Решение № 388 от 12.02.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№

388 гр.Пловдив, 12 . 02 . 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

Административен съдия: Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2347/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215 от

Закона за устройство на територията.

Н.Н.П. ***,

ЕГН **********, с пълномощник адв.Е.Г., обжалва

Заповед № 17 ОА - 2200/05.09.2017г. на Кмета на Община Пловдив, в частта й относно застрояването – като нищожна, в качеството на собственик на недвижим имот в гр.Пловдив : ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г., съгл. нот.акт от 1994г.

С оспорената като нищожна заповед е одобрен : Проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ 100291, жилищно строителство, представляващ ПИ *** по КК на гр.Пловдив и нов ПУП-ПРЗ за ПИ *** по КК на гр.Пловдив, район Западен, местност Терзиите, за жилищно застрояване, като „Изменя УПИ 100291, жилищно строителство и Урегулира ПИ *** и от тях се образуват следните УПИ : - УПИ 537.9509 – жилищно застрояване със запазване на жилищна сграда с идентификатор *** и ново основно и допълващо застрояване, свързано с ПИ 537.58, ПИ 537.59, УПИ I-65, производствена и складова дейност и УПИ 537.9510 – жилищно застрояване ; - УПИ 537.9510 – жилищно застрояване с ново основно и допълващо застрояване, свързано с УПИ 537.9509 – жилищно застрояване и УПИ I-65, производствена и складова дейност; по червените и сините линии, надписи със син и зелен цвят, зачертавания със зелен цвят, щрихи със зелен цвят за регулацията, червените ограничителни и задължителни линии, черни плътни линии, зачертавания със зелен цвят, Кинт със зелен цвят и котировки с черен цвят за застрояването и матрица с устройствени показатели за зона Жм – жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване, височина до 10 м., до 3 етажа, плътност на застрояването до 50%, Кинт до 1,2, озеленяване повече от 40%, паркиране 100%, указани със син цвят”.

Становища на страните :

- В жалбата е заявено, че с Предварителен договор от 23.08.2016г., сключен на основание чл.15 ал.3 ЗУТ, с М. П.Д. – собственик на съседен ПИ с идентификатор ***, е договорено да се променят границите между съседните урегулирани имоти със съгласие за замяна на реални части от имотите. Към предварителния договор има скица-предложение, която е неразделна част от договора. В предварителния договор липсва съгласие за изменение начина на застрояването на имотите, както и за одобряване и съгласие за свързано застрояване – видно от скицата-предложение към предварителния договор, са отбелязани съществуващите сгради, без да има изменение в застроителната част.

С Декларация за писмено съгласие във вр. с чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ, нотариално заверена на

26.10.2016г., е дадено взаимно съгласие между съседите да бъде допуснато и да бъдат изградени постройки с характер на свързано допълващо застрояване на един етаж, на общата вътрешна граница на трите имота, съгласно чл.41 ал.1, ал.3 и чл.42 ал.1 и ал.2 ЗУТ. Към декларацията има нотариално заверена скица с одобреното застрояване от собствениците на съседните имоти. Видно от скицата, в имот 63 в североизточната част има малки едноетажни сгради, които не се променят, а се променя застрояването единствено в западната част на имот 63, в непосредствено съседство с имот 62. Поддържа се, че по този начин е внесено предложението в Община Пловдив, да бъде извършено на основание чл.15 ал.3 ЗУТ, изменение на ПУП-ПРЗ за имотите. Без знанието на жалбоподателката, в одобрения проект е налице триетажно свързано застрояване на границата между двата имота, за каквото оспорващото лице не е давало съгласие. За това изрично е направено възражение пред ЕСУТ. Посочено е, че при преглед на преписката в община Пловдив е забелязано, че внесеният проект е с линия по средата, което означава, че допълнително е прибавен още един лист или е подменен такъв.

При съобщаване на заповедта през септември 2017г., Н.П. е била на лечение в гр.Наречен – в много лошо здравословно състояние, което не и позволило да се запознае с одобрения проект.

