № 381 от 30.05.2023 год. на ВКС по ч. т. дело № 645/2023 год., I т. о., ТК, определение № 2897 от 9.10.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3591/2023 год., III г. о., ГК, определение № 610 от 25.02.2025 год. на ВКС по ч. т. дело № 2833/2024 год., І т. о., ТК, определение № 3117 от 17.06.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2023/2025 год., III г. о., ГК и др.

Съгласно указанията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, тези разноски включват и разноските в производството по обезпечение на бъдещ иск.

Неоснователен е и доводът на ответника за злоупотреба с права, доколкото такава не се установява по делото – както беше посочено, падежните на процесните задължения са 06.04.2023г., респективно 01.05.2023г., а исковата молба е подадена на 07.09.2023г.

Релевираното от ответника с отговора на молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения е процесуално допустимо. Това е така, защото ответникът не е получил препис от молбата на ищеца от 06.11.2024г., с която е бил представен списъкът по чл. 80 ГПК и доказателствата за сторени разноски, не е могъл да вземе становище по нея и не е бил призован за проведеното на същата дата открито съдебно заседание, в което производството по делото е било прекратено. Следователно най-ранният момент, в който ответникът обективно е могъл да направи възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК, е именно отговорът на молбата за изменение на определението в частта за разноските, което е и сторил. При това положение въззивният съд приема възражението за своевременно направено.

В производството по обезпечение на бъдещ иск ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 40 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, платено изцяло в брой. С оглед материалния интерес и ниската правна и фактическа сложност на 4 това производство, съдът намира, че това възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 800 лева. Следователно разноските по допускане на обезпечението възлизат на общо 840 лева, т.е. 429,49 евро, която сума следва да бъде присъдена.