Наскоро установила, че всъщност за изменението на ПУП-ПРЗ относно застрояването на калкан между двата съседни имота, не е давала съгласие и не е одобрявала подобно свързано застрояване. Твърди се, че „Изключително тежкото здравословно състояние на доверителката ми и невъзможността да осъзнае грешката в предложението, водят до липса на съгласие с така направеното изменение”. Липсата на съгласие води до нищожност на договорките – въпреки, че измененията на застрояването се появяват без нейно съгласие едва в проекта, внесен в общината. „Доверителката ми е сигурна, че в първоначалното предложение, внесено със заявление в общината, подобно застрояване на калкан не е било предвидено”.

При изложените данни, в жалбата е отразено, че за изменение на ПУП-ПРЗ с промяна на границите между съседни урегулирани имоти, е необходимо да бъде сключен предварителен договор по чл.15 ал.3 ЗУТ и с изрично нотариално заверено съгласие се допуска свързано /калканно застрояване между съседни имоти. Жалбоподателката не е давала съгласие за това. С нотариална покана от 17.05.2019г. е уведомен М.Д., че поради липса на съгласие и грешка в предмета, Н.П. прекратява действието на предварителен договор по чл.15 ал.3 ЗУТ от 23.08.2016г. и жалбоподателката няма да сключи окончателен такъв.

Поискано е да бъде обявена нищожността на Заповед № 17 ОА - 2200/05.09.2017г. на Кмета на Община Пловдив, поради липса на съгласие от Н.П. за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ 100291, жил. строителство, ПИ *** и ***. Заявено е искане за присъждане на направените разноски при уважаване на жалбата.

- В първото редовно съдебно заседание на 17.10.2019г. /л.137 и сл./, адв.Г. конкретизира обхватът на оспорването – „искане за обявяване нищожност на заповедта в частта относно застрояването, тъй като липсва съгласие на страните по отношение застрояването, което е описано в процесната заповед”.

Според съдържанието на жалбата оспорването касае основното застрояване /ниско/ по предвиденият със заповедта начин – свързано със съседен имот.

- Ответникът Кмет на Община Пловдив се представляват от гл.юрисконсулт Ал.А.. Жалбата е оспорена по допустимост и алтернативно по основателност. В съдебно заседание с ход по същество са претендирани за присъждане направените от ответника съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В писмено становище се поддържа недопустимост на жалбата и неоснователност, с препратка към изразената теза на ответника в хода на делото /л.122 и сл./ : По отношение недопустимост е заявено, че административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало по заявление от 10.09.2016г. от Н.П. и М.Д. – за разрешаване изработване изменение на ПУП – ПРЗ на ПИ *** и ПИ ***, с приложени към заявлението документи за собственост, пълномощно /пълномощник за М.Д. /, предварителен договор по чл.15 ал.3 ЗУТ, декларация за свързано застрояване, скица-извлечение от действащ ПУП, скици на ПИ от КК, скица-предложение за изменение на ПУП-ПРЗ. Заявлението било разгледано от ЕСУТ и в т.3 от протокол № 38/05.10.2016г. били констатирани недостатъци на предложението. Последвало допълнително заявление от 16.11.2016г. – във вр. със забележките на ЕСУТ с представени : нова скица-предложение за изменение на ПУП, технико-икономическо задание – подписано от двамата заявители, декларация за свързано застрояване, удостоверение от 13.09.2011г. за въвеждане в експлоатация на едноетажна сглобяема дървена жилищна сграда в УПИ 100290 жил.стр. Последвало решение на

ЕСУТ от 30.11.2016г., с което е прието да бъде предложено на Кмета на общината да одобри представеното задание, след извършване на служебна корекция относно интензивността на застрояването /Кинт/ - за издаване на заповед за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ.

Издадена е заповед по чл.135 ал.3 вр. с чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ – на 23.12.2016г. Със заявление от 30.01.2017г. Н.П. и М.Д. внесли изработения проект, допуснат с цитираната заповед. С последващо заявление от 18.05.2017г. били внесени – допълнително съгласуван от СГКК проект за изменение на ПУП – оригинал и копие, както и удостоверение по чл.65 ал.5 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. ЕСУТ разгледал проекта и приложените документи и с Протокол № 20/31.05.2017г. /т.5/, изпратил същия за съобщаване по чл.128 ал.3 ЗУТ. Обявлението за изработения проект е съобщено на заинтересованите лица и жалбоподателката се е подписала лично на 30.06.2017г. в разписния лист. На 14.07.2017г. Н.П. подала уточняващо обяснение, в което заявила, че не възразява срещу застроителния режим и устройствената зона, като е изразено несъгласие и нежелание с предвиденото по проект надстрояване с два етажа на съществуващата дървена жилищна сграда – нейна собственост. Искането на П. било уважено изцяло и в решение на ЕСУТ от 09.08.2017г. е прието да се извърши служебна корекция в графичната част на проекта – със зачертаване със зелен цвят на предвиденото застрояване с два етажа на съществуващата едноетажна жилищна сграда. След това е издадена оспорената заповед на 05.09.2017г., съобщена редовно на жалбоподателката – подписала се е лично на 20.09.2017г. В разписния лист за съобщаване на административния акт било отразено от страна на жалбоподателката „ОМ”, по отношение съседен имот 59 – „…не искаме да се строи на калкан, тъй като ние не сме строили на гр.линия”, като с допълнително отбелязване от 09.10.2017г. е оттеглено особеното мнение. При тези данни се счита, за заповедта е влязла в законна сила.

Възражението в жалбата е квалифицирано на противоречие с материалния закон, изразяващо се в липса на съгласие.

Ответникът счита жалбата за недопустима не поради пропускане на срок за оспорване, тъй като касае нищожност, а поради липса на правен интерес у жалбоподателката. Подчертано е, че основанията за нищожност на административния акт са идентични с основанията за унищожаемост, но при нищожност – юридическите факти, свързани с нарушение изискванията за законосъобразност на акта – изключват въобще възникването на целените с акта правни последици. В случая заповедта е издадена от компетентен материално административен орган при спазване на необходимата форма, с волеизявление, в достатъчна степен индивидуализиращо разпоредените с акта права и задължения, при ясно посочени фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е наличието на нотариално заверена декларация от собствениците на ПИ 62, ПИ 63 и ПИ 65 – за установяване на свързано допълващо застрояване в трите имота, съгл. чл.21 ал.4 и ал.5 ЗУТ, като „Следва да се има предвид още това, че установяването на свързано основно застрояване, каквото има в конкретния случай, е допустимо и одобрено поради обстоятелството, че жалбоподателката е заявителка в конкретното административно производство. Не следва административния орган да иска от страните каквито и да било допълнителни изявления и декларации, неследващи се от нормативните актове, при положение, че страните изявяват волята си пред органа с подписано от същите изрично заявление”.

Според ответника цялото административно производство се е развило със знанието и съгласието на жалбоподателката, която е била осведомявана лично за всички актове и действия, поради което и с оглед уваженото й възражение относно свързано застрояване с ПИ 59 и предвидено надстрояване на жилищна сграда в имота на П., следва, че не може да бъде приета липса на съгласието й с предвижданията на проекта. Оспорва се като противоречащо на действителността – твърдението в жалбата за подмяна на внесения проект, тъй като същият се състои от един лист и липсват отбелязвания или зачертавания.

Счита се, че евентуалната липса на съгласие за процесното изменение, каквато в случая не е налице, би била с последици – отсъствие на материалноправна предпоставка за изменение на плана, която касае законосъобразност на заповедта, а не нищожност. Посочено е, че противоречието с материалноправните разпоредби не следва да се определя като „особено тежко”, доколкото такова би било, ако актът не е издаден въобще въз основа на закон или подзаконов нормативен акт и последиците от издадения акт са напълно нетърпими от правовия ред. Счита се, че в случая не се установява пълна липса на предпоставките за издаване на оспорения акт – същият не е лишен от законова опора и е издаден въз основа на предвидена за това възможност в ЗУТ. Не е налице превратно упражняване на власт. В случая се поддържа, че оспорения акт съответства на волята на жалбоподателката, поради което тя няма правен интерес да го оспорва